Какво да обещаваме на децата?

Какво да обещаваме на децата?

Обещанията са проверка на доверието. Когато обещаваме нещо на детето, то наистина вярва, че ще го изпълним. Има трепетно очакване за желаната играчка или времето, което сте заявили, че ще прекарате заедно. Затова внимавайте за какво давате дума на детето. Реалистично ли е? Осъществимо ли е? Наистина ли имате времето и ресурсите? Когато изпълняваме обещанията си ние даваме ясното послание, че на нас може да се разчита и учим децата какво всъщност означава да зачитаме и уважаваме другия.

Понякога обещанията ни спасяват в трудни ситуации. Детето е разстроено, много силно иска нещо и тогава изглежда, че ако чуе, че ще направим това, което очаква, всичко ще размине. После детето ще се залиса и ще забрави. Ние сме спасени. Помните ли онази ключова реплика от филма „Куче в чекмедже“: „Тате ще ми купи колело, ама друг път.“ Само възрастните могат да разберат двусмислието на фразата. „Друг път“ в случая значи никога, а за детето означава „не сега, но ще имам колело„. Децата рядко забравят. А ако често са лъгани, започват да губят доверие.

Какво да правим обаче, когато даваме обещания, които се провалят по независещи от нас обстоятелства? Обещали сме на детето да отидем до зоологическата градина, но в този ден вали като из ведро? Или сме обещали да купим желаната играчка, а тя е свършила? Обещали сме, че ще отидем заедно на куклен театър, но шефът ни вика по спешност в службата? Не можем да предвидим всичко, нито можем да управляваме всяко обстоятелство. Понякога просто се налага да нарушим обещанието си. Ако можем да го предвидим, добре е да го обясним предварително: „Ако в събота времето е хубаво, ще отидем в зоологическата градина. Ако вали, ще играем у дома.“ В други случаи обаче, няма как да знаем какво може да ни попречи да посрещнем очакванията на детето. Затова някои специалисти съветват вместо да използваме тежкото и твърде ангажиращо „обещавам„, да се изразяваме с „Планирам…“, „Възнамерявам…“, „Мисля да…“, „Ще опитам…“ Тези фрази съдържат намерение да осъществите нещо, но и възможност за промяна в зависимост от обстоятелствата.

Когато обстоятелствата пречат да устоим на думата си е добре да помогнем на детето да се справи с разочарованието. Това е важен житейски урок. Не всичко можем да контролираме, не всичко става по нашата воля. Ако нещо не се получи, това не означава, че е настъпил краят на света. Трябва да се огледаме за други възможности. Обяснете на детето какво се е случило, какво Ви е попречило. Помислете за алтернативни занимания. Ако детето Ви има доверие и това е инцидентно, то е вероятно да Ви разбере, да Ви съдейства и по-лесно да се справи с разочарованието. Ако обаче системно нарушавате обещанията си, дори в такива ситуации, когато не зависи от Вас, ще Ви е много трудно да отработите негативните му чувства. Това просто ще е още едно доказателство за него, че не може да Ви се има доверие и че обещанията не струват нищо, а разочарованието ще се изживее болезнено.

Изпрати коментар

Подобни публикации