Какво представлява методът Орф-Шулверк, интервю с Весела Люпке-Вълкова
На 21 октомври предстои новото издание на Академия за родители в гр. Варна. Събитието е безплатно и ще се проведе от 9 до 18 часа в детски център „Мама и аз“. За да заявите желание за участие е необходимо само да се регистрирате. От днес до деня на събитието „Детето играе“ ще има удоволствието да Ви срещне с интересни лектори.
Весела Люпке е учредител и председател на Българска асоциация “Орф-Шулверк”, която е част от Орф-Шулверк форум-Залцбург. Лектор на редица семинари в страната. Активно прилага “Орф-Шулверк” в България от 13 години. Участва в множество проекти, в които “Шулверк” се прилага като иновативна форма на работа в сферата на музикалното, общото образование в детските гродини, началните училища, центровете за работа с деца, а също така и като активна музикотерапевтична форма. Работи като музикален педагог в Музикално ателие към Българска асоциация “Орф-Шулверк”.
С Весела Люпке-Вълкова се срещна специалният ни кореспондент във Варна- Деница Стефанова.
Какво представлява музикалният педагогически подход Орф-Шулверк? С този въпрос тръгнах по покана на една много симпатична дама- Весела Люпке за участие в демонстрация на подхода. Не знаех какво да очаквам. В действителност се оказа толкова интересен за децата, колкото и за възрастните. В смесената група, в която имах удоволствието да съм, беше вълшебно. Имахме време да се усетим като група, личности и да си се доверим и след това влязохме в приказката. Да, разказвахме приказка. Там всеки от нас свири, танцува, рисува по всевъзможни начини – в голяма и малка група, по двойки, сам, участвахме в сюжета й и я доведохме докрай. Имахме възможност да изградим нещо заедно и да импровизираме поотделно. И колко много смях, усмивки и забава имаше! А бонусът – разпуснахме и се замислихме за важните неща – времето тук и сега, децата ни, радостта от споделеното и създадено заедно!
Г-жо Люпке, какво представлява подходът Орф-Шулверк?Това е креативен начин на работа с деца, съчетаващ ритъм, говор, музика, движение с интересни игри, в който децата творят, за да откриват и разбират света на изкуството – музикалното, танцовото и театралното. Така децата се учат да бъдат част от група, да се съобразяват с другите, не само със собственото си аз; да бъдат част от едно цяло, но в същото време и да се запазят собствения си почерк. В едно музикално занимание се редуват усвояването на различни модели на работа чрез ритъм, говор, движение и музика, които педагогът поставя с моменти на собствена изява на участниците чрез импровизация. Моделът е нужен, защото служи за опора на децата. Въпреки тяхната спонтанност на децата им е трудно да се изразяват свободно в груповата работа в рамките на определено време и игра. Чрез имитацията на модела те са равноправни участници в групата, имат възможност да изявят себе си, да заявят присъствието си в групата и се научават да се съобразяват с другите в процеса на работа.В този креативен процес като основен музикален инструмент използваме нашето тяло. Чрез различни техники- пляскане с ръце, тропане с крака- собственото тяло се превръща в музикален инструмент. Игрите с ритмика с тялото като инструмент развиват координация на движението, фината моторика и др.
В „Шулверк“ се използват многообразни перкусионни инструменти и специално създадени за този начин на работа мелодични пластинкови инструменти като глокеншпили, металофони и ксилофони.
Как възниква подходът?
В основата на подхода са творческите търсения на композитора Карл Орф относно синтеза между ритъм, говор, движение и музика. Първоначално тези идеи се осъществяват в танцовото училище на Орф и Доротее Гюнтер-т.нар Гюнтершуле, където се обучават танцьори в т.нар свободен изразен танц.Те танцуват под съпровода на перкусионни инструменти, инспирирани от идеята за такъв вид танц и изразните възможности на ритъма и движението от Рудолф Лабан, Мери Вигман, Айседора Дънкан.
За съжаление по време на Втората Световна война студиото им е унищожено и те прекратяват работа в тази насока, но по-късно Орф заедно с Гунилд Кеетман (която е работила с него в Гюнтершуле) правят радиопредавания за деца за Баварското радио и събират много материал с песни, танци и римушки от цял свят, които издават в пет тома “Музика за деца”. После започват да се сформират и групи. Създава се Орф института в Залцбург, където и до днес се обучават в музикално и танцово изкуство, прилагащи „Орф-Шулверк“.
Какво е типично при този подход и какъв ефект има?
Всеки педагог влиза в ролята на творец. Педагогът е личност, който сам измисля и подрежда изразните средства за урока. Това ни дава възможност да съобразяваме програмата с темперамента и нуждите на групата, а музикалния материал да съобразим с дейността, интересите на тази възрастова група. Затова приемаме Орф-Шулверк като подход, а не метод – имаме свободата на личния почерк.
Използваме съвкупност от различни начини за себеизразяване и много игри. Наши помощници са и приказките – в тях е лесно да влезеш в роля, да се изразиш (особено, ако е трудно да си себе си в момента), както и предмети-играчки (например), които са ни посредници в нужда.
Този подход на работа ни провокира да развиваме емоционалните ни компетенции, усещането за част от цялото, въображението, да оценяваме и развиваме собствения почерк и уважение към личния почерк на другите.
Както казахме, основният музикален инструмент, с който работим е тялото – чрез него учим ритмични техники и се учим да уважаваме и останалите инструменти, които използваме – миниатюрни и лесно преносими ксилофони, металофони, перкусионни инструменти, звънчета и още много други лесни за работа инструменти. Учим децата и чрез инструментите да уважават другите и към тях да покажат такова отношение, каквото биха искали за себе си.
Ползваме естествени материали в заниманията си: клони, камъчета, листа,шишарки, орехи ,кестени и др.
Работим около 60 мин., максимум 10 деца в група.
В част от нещата имаме доста общо със сугестопедията, което вече е методика – дори колежката ми Миглена Лазарова активно съчетава двете неща. С Миглена заедно ще участваме и на Академия за родители във Варна. Тя ще разкаже и за основните принципи на сугестопедията-любов,свобода, убедеността на преподавателя, че нещо необикновено се случва, принципът: Цяло – Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото,многократно увеличен учебен материал, Златната Пропорция, Приложение на Класическото Изкуство и Естетиката
Това са принципите, които ни водят и нас Шулверк педагозите.
Как работи този подход при деца с различни потребности?
Деца с дефицити и/или емоционални бариери имат възможност да изразят емоции, чувства, мисли по свой си начин. Примерно, ако не могат да се изразят посредством език, може да се изразят чрез жест и мимика. Ако има дефицит, свързан с движение, може вербално да се изразят. Може да няма дефицити, но да има емоционални задръжки, тогава играта отключва желанието за участие. Педагогът, прилагащ Орф-Шулверк борави с всички изразни средства.
Важен фактор на подхода е емоционалното въздействие на музиката. Децата се научават да се изразяват по много начини.
Аз съм работила с деца със синдрома на Даун, детски аутизъм и детска церебрална парализа. За мен всички деца са равноправни участници в групата. Понякога с тях започваме индивидуална работа, за да ги подготвя за груповата работа. В групата децата питат за различията, говорим за тях открито и ги обясняваме, дори и родителите помагат за това. Когато с децата се говори за различията спокойно, когато се обясни защо другите не са като тях, по съвсем естествен начин те проявява толерантност и разбиране,емпатия.
С деца на каква възраст работите?
Практикувам предимно с деца от 2 до 6 години.
Колко застъпен е подходът в българските детски градини и училища?
Има детски градини, където се ползва. Доста педагози сме обучили, откакто функционира асоциацията, но не всички го ползват активно. Една от причините е ролята на педагога като творец. Не всички имат това време, за да осъществят творческия процес. Колегите търсят това, което ние предлагаме като материал, защото виждат, че нашите игри им помагат. Например: игрите за концентрация, бърза адаптация, игрите за движение, които фокусират децата върху това, което предстои и др.
Доколкото ми е известно в България подходът се прилага в Англо- Американското училище и Френския лицей в София.
Вие сте работили и с детска градина “ Детска Радост” във Варна по проект за приобщаващо образование. Ще ни разкажете ли повече за проекта с тях?
Директор на градината е Тина Боянова. В рамките на проекта направихме група за работа и с децата, и с родителите. Целта беше да създадем среда, в която те да разтоварят емоционално, да се почувстват подкрепени. Показах им игри за развитие на фината моторика и координация на движенията, които всъщност са важни и за развитие на говора. Показахме и начини за работа с природни материали. Важно е с децата с определени дефицити да се работи у дома, за да могат да се справят в група. Важно е и децата да си помагат, когато са в група, да развиват търпение, толерантност, емпатия.
Работили съм и с детска градина “Приказка” във Владиславово по проект за работа с родители. Важното е хората да знаят, че нашата дейност не е да забавляваме и да бъдем аниматори, а да градим умения, отношения.
Каква е ролята на родителя в този процес?
Основно аз съветвам родителите да се интересуват от преживяванията на децата като например да ги питат “Какво правихте днес?”. Освен това родителите веднъж в месеца идват и заедно с децата участват активно в практиките за часа. Това им дава възможност да разберат и оценят това, което децата правят, а и те самите се разтоварват емоционално. Тази игра заедно им помага да изразят и разберат емоциите си, а така допринася и за връзката дете-родител.
Къде може да научим повече за самия подход?
Асоциация Орф- Шулверк има за основна цел неговото разпространение. Затова и всяка година организираме семинар с подкрепата на Фондация “Карл Орф” Германия. Работим много с педагози от детските градини.
Библиотеката на Асоциацията също е на разположение на всеки, който има интерес. Книгите основно са на английски и немски език.
Може да ни намерите във фейсбук.