Какъв е моят родителски стил? Отстъпващ стил.

„Детето играе“ в четири поредни статии прави обзор на родителските стилове и предоставя информация как те се отразяват на развитието на детето. Под „стил“ разбираме не отделни изолирани реакции, когато сме уморени, бързаме, не знаем какво да правим, изправени пред дадено предизвикателство или  трябва да предпазим детето от някаква опасност, а стратегиите, които използваме в преобладаващата част от времето, мотивирани от нашите ценности и възгледи за възпитанието и отношението към детето. Когато познаваме стила си, може осъзнато да вземем решение да го променим.

Когато навлизате по-надълбоко във всеки от родителските стилове, си задавайте въпроси. Никой няма да Ви пише оценки. Целта е сами да усетите къде сте в момента, дали това Ви удовлетворява и как това отговаря и работи за мечтите Ви спрямо детето Ви и за това то да израстне като здрава, пълноценна и отговорна личност със самочувствие. Така може да решите какво искате да запазите от своя стил и какво искате да правите по различен начин.

Отстъпващ стил

Характеризира се с това, че родителите са отзивчиви към потребностите на децата, но имат ниски изисквания. Родителите са много подкрепящи и обичащи, но не установяват правила за децата, а дори да има правила, те не са последователни в съблюдаването им.

Децата, които израстват без ясни правила, неустановена структура и ниска дисциплина, по-трудно развиват самоконтрол над поведението си и умения за решаване на проблеми. Имат по- слабо разбиране и уважение за потребростите на околните. Вероятно е да имат и слаби постижения в училище, защото родителите рядко ги насърчават да поемат предизвикателства и да си поставят високи цели. Поради факта, че родителите не поставят и ограничения, а е важно единствено какво иска детето,  при този стил е възможно децата да прекаляват с времето пред телевизора, компютъра или други вредни за тях дейности.

Признаците, по които може да разпознаете отстъпващия стил са:

• рядко се спазва режим в ежедневието на децата;
• рядко се поставят ограничения (примерно за гледане на телевизия, стоене пред компютър и т.н.);
• дори детето да се държи неприемливо, рядко му се обръща внимание на това, тъй като „децата са си деца„;
• свободният избор на детето се цени повече от нуждата да поема отговорност;
• децата рядко имат задължения в семейството;
• има постоянен стремеж детето да не изпита никакъв дискомфорт;
• отстъпващите родители имат склонност да „подкупват“ децата си, за да се държат по определен начин;
• родителите по-често отстъпват, ако детето с тръшкане иска нещо или силно протестира срещу родителско решение;
• родителите са решени децата им да имат всичко и често пренебрегват своите потребности и нужди;

Какво може да направите, ако търсите промяна и искате да бъдете по-близо до авторитетния стил:

• Установете правила и структура. Те са важни за детето, защото му дават предвидимост и сигурност и създават у него важни навици. Разбира се, правилата трябва да са смислени и логични. Обяснете на децата причината да съществува дадено правило и ползата от него. Съблюдавайте системно правилата, като разбира се, преценявайте конкретните обстоятелства или важни потребности, които може да наложат тяхната промяна.
• Обръщайте внимание на детето, когато се държи неприемливо. Важно е детето да уважава околните, както и да овладява социални умения за общуване и поведение. Обяснявайте последиците от поведението му. Така ще му помогнете по осъзнато да саморегулира поведението си.
• Не се притеснявайте, ако се случва детето да изпита разочарование или не успявате да удовлетворите всички негови желания. Справянето с негативните емоции е част от израстването. Вашата роля е да научите детето да ги отработва конструктивно.
• Насърчавайте детето да си поставя по-високи цели.  Търсенето само на лесното и приятното невинаги е добро за него. Излизането извън зоната на комфорт, преодоляването на предизвикателства е много по-полезно за децата Ви, защото им дава ценен опит и развива ценни умения.
• Спрете да „подкупвате“ детето за поведение или за каквото и да било друго. Целта Ви не е да го научите да се държи по определен начин, защото ще получи нещо в замяна, а защото осъзнато разбира защо трябва да постъпи така и може да носи отговорност за действията си.
• Потребностите на детето са важни, но са важни и Вашите потребности. И за Вас, и за детето Ви ще е полезно ясно да споделяте потребностите си и да постигате взаимноудовлетворителни решения, а не само такива, които удовлетворяват детето.
• Вероятно, когато решите да внесете промяната, няма да Ви е лесно, защото децата ще се опитат да възстановят статуквото. Не се отказвайте. Ако сте взели решение за промяна, това означава, че искате да ги изградите като отговорни личности със самочувствие. Да, импулсът може да Ви кара отново да удовлетворите желанието на детето си, но си дайте минута, за да да си зададете въпроса: „Това, което правя сега/решението, което взимам, полезно ли е или не за детето ми в по-дългосрочен план?“ Нека тази идея да Ви води и всичко ще си дойде по местата постепенно. Ако по пътя на промяната имате въпроси или изпитвате затруднения може да се обърнете към психолог или коуч, за да получите професионална подкрепа.