Какво учат децата от думите ни?

Какво учат децата от думите ни?

Мислили ли сте за себе си като за магично огледало, в което децата Ви се оглеждат? Това е интересна перспектива, нали? Точно като огледалото на мащехата в приказката за Снежанка и седемте джуджета, родителите и учителите са като огледалото, което говори и приписва различни качества и характеристики на детето. А от гласът ни често излизат етикети като: „Той е агресивен.“, „Той е ленив.„, „Тя е е голяма бърборана.„, „Много е разсеяна.„, „Много е страхлива.

Но магията на това огледало не се заключава само с говоренето, а в силата му наистина да създава поведението, което описва с етикета. Ето Ви ситуация. Дете на 2 години започва да посещава детска занималня. След време учителките започват да се оплакват на майката пред детето, че той бие и хапе другите деца. Минава време, но поведението на детето не се променя. На въпрос на майката как мина днес, детето отговоря: „Ами аз хапя и бия.“ Децата наистина се оглеждат в нас и ако чуват нашите етикети, то е нормало да  се попитат: „Аз наистина ли съм такъв. Щом го казват мама и тате, значи съм такъв.“ и точно тук е моментът, в който възрастните и детето влизат в порочен кръг. Детето приема характеристиката и я проявява в поведението си, а възрастният (било то родител или учител), я затвърждават като всеки път, наблюдавайки дадено поведение, го описват, лепейки етикета. От този кръг се излиза много трудно. Етикетът е като надпис върху камък. Нещо, което остава във времето и не се изтрива. Децата започват да функционират през образа, който „огледалото“ им е изрисувал.

Приемете, че детето ще има моменти на слабост, моменти, в които ще се страхува, ще изпитва гняв, ще го мързи да направи нещо, ще проявява агресивност.  Това е нормално, защото е човешко същество и нищо човешко не му е чуждо. По-важното е да следим своите собствени реакции и поведение, както и начина, по който виждаме собственото си дете. Само си спомнете моментът, в който сте го поели в ръце и сте били готови да учите всеки ден за него, да го обгърнете с любов, да го уважавате и приемате безусловно. Това е чувството, което ще Ви помогне да видите сегашното предизвикателство с децата си от друга гледна точка, да се свържете отново с тях и да им помогнете да вървят уверени и щастливи по своя път.

Един от начините да излезете от омагьосания кръг на етикетите е да се опитате да извадите конкретното действие и да го коментирате с детето. „Видях, че се ядоса и удари Пепи. Това не е редно.“  Звучи различно, нали! Но защо е важно да подхождаме така? Защото, ако сте се провалили в една ситуация, това не Ви прави неудачник. Ако се е наложило да излъжете в определен момент, това не Ви прави лъжец.

Истината е, че зад всяко поведение на детето има история. Ще добавите много по-голяма стойност във възпитанието, ако се опитате да разберете каква е потребността, която е предизвикала това поведение. Ако се върнем към примера по-горе, се оказва, че детето е ухапало другото дете в опит да вземе играчка, която желае. Когато знаете историята, когато разкриете потребността, следваща стъпка е много по-ясна. Говорете открито с детето, слушайте го, задавайте му отворени въпроси и го научете да изследва чувствата и състоянията си и да търси различни решения.

Някои път неприемливото поведение може да е предизвикано и от липса на конкретен опит или умение. Ето и пример. Вместо да казвате: „Спри да стържеш със стола по земята. Вдигаш ужасен шум. Толкова си несъобразителен.„*, може да предложите на детето да го научите как да премести стола тихо и дори да го увлечете в игра, в която само да открие възможно най-много начини да премести стола безшумно. Това определено е по-добрият начин да го научите на съобразителност.

Откритият диалог, опитът да разберете поведението на детето, мотивите му, ще Ви разкрият много пътища и много решения. Това ще е Вашият ресурс и за много предизвикателства, които ще изникват в бъдеще,  за да може да ги разрешите по по-ефективен, по-здравословен и по-удовлетворяващ начин. Ценното е, че така и детето ще се почувства прието и разбрано и ще изградите мост към него, за да го подкрепяте и водите в трудни ситуации.

И не се заблуждавайте, че позитивните етикети са по-добри. „Тя е чистница.„, „Тя е послушна.„, „Той е много отговорен.„, „Той никога не греши.“ са все етикети, които схематизират детето и го поставят в ситуация да е лишено от други възможности. Вижте ги през призмата на очакванията. Кой може да издържи никога да не допуска грешка? Кой може да издържи винаги да се моделира по указанията на другите (послушание)? В опит да изпълнят очакванията на родителите си децата може да изпитват тревожност, вина, страх да не ги разочароват. Заковаването на позитивен етикет, може да е също толкова вредно, колкото и негативният етикет. Вместо това, може да благодарите на детето, че поддържа стаята си чиста, да му кажете, че се гордеете с него, че е помогнало на другарчето си или да му споделите, че сте били много щастливи да разберете, че неговата рисунка е била отличена.

*Примерът е взаимстван от лекцията на д-р Елизабет Матийсен  по време на семинара „Монтесори образование на 21 век“.

Изпрати коментар

Подобни публикации