Какво да правя, когато децата ми се карат и бият по време на игра?

Госпожа О: Сигурно няма да Ви изненадам, като Ви кажа, че няма абсолютно решение, което ще сработи винаги. Вие вече правите много и смело се доверявайте на инстинктите си и в бъдеще.

За родителите е много трудно да наблюдават децата си в моменти на съревнование, караници и агресия едно към друго. Но е факт, че подобно поведение е доста типично за тази възраст. Разбира се, това не означава, че трябва да се толерира. Ето и някои общи насоки, които може да приложите според усета си и преценката на момента.

1. Опитайте се да наблюдавате за признаци, които подсказват, че конфликтът е на прага. Може децата лесно да избухват, когато са раздразнени, уморени или превъзбудени. Или да са правили опити да привлекат вниманието Ви и да не са успели. Възможно е да се окаже, че конкретна играчка или тип игра, често водят до спор.  Ако успеете да откриете някаква тенденция, това ще Ви помогне да отреагирате своевременно и да предотвратите тежките разпри.

2. Когато децата си играят заедно добре, намерете начин да ги поздравите като опишете действията им, които са допринесли за това играта да се получи. „Видях, че много се забавлявахте тази сутрин. Помагахте си, единият подаваше на другия, разменяхте си играчките, намирахте начин да играете заедно с една играчка, изчаквахте се и т.н. Така игрите са много приятни и Вие си изкарвате добре заедно.“

3. Помогнете на децата да се справят с чувствата си като ги учите как да реагират, така че да не нараняват другия.

На малкия си син може да обясните, че когато почувства желание да удари някого, e добре да затвори очи и да диша дълбоко няколко пъти, докато се успокои, а ръцете си да държи покрай тялото си. Първо покажете Вие как изглежда всичко това и окуражете детето да опита. Повторете упражнението няколко пъти, за да свикне и подкрепящо напомняйте за него, всеки път, когато усетите, че детето иска да посегне и да удари.

На дъщеря си може да обясните, че най-малките деца трудно се въздържат и често удрят, хапят и щипят, когато са ядосани или когато искат нещо, което не им се дава или когато им е много весело и така са се увлекли в играта, че посягат,макар и да нямат намерение да наранят (т.е. когато са превъзбудени).  „Разбирам, че това те дразни и ядосва и затова вместо да му отвръщаш със същото, ще те науча как да предвиждаш кога той може да те удари или ухапе, така че да можеш да го избегнеш.“

Използвайте всяка ситуация, за да дадете идея на децата как да подходят. Може да ги научите на някои достъпни решения: щом някой играе с играчката, другият трябва да почака; да си разменят играчки; да измислят обща игра с желаната играчка, да се редуват и т.н. Когато предлагате решение, допитайте се дали то е приемливо за тях. Ако не е, потърсете друго. Това учи децата на уважение едно към друго и на конструктивност при конфликт.Ако не се съгласите върху дадено решение може да кажете: „Ще прибера играчката, докато не стигнем до решение как да играете с нея.“  Може да стимулирате дъщеря си да предлага решения: „Видях, че се ядоса, когато той ти дръпна куклата. Какво може да се направи в тази ситуация? Това решение добро ли е за двамата? Ще има ли сърдити/наранени?“

Използвайте техните ситуации на конфликт, за да разигравате театър с кукли. Това е достъпен и забавен начин за учене. Примерно, ако са редили заедно пъзел, и са се скарали за една негова част и се е стигнало до щипане, болка и плач, то куклите може да разиграят същата ситуация. Нека куклите да споделят как се чувстват: „Заболя ме, когато Прасчо ме удари и се разплаках. Тъжен съм. Вече не ми се играе. „ След това куклите може да покажат решение, което удовлетворява и двамата – примерно една част ще слага единият, следващата – другият или единият ще търси и подава, а другият ще реди. Важното е разиграването на ситуациите да става, когато децата са спокойни.

Опитайте се да обясните, че ръцете не са ни дадени, за да се нараняваме. Американската писателка Мартин Агаси, клиничен терапевт, предлага книжка за деца по този въпрос. За съжаление е на английски, но може да използвате идеята и да обясните с картинки, че ръцете са ни дадени, за да махаме за „Здравей!“ и „Довиждане“, за да погалим някого по главата, за да си измием зъбите, за да строим пясъчни замъци, да рисуваме, да танцуваме и т.н., а не, за да се удряме. Дори да сме много ядосани, тъжни или разочаровани, пак не бива да използваме ръцете си, за да удряме.

Повече за това как децата да се научат да управляват емоциите си, може да намерите тук.

4. Запазете спокойствие и преценете дали и кога да се намесите. Има ситуации, в които е по-добре да оставите децата сами да разрешат конфликта и други, в които е по-добре да отреагирате. Говорете тихо, но твърдо. Това ще ги впечатли повече. Важното е да се въздържите и да не вземате страна, нито да молите някое от тях да отстъпи в полза на другото. Примерно, ако дъщеря Ви е започнала да играе с някоя играчка и синът Ви се опита да я издръпа от нея, се обърнете към него. „Сега тя играе с играчката. Когато приключи, може да я вземеш ти.“ Това правило ще е лесно да приложите и в обратната ситуция. Ако обаче кажете: „Дай му я, той е по-малък.“, несъзнателно взимате страна и може да станете фактор в съревнованията им.

5. Може да им покажете как да играят заедно като им дадете идея. Имайте предвид, че за 2-годишния Ви син ключването в съвместна игра може да е трудно, защото има ограничени средства за изразяване на желанията и намеренията си, тепърва изгражда умения за споделяне играчките си, изчакване на ред и т.н. В този случай Вашата роля е важна, защото може да насочите децата как да играят, съобразявайки се с техните възможности и ниво на развитие.

Наскоро на една детска площадка наблюдавах следното: две момиченца на около 5 години си строяха замък. Към тях се присъединиха още 2 дечица, на видима възраст около 2 години. Те веднага се насочиха към замъка и го стъпкаха. Момиченцата се раздразниха и се опитаха да избутат новодошлите. Майката на едно от момичетата обаче, дойде и с много тих и спокоен глас каза: „Еха, каква интересна игра измислихте. Аз ще строя, а вие всички ще се опитате да съборите замъка.“ (Малките деца обожават да събарят кули от кубчета и да развалят пясъчни фигури). Макар и объркани в началото, децата скоро се увлякоха в игра и видимо много се забавляваха. Майката продължи да ги насочва: „Сега е твой ред да събориш замъка!“, „Опитай сега ти да направиш замък!“ След време върна кофичката на момичетата и децата продължиха играта сами.

6. Нека всяко от децата да има свой кът. Това може да е палатка от чаршаф или кашон-къщичка, но е добре децата да имат свое местенце, в което да слагат свои неща, да може да играят самостоятелно или да  се оттеглят, когато имат нужда. Те ще са си само за тях. Тези местенца са чудесни и за успокояване на страстите, когато градусът на напрежението е много висок. Не го използвайте за наказание, а като възможност детето да се успокои, да събере сили и да погледне ситуацията от друг ъгъл.

7. Търсете възможно повече допирни точки помежду им. Какво обичат и двамата? Къде харесват да ходят и двамата?

Ето и една игра, с която може да си помогнете. Снимайте и двамата и залепете снимките на два големи постера. Изрежете картинки: колело, топка, пейзаж, портокал и т.н. От всяка картинка трябва да имате по две. Питайте децата: „Ти обичаш ли да играеш на топка?“ и ако и двамата обичат, залепете по една топка на всеки от постерите. След време може да усложните играта като между двете снимки на децата лепите общите неща, а встрани нещата, които са лични предпочитания. Това ще им помогне да се опознаят по-дълбоко и да се видят като отделни личности със собствени желания и предпочитания, които взаимно да уважават.

Окуражавайте ги да правят жестове един към друг – примерно да нарисуват картина като подарък за другия или да изберат подарък от разходката навън (камъче, листо, цвете). Разбира се, тези жестове трябва да са добра воля, без да ги налагате или изисквате като нещо задължително.

Предложете им да играят на топка, на криеница, на гоненица. Тези игри изискват повече физическа активност, а в същото време са забавни и за двамата.

Пожелаваме успех и ще се радваме да споделите с нас решения, които са дали резултат.