Какви сигнали ни пращат децата и можем ли да ги четем?

Децата до 2-3 години може и да имат  малко думи в речника си, но говорят активно с поведението си. Наблюдавайте ги и жестовете им ще Ви насочат към това какво искат или какво изпитват в момента.

Искате от детето си да направи нещо, но изглежда все едно нито Ви чува, нито Ви забелязва.

Всъщност детето Ви казва „Не“, но не с думи, а с поведението си. Излишно е да повтаряте „Ела да те облека!„, „Хайде на масата“ или каквото там сте си наумили, че трябва да направи. По-добре се фокусирайте върху това, което то прави в момента. Представете си ситуация, в която Ви гледате телевизия и искате да чуете интересна новина, или сте погълнати от хобито си. Дори някой да поиска нещо от Вас в този момент, вероятно ще се подразните и едва ли ще станете веднага да го изпълните. Вероятно и детето Ви е погълнато по същия начин в интригуваща за него дейност и му е много трудно да се откъсне или пък това, което искате от него му е неприятно и иска да го избегне по възможност.

Отидете при детето и спокойно се опитайте да разрешите загадката.„Виждам, че не искаш да …. Какво ти се прави в момента? Искаш да…, така ли.“ Оттук насетне творческият родителски подход ще Ви помогне да се справите. Изкачакайте детето да поиграе още малко и се опитайте да го мотивирате да премине към това, което трябва да направи. Когато усетят любов и разбиране, са склонни да се договарят. „Ще довършим кулата и след това ще седнем на масата. Съгласен/на ли си?“

Всеки родител намира своя начин. Наскоро една майка ни сподели, че са научили детето да слага нещата „на пауза“. Било е лесно, тъй като са гледали песнички на компютъра и са ги слагали на пауза, за да научат текста или за да свършат нещо друго междувременно. Детето разбира, че това, което прави не се губи, а го чака и може да продължи след малко.

Продукти