На 3 години: Истории с картинки

Няма нищо по-прекрасно от разказването на истории, които оживяват пред детето и в които и то може да вземе участие. Може да ползвате готови истории или пък смело да си измислите свои.

За да оживеят историите, може да изрежете готови картинки, да ги нарисувате сами върху картон, да ги изрежете от филц. След това, докато разказвате историята, с хартиено тиксо или магнитчета ги лепете на хладилника или на магнитна дъска.

Много е важно детето не просто да слуша и да гледа, а и да участва активно в разказването на историята. Ценното в този начин на разказване е, че и след края на историята, детето може да играе с фигурките като ги реди, лепи и премества по дъската. Ето и една история, която Ви подаряваме:

Облачко

Имало едно облаче. То било бяло, пухкаво и много усмихнато.Всички го наричали Облачко. Облачко много обичал да се разхожда и да си играе. Най-обичал да си променя формата. Носил се по цял ден из синьото небе като ту приличал на слонче, ту на дърво, ту на цвете, ту на дракон, ту на космически кораб.

Броил: 1, 2, 3 и се превръщал в каквото си пожелае.

Един ден, както се разхождал във въздуха, Облачко чул че някой плаче. Погледнал надолу към земята и видял едно момченце:

– Хей, момченце, защо плачеш? – попитал Облачко.

– Изгубих си камиончето и сега не мога да си играя. – изплакало момченцето.

– Ха, недей да плачеш! Аз ще се превърна в камионче и ти ще можеш да играеш.

Речено-сторено. Облачко се превъртял, усукал и ето, че заприличал на камионче. Момченцето си играло щастливо до насита. Станало време да обядва, благодарило на Облачко и хукнало към къщи.

А Облачко се вдигнал към небето, за да потърси с кого да си играе. Погледнал наляво. Нямало никого. Погледнал надясно. Но и там нямало никого. Решил да потърси птиците, за да се погонят малко. Изведнъж обаче, покрай него минал самолет:

– Хей, Облачко, можеш ли да летиш като мен? – подвикал му самолета и се завъртял два пъти пред Облачко.

– Защо да не мога!- отвърнал му той и мигом се превърнал на самолет.

Летели двамата заедно, гонели се, спускали се и се издигали отново и замалко не отишли в Африка при слоновете, зебрите и жирафите, но Облачко се извинил, че там било твърде горещо за него и можел да се стопи, та затова се върнал вкъщи.