Какъв е моят родителски стил? Авторитарен стил.

Какъв е моят родителски стил? Авторитарен стил.

„Детето играе“ в четири поредни статии прави обзор на родителските стилове и предоставя информация как те се отразяват на развитието на детето. Под „стил“ разбираме не отделни изолирани реакции, когато сме уморени, бързаме или не знаем какво да правим, изправени пред дадено предизвикателство или когато трябва да предпазим детето от някаква опасност, а стратегиите, които използваме в преобладаващата част от времето, мотивирани от нашите ценности и възгледи за възпитанието и отношението към детето. Когато познаваме стила си, може осъзнато да вземем решение да го променим.

Когато навлизате по-надълбоко във всеки от родителските стилове, си задавайте въпроси. Никой няма да Ви пише оценки. Целта е сами да усетите къде сте в момента, дали това Ви удовлетворява и как това отговаря и работи за мечтите Ви спрямо детето Ви и за това то да израстне като здрава, пълноценна и отговорна личност със самочувствие. Така може да решите какво искате да запазите от своя стил и какво искате да правите по различен начин.

Авторитарен стил

Характеризира се с високи изисквания към децата, но с ниска отзивчивост спрямо техните потребности. Показването на любов, близост и топлота са рядкост. Към децата има стриктни предписания и правила, които се очаква те да спазват, без изключения. Рядко се обяснява причината за въвеждане на дадено правило. Почти няма открит диалог. Прилагат наказания. Авторитарният родител има склонност да контролира всичко в живота на децата си. Рядко им дава пространство за самостоятелни решения. Фокусът на този стил е по-скоро върху това, какво детето не е свършило (Примерно: „Защо не си измил чиниите?“, „Как можа да допуснеш това?“ и т.н.), вместо да се подкрепи дадено негово постижение.

Децата, които са възпитавани при такъв стил, е по-вероятно да станат срамежливи и да имат ниско самочувствие. Като цяло трудно взимат сами решение, защото им е трудно да преценяват без авторитетната фигура дали то е правилно или не. Подчиняват се лесно на авторитети, независимо дали са с позитивно или негативно влияние. Трудно предприемат самостоятелни инициативи. Може да имат висок успех в училище, но по-скоро в ученето и постиженията са водени от страх от родителя, а не от вътрешната потребност да разгърнат потенциала си.

Признаци, по които може да  разпознаете авторитарния стил са:

  • Когато децата Ви питат за причината да вземете дадено решение, да наложите забрана или да въведете правило, отговорът Ви е „Защото аз така казвам!“;
  • Вярвате, че правилото е  над всичко и не може да има оправдание да не се спазва;
  • Когато детето сбърка или има неприемливо поведение, по-скоро наказвате;
  • По-скоро нареждате/ казвате на детето какво да прави и по-малко слшате;
  • Предоставяте малко варианти за избор и самостоятелни решения на децата си;
  • Когато не знаете какво правят децата Ви, сте силно тревожни;
  • Смятате, че гушкането и голямата близост в отношенията разглезват децата;

Какво може да направите, ако търсите промяна и искате да бъдете по-близо до авторитетния стил:

  • Показвайте повече подкрепа и жестове на любов и топлота. Те няма да разглезят детето, а ще му осигурят важно усещане за сигурност, принадлежност и доверие към Вас.
  • Опитайте се да отворите повече пространство за открит диалог, при който да изслушате позицията и мнението и на детето си, да научите повече за неговите потребности и мотиви за действие. Намалете дела на нареждането и увеличете дела на слушането. Задавайте открити и подкрепящи въпроси: „Какво?/Как?„. Сами ще се изненадате, че децата Ви могат и знаят много повече, отколкото сте предполагали и могат да предложат също толкова добри решения като Вашите.
  • Давайте повече пространство на детето за самостоятелни решения. Вашата задача е да ги напътствате дотолкова, доколкото може да им помогнете да преценят обстоятелствата, риска или последиците от дадено решение.
  • Опитайте се да мотивирате повече причините за собствените си решения. За детето е важно да чуе Вашите аргументи, мнение, притеснения, очаквания, надежди. Така му помагате и то само да формира мнение.
  • Опитайте се да осъществявате по-малко контрол и да имате повече доверие на децата си.
  • Ако прилагате физически наказания, просто спрете да го правите!
  • Опитайте се да видите силните страни на детето си и да го поощрявате повече, когато видите негово постижение.
  • Когато детето допусне грешка или има неприемливо поведение, първо помислете дали има нужда от подкрепа, от научаване на конкретно умение, опитайте се да видите каква потребност стои зад това, вместо веднага да наложите наказание или да го нахокате. Насочете се към това да осъзнае последиците от действията си. Колкото повече слушате детето, толкова по-лесно ще може да го напъствате и да му посочите алтернатива на неприемливото поведение.
  • Може да изпитвате извества несигурност и тревожност, когато започнете да променяте стила си. Ако сте решили да се промените, то това означава, че сте осъзнали, че искате детето Ви да е самостоятелно и отговорно, да може да се отстоява, да има собствено мнение и позиция, да има самочувствие и критично мислене, да бъде по-уверено и да може да саморегулира поведението си. Удовлетворението ще дойде от реакцията на децата. Те ще са по-спокойни и ще изградят по-силна връзка с Вас, ще намалее страхътот Вас и ще се увеличи доверието. Важно е децата Ви да знаят, че дори да сгрешат, може да открият подкрепа у Вас и че могат да Ви споделят всичко, което ги притеснява.
  • Ако по пътя на промяната имате въпроси или изпитвате затруднения може да се обърнете към психолог или коуч, за да се консултирате, да обсъдите притесненията и тревогите си.

 

Изпрати коментар

Подобни публикации