Какво да направя, за да не изпитвам чувство за вина, когато реагирам по-строго?

Въпросът Ви има отговор и той е да повярвате, че Вие сте най-добрият експерт за Вашето дете. Вие като родител имате най-добрата преценка на ситуациите и ако всичко е основано на любов и уважение към личността на детето, ако между Вас има диалог и чуваемост, означава, че постъпвате правилно.

В ежедневното общуване взимаме много решения: насърчаваме или поставяме ограничения, разрешаваме или забраняваме, радваме се или тъжим, надяваме се или се притесняваме, спокойни сме или се страхуваме… Да си родител не означава да си съвършен и никога да не допускаш грешки. Едва ли има родител на земята, който да знае всички отговори и да е подготвен за всяка една ситуация.

Нормално е да си задавате много въпроси, да се чудите, да се колебаете. По-важно от чувството за вина е чувството, което сте изпитали, когато се е наложило да се скарате или да реагирате по-остро. Споделете го: „Уплаших се/притесних се/паникьосах се, ядосах се…“ Това ще помогне на детето да види отражението на действията си, а на Вас да мотивирате решението, което сте взели.

Притеснявате се да не го нараните, но няма как да предпазите детето от чувства като разочарование, гняв, тъга… Те също му помагат да учи за света, за взаимоотношенията между хората и за самото себе си. По-важно е да го научите да се справя с тях. И да сгрешите, обсъдете го откровено. Когато е необходимо, извинете се, потърсете заедно решение, което да внесе баланс между Вашите потребности на родител и неговите потребности на дете.

Родителството се учи всеки ден, от всяка ситуация, променя ни отново и отново, задава ни въпроси, кара ни да се вгледаме в себе си, подлага на проверка това, в което вярвамe, това, което считаме за даденост или си мислим, че знаем. Бъдете смела и уверена!

Успех!