Какво да правим при децата с характер

Какво да правим при децата с характер

Семейният терапевт и клиничен психолог Андрю Фулър определя, че трудните деца (децата с характер) се делят на няколко вида. Ето и кои модели на поведение отбелязва Фулър:

– Дипломати – специалистът определя тези деца като изключително изобретателни и умни. Те умеят да очароват всички около себе си с веселия си нрав, никога не признават себе си за победени, но проблемът при тях идва от факта, че не знаят кога да спрат. Ако у дома си имате дете-дипломат, това означава, че винаги ще се чувствате на кръстопът – дали да се засмеете с цяло гърло или да полудеете и да го накажете за белята.

– Манипулатори – чували сте, че има деца, които веднага усещат кое е слабото място на възрастния и го предизвикват винаги, когато искат нещо. С две думи – могат да сложат всеки възрастен в малкия си джоб. Нуждаят се винаги да са в центъра на вниманието, но понякога стигат до крайности и тормозят другите деца. След това обаче се оказва, че те са най-невинни в цялата ситуация. Фулър смята, че те много бързо умеят да се нагодят спрямо конкретната ситуация.

– Състезатели – това са деца, за които тяхното е най-важно на света, както е важно и това винаги да побеждават, смята специалистът. Става дума за победа за всяка ситуация и на всяка цена. Своеобразните битки, които водят с родителите си, толкова много изморяват възрастните и след време си задават въпроса – имаше ли нещо, за което не спорихме и не се борихме?

– Смелчаци – това са децата, за които „Внимавай“ не означава нищо – това е просто дума, в която няма смисъл. Познават се отдалече – най-вероятно с бинт някъде или поне лепенка, отбелязва Фулър. Не обичат да премерват риска – впускат се в поредната магария с цялото си същество. Интересното е, че не търсят внимание и целта им не е да ви тревожат, те просто са си такива – не изпитват страх или притеснение, че ще се наранят.

– Спорещи – много енергични и много информирани – това са деца, които обичат да казват последната дума и до някаква степен да налагат себе си. Не се притесняват да спорят с възрастните и то постоянно. Ако родители поискат нещо от подобно дете, ще им се наложи да обяснят защо го желаят, каква е цената на това и преди всичко, честно ли е това.

– Тихи бунтари – тихи и мълчаливи тези деца могат сериозно да притеснят родителите си с липсата на комуникация. Обикновено са затворени в себе си и трудно изразяват своите чувства. Това са онези деца, на които говориш, но ти се струва, че изобщо не те чуват и не присъстват духом. Обикновено тези деца са изключително чувствителни.

Обща черта на всички т.нар. трудни деца е, че имат изключително силни характери, което прави тяхното възпитаване не само много сложно, но и адски изморително. Преди всичко Фулър напомня, че детето с труден характер не е дефектно – то прост има нужда от малко повече общуване с мама и татко.

Според него такива деца трябва да бъдат научени да контролират силните си страни и кога и пред кого да ги проявяват. Съществена част от възпитанието на такива деца е родителят да разбере какво е провокирало отрочето да се държи по този начин.

Най-важното, което могат да направят родителите, е да помогнат на детето си да разгърне себе си и да прояви съобразителност – кога да наложи своя характер и кога да отстъпи. Фулър има своята теория, че тези деца имат по-голям страх от отхвърляне в сравнение с всички останали. Според него дори да отхвърлят понякога любовта ви, те всъщност са много раними дълбоко в себе си.

Според семейния терапевт най-добре е да започнете да правите повече неща заедно – спортувайте, намерете някакви общи семейни ритуали у дома, които обаче да правите периодично. В началото всичко това ще е много изморително за родителите, тъй като ще трябва да влагат много енергия в опитите си да общуват с детето. С времето обаче нещата ще стават все по-лесни – целта е да се изгради правилната връзка между родител и дете.

Източник: ezine.bg

Изпрати коментар

Подобни публикации