Интроверт или екстроверт е детето ни

Всички деца са различни. При възрастните е по-трудно, но при децата почти от пръв поглед може да се разбере дали са интроверти или екстроверти. Най-простичко казано, в единия случай детето е като Мечо Пух – обичливо, спокойно и леко срамежливо и стеснително (интроверт), а в другия – като Тигър, който нон стоп подскача върху опашката си – отворено, жизнено, приказливо и желаещо да общува с още и всякакви хора.

Всички деца са прекрасни, независимо дали са интроверти или екстроверти. Но различните характери се нуждаят от индивидуално отношение. Ако вие сте отворена и контактна личност, а детето ви предпочита да чете книжка вкъщи, пред това да рита топка пред блока, ще се наложи да се научите да на „говорите неговия език“.

Приемете детето си такова, каквото е

Не се борете срещу индивидуалността на вашето дете. Това, че то е различно от вас, не е нещо лошо. Не спирайте детето си да се развива така, както се чувства добре, а не така както вие смятате, че е добре. Ако детето ви предпочита да е обградено от 1-2 деца и отказва да се социализира в големи групи, не го карайте на сила да прави нещо, от което няма да се чувства добре. Помогнете на детето си да развие интересите си, а не да ги променя.

Ако детето ви е екстроверт и има нужда от постоянен социален контакт, но това не съвпада с вашите интереси, не го спирайте, като го държите близо до себе си или го принуждавате постоянно да чете (оцветява) книжки или гледа телевизия. Напротив – запишете го на отборен спорт по негов вкус и му осигурете няколко часа игра в квартала с други деца. Така у дома ще имате щастливо и усмихнато дете, което с удоволствие ще слуша напътствията ви.

Промяната

Понякога в пубертета децата се променят и изключително контактни хлапета се превръщат в стеснителни тийнейджъри. Възможно е и обратното – стеснителните деца да станат отворени. В това също няма нищо лошо. Всеки родител, съзнателно или не, се притеснява от промяната, която вижда в детето си. Но това е съвсем нормално – рано или късно детето започва да се изгражда като възрастен.

Светогледът се променя, интересите също. Тийнейджърите често базират поведението си върху подражание на заобикалящата ги компания. Това може да доведе до полюсни обрати в характера на детето ви. Не забравяйте, че по време на пубертета хормоните се намесват, децата са объркани от настъпващите промени, но това е съвсем естествено. Внимавайте за добрата компания на детето си, но никога не прекалявайте. Понякога в пубертета децата се променят и изключително контактни хлапета се превръщат в стеснителни тийнейджъри.

Вашето отношение

Вашето поведение не е единственият фактор, определящ мирогледа на детето ви. Най-просто казано, то просто е такова – екстровертно или интровертно насочено. Често двама интроверти имат дете, което е абсолютен екстроверт. Колкото и децата да подражават, те остават верни на интересите си. Най-доброто, което можете да направите за детето си е да го оставите да бъде такова, каквото е – интроверт или екстроверт.

Ако детето ви се притеснява да говори пред хора, стеснително е, срамува се, карайки го да участва в училищни изяви, например да чете стихотворение пред училище, само ще понижите самочувствието му, защото то ще се чувства некомфортно и не в свои води. Възможно е дори да получи комплекс от това, че не може да се справи добре с поставената пред него задача.

Вашите амбиции и планове за детето ви може да останат напълно незадоволени, но това не е нещо лошо. Вие сте отговорни да помогнете на вашето дете да стане разумен и отговорен възрастен и не е добре за него да искате да се занимава с нещо, което не му харесва. Ако детето ви не е добър оратор, може би рисува красиво или пише добре. Може би вашето дете умее да танцува зашеметяващо, докато вие го карате да оцветява книжки вкъщи.

Открийте най-силната страна на вашето дете и му помогнете да я развие. Няма по-щастлив човек от този, който прави това, което обича, а не това, което се очаква от него.

Източник: mamatatkoiaz.bg