Какъв е моят родителски стил? Неглижиращ стил.

Какъв е моят родителски стил? Неглижиращ стил.

„Детето играе“ в четири поредни статии прави обзор на родителските стилове и предоставя информация как те се отразяват на развитието на детето. Под „стил“ разбираме не отделни изолирани реакции, когато сме уморени, бързаме или не знаем какво да правим, изправени пред дадено предизвикателство или  когато трябва да предпазим детето от някаква опасност, а стратегиите, които използваме в преобладаващата част от времето, мотивирани от нашите ценности и възгледи за възпитанието и отношението към детето. Когато познаваме стила си, може осъзнато да вземем решение да го променим.

Когато навлизате по-надълбоко във всеки от родителските стилове, си задавайте въпроси. Никой няма да Ви пише оценки. Целта е сами да усетите къде сте в момента, дали това Ви удовлетворява и как това отговаря и работи за мечтите Ви спрямо детето Ви и за това то да израстне като здрава, пълноценна и отговорна личност със самочувствие. Така може да решите какво искате да запазите от своя стил и какво искате да правите по различен начин.

Неглижиращ стил

Характеризира се с ниски изисквания към децата и ниска подкрепа. Родителите често не знаят какво се случва с децата им. Вярват, че могат и трябва да се оправят сами. Философията е, че най-добрите уроци за живота се учат от собствен опит. Често родителите са фокусирани повече върху собствените си проблеми, отколкото върху децата. Показват малко и редки жестове на любов. В някои крайни варианти, не посрещат дори базови потребности  на децата- очакват, че децата може да се грижат сами за себе си. Този стил има най-силни негативни последици върху децата.

Децата  растат неуверени и не развиват добри социални умения. Вероятно е и да не се справят добре в училище. Може да имат ниско самочувствие и да крият чувствата си. Трудно изграждат приятелства. Често изпитват страх, тревожност и стрес, поради факта, че не получават подкрепа в семейството. Трудно им е да се ориентират кое е приемливо и кое не, поради факта, че не се поставят никакви граници на поведението им. Децата се чувстват самотни и необичани.

Признаци, по които може да разпознаете неглижиращия стил:

  • не познавате приятелите/учителите на детето си;
  • не спазвате никакъв режим (храна, сън) и структура при отглеждане на детето;
  • не смятате за важно да се информирате как се развива детето нито в емоционално, нито в здравно, нито в образователно отношение;
  • имате бегла идея от какво детето се страхува, за какво мечтае, какво го затруднява и т.н.;
  • когато детето потърси помощ, реакцията Ви по-скоро е: „Не ме занимавай!“, „Не мога!„, „Зает съм! Нямам време за глупости!„;
  • вярвате, че децата може да се гледат сами;
  • вярвате, че няма с какво да помогнете на детето си;
  • склонни сте за дълги периоди от време да делегирате гледането на детето на други хора, като рядко ги посещавате и рядко се интересувате какво правят там;

Какво може да направите, за постигнете промяна:

Решението за промяна е много важно, защото от това зависи здравето и пълноценното израстване на детето Ви.  Причините за използването на този стил може да са много и различни:

  • В някои случаи поради висока заетост, родителите не разбират, че са навлезли в този стил. Дори за дълго да отсъствате по служебни причини и грижите за децата Ви да са делегирани на други хора или имате натоварен график, опитайте се да помислите за начин как по-често да общувате и да се интересувате какво се случва с тях с децата Ви, както и да изградите по-здрава емоционална връзка с тях.
  • Стилът може да е породен и от философия на възпитание. В този случай е важно да помислите за вредните последици от прилагането му и да се опитате да преосмислите ценностите, които Ви водят.  Опитайте се да бъдете по-близо до детето си и да разберете от какво има нужда. Дори да вярвате, че децата учат най-добре от опита, Вашата задача е да му осигурите ресурс, с който то може да се справи, вместо да го оставите да се лута само.  Може да искате детето самостоятелно да си приготви закуска, но преди това е редно да му обясните и покажете как да го направи. Може да искате детето да учи само уроците си, но е редно и да имате идея в какво се затруднява, за да му помогнете, защото иначе трудността може да се окаже препъни камък и детето да се откаже от ученето. Важно е да прецените на каква възраст на какво е способно детето и да не искате от него повече от възможното. (Например, няма как да очаквате, че две годишен може да седи и играе с часове сам.)  Ако Ви е трудно, спокойно се консултирайте с психолог или фамилен консултант.
  • Възможно е родителите, заложили на този стил също да са били гледани по този начин  и дори да искат, да не успяват да се справят с друг модел. Работа с психолог или курсове за родители може да Ви дадат необходимите умения да се справите по-добре.

С това, разбира се, причините за прилагане на неглижиращия стил не се изчерпват. Независимо от причината, струва си да осъществите промяна!

 

Изпрати коментар

Подобни публикации