Какво да правя, когато детето се тръшка?

  • Здравейте, въпросът ми към Вас е, когато моето дете започне да се сърди, плаче и се тръшка, когато иска нещо да стане по неговата, как да реагирам аз и какво да направя за да го успокоя?
Госпожа О: Едва ли ще Ви учудя с отговора си, че няма универсални решения от типа „направете 1, 2, 3 и тръшкането ще спре.“ Вие като родител ще откриете най-добрия път, за да изградите доверително общуване с детето си, така че да отработвате подобни ситуации позитивно и леко, и за себе си, и за детето. Никой родител не е застрахован от тръшкане и сърдито настояване за нещо желано от страна на детето.

В самия пик на емоцията понякога е достатъчно да оставите детето за малко, без да настоявате за нищо. И да говорите, и да утешавате в този момент, няма да помогне, защото детето е завладяно от негативната си емоция – гняв, разочароване, и т.н. Оставете емоцията да излезе. Често родителят е притеснен, защото това се случва на публични места и получава негативни и неразбиращи погледи от страна на околните. Ако и във Вашия случай е така, то бъдете смела да се абстрахирате от чуждите погледи – другите не Ви интересуват, нито какво мислят, нито какво казват. Насочете се към детето и състоянието, в което е изпаднало.

Бъдете търпелива и говорете спокойно. Макар и Вие да чувствате дискомфорт в момента на тръшкането, по-голям стрес изпитва детето. Когато детето е разстроено е излишно да се влиза в борба за надмощие, до която би Ви довел гневът, например. Ако сте спокойна и покажете емпатия, по-бързо ще стигнете до детето, отколкото, ако допуснете да Ви завладее нетърпение.

Прегърнете детето. Прегръдката показва грижа, дори да не сте на едно мнение. Може да приложите и техники за дишане, ако преди това сте тренирали в спокойно състояние.

Без да упражнявате излишен натиск, опитайте се да отдалечите детето от причината за гнева му. Ако е играчка на някоя витрина, с бавна крачка, полека-лека се отдалечете.

Децата са импулсивни, това което желаят е единствена реалност за тях и използват богат арсенал от стратегии, за да постигат целта си. В същото време средствата им за изразяване са ограничени и не могат ясно да обяснят какво искат. Казано накратко, когато детето се сърди, плаче или се тръшка, то зад това стои някаква неудовлетворена потребност и това го води и до негативно чувство: разочарование, тъга, гняв. Когато отмине пика на емоцията, опитайте се отворите дума, за да откриете каква е потребността, да назовете емоцията. Дори детето да говори малко, изреждайте възможни причини, чувства. Покажете емпатия, покажете, че разбирате какво се случва с него в момента, че отчитате желанията му. Това не означава непременно, че трябва да ги удовлетворите, но когато детето се усети чуто, е по-вероятно да може да обясните защо нещо е възможно или невъзможно да се случи, да помислите за алтернатива или да насочите вниманието му в друга посока. Ако откриете потребността навреме, може и да предотвратите сърденето или избухването на детето.

Опитайте се да наблюдавате детето си. Понякога се случва поради умора или друга причина, малко раздразнение да прерастне в нервен плач или тръшкане. Ако усетите, че детето се изнервя или уморява, осигурете му пространства да си почине, да се успокои, преди да се е стигнало до по-силно избухване.

Най-сигурната превенция е постоянно да изграждате доверителни отношения с детето си. Когато детето Ви вярва, когато знае, че е важно за Вас какво чувства и мисли, когато знае, че се цени мнението му и правото му на избор, когато се съобразявате с неговото темпо, то е по-вероятно по-лесно да достигнете до него в трудна ситуация и да го успокоите. И обратно, ако от детето се иска да следва насоките и указанията на родителите си, без да се зачита неговото мнение, то нуждата да се заяви категорично и на висок глас ще расте, а в критични ситуации ще е трудно да се овладеят негативните чувства и средствата, с които се опитва да постигне целта си. Още повече, че с порастването децата все повече ще се опитват да се отстояват, за да определят границите на своята личност. Наша задача като родители е да ги подкрепяме в този процес и да им помагаме да използват конструктивни начини за себеизразяване и себеутвърждаване.

Изпрати коментар

Подобни публикации