Какви сигнали ни пращат децата и можем ли да ги четем?

Какви сигнали ни пращат децата и можем ли да ги четем?

Най-неочаквано детето започва да рисува по стените, хвърля предмети навред или пък дори да е свикнало вече само да ходи до тоалетна, демонстративно се изпишква в средата на стаята. 

Няма нужда да му се карате. Детето Ви казва нещо и най-вероятно иска внимание, а твърде дълго не го е получило. За родителите е трудно, защото биха искали нормално да завършат телефонния си разговор или да измият чиниите, или да разменят няколко думи помежду си. Малкият човек обаче също иска внимание и вероятно е сигнализирал неколкократно с доста по-миролюбиви средства до този момент.

Спокойно застанете до детето и го попитайте: „Ядоса се/ Натъжи се…, че не ти обръщам внимание ли? Съжалявам, че си се почувствал така. Мама искаше да каже нещо важно на …, но това не значи, че не те забелязвах, просто не можех да прекъсна разговора веднага. Искаш ли сега да си поиграем.

Неочаквайте детето веднага да се научи на търпение. То е във възрастта  на“Искам това, тук и сега, веднага!“ Може обаче да покажете как и двамата може да промените нещо в поведението си. „Друг път ще помоля Х да изчака малко, за да може да ми кажеш/покажеш, това, което искаш, а след това ще продължиш да играеш за малко сам/а, за да мога да довърша разговора. Съгласен/сна ли си?„. Разбира се, детето едва ли ще помни уговорката до другия път, но постепенно го въвеждате в диалогично общуване, в което се отчитат правата на всяка от страните и  се търсят взаимоизгодни решения.

Изпрати коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Подобни публикации