Как да въведем правила в отношенията с децата?

Още един актуален въпрос се поставя на предстоящата Академия за родители, която ще се проведе на 27 и 28 февруари в България Мол – как да въведем правила в отношенията с децата. Отговор ще даде Емилия Илиева, известна още като лицето на ненасилствената комуникация в България. Тя е майка на дъщеря на 3г. и 5м. и както много родители, споделя, че и тя се стреми да отгледа здраво и щастливо дете.

Вие сте основател на Академия за общуване. Как възникна идеята за създаването ѝ и в какви направления работите?

Академия за общуване беше замислена като място за учене, израстване и развитие по темите за общуването (разбира се!). Често дефинираме общуването като процес на откриване на общото и казваме, че,ь ако не открием общото между двама човека или в една група, само сме си говорили. Това означава, че обръщаме внимание на начина, по който се изразяваме и на начина, по който изслушваме хората около нас. Въпросите, които изследваме са: Как да създаваме повече близост и доверие в отношенията си? Как да се справяме с емоциите си? Как да не приемаме чуждите емоции лично? Как да поддържаме баланса между връзката със себе си и връзката с другия? Каква е ценността в конфликтите? Как можем да се докоснем до колективната интелигентност в един екип? Какво означава автентичност? Какво включва харизмата?

Започнахме с визията, че културата на общуване, в която има емпатия е приложима, както в личния ни живот и във връзката с най-близките ни хора, така и в училищата, и бизнес организациите. 5 години по-късно можем да се похвалим с много вълнуващи проекти във всяка от тези сфери и отчитам това като огромен успех.

Едно от направленията, по които работите е ненасилствената комуникация. Какво представлява тя и защо е важно да се случва?

Ненасилствената комуникация (ННК) е метод разработен от д-р Маршал Розенберг, който акцентира върху връзката на човешките чувства с човешките потребности. В основата на метода е философията на ненасилието на Махатма Ганди и позитивната школа в психотерапията на Карл Роджърс. Ненасилствената комуникация често се определя като „езика на сърцето“ и включва възможността да се свързваме като човешки същества отвъд преценките, които имаме за себе си и другите. Много често методът се цитира и като метод за разрешаване на конфликти и намиране на неочаквани решения, които удовлетворяват и двете страни. Част от дейността на самия Розенберг е била и на места по света с военни конфликти. Допълнително ненасилствената комуникация намира приложение и в училище и Розенберг нарича подобен тип образование „животообогатяващо образование.”

Може ли да дадете пример с ежедневна ситуация между родители и деца, в която, ако се приложи, общуването става по-позитивно и ефективно?

Любимите ми примери са с деца, чието поведение не се харесва на възрастните и съответно опитите да променим поведението са обяснително-моралистични. Например „Знаеш, че всяка вечер си мием зъбите. Това е важно, защото така ще имаш здрави зъби.” Или „ Не е хубаво да ми държиш такъв тон. Възпитаните деца не правят деца.”

Какво, ако започнем да мислим, че каквото и да прави детето е най-доброто, което то може да измисли, за да удовлетвори някоя своя потребност? И какво, ако вместо да раздаваме мъдрост, родителите започнем да изследваме коя е тази потребност – на какво детето ми казва „да”, когато се държи по начин, който не приемам/ ми е трудно да приема?

Отказът от миене на зъби може да е свързан с потребността да имам право на различно мнение от това на мама и татко или с потребността да взимам решение сам, или с потребността от забавление… Когато открием каква е потребността, можем да уважим тази потребност като например предложим вариант как хем да мием зъбите, хем да е забавно, докато го правим, или като проявим разбиране и изразим несъгласие „Разбирам, че искаш сам да решаваш дали да си миеш зъбите и ми е трудно да те оставя сам да решаваш затова, защото ми се иска да имаш здрави зъби.”

Често се случва „трябва“ на родителите да се разминава с „искам“ на децата. Какви насоки може да дадете на родителите през призмата на ненасилствената комуникация, за да се справят с това предизвикателство?

В ненасилствената комуникация всъщност няма „трябва“. А всяко „искам” на децата е повод да потърсим каква потребност стои под искането. Като родители нашата задача е да даваме израз на своите потребности, да се грижим за тях и да сме будни за потребностите (не желанията) на децата. И стремежът ни би трябвало да е да намираме решения, в които и нашите и техните потребности са удовлетворени. Това е истинското изпитание. Повечето родители сме добри или в това да удовлетворяваме потребностите на децата, или да налагаме своите потребности над техните. И търсенето на баланса, си мисля, че е един от ключовете за повече хармония в семействата.

Какъв е пътят за усвояване на подхода? Какви обучения за родители предлагате в тази посока?

По-голяма част от теорията за ненасилствената комуникация може да се предаде в рамките на 30 минути. През изминалите години предлагахме поредици от лекции и кратки семинари ( 2 часа), които да станат повод за родителите да се замислят за начина, по който общуват с децата си и да пробват някои нови начини. Тази година основно искаме да предлагаме задълбочени курсове, в които фокусът пада върху практиката. Практиката означава да можем да живеем това, което вярваме, че разбираме. Защото има огромна разлика между това да знам едно нещо и да мога да го приложа.

Силно впечатление ми направиха изнесените сред природата семинари за семейства в Пирин и Родопите. Какво се случва там? Какво откриват семействата? Как се променя общуването между родители и деца?

Семинарите сред природата са комбинация точно на малко теория и много практика. Там всяка теоретична част е последвана от възможност родителите да си общуват с децата и да използват всички малки и по-големи ситуации за практикуване. Възможността да получат обратна връзка веднага след една ситуация или по време на самата ситуация ускорява процеса на научаване. Иначе за децата са два дена на забавление на ново място. За родителите е малко като Зелено училище – хем си почиваш на хубаво място, хем научаваш някои нови неща, хем срещаш съмишленици и приятели.

На предстоящата Академия за родители отваряте темата за правилата. Кои са важните правила, които е добре да се поставят?

Важните правила са тези, които дават възможност и на деца и на родители да са спокойни с тях. Не е възможно едно правило да е измислено само от децата или само от родителите и те да са взаимни правила. Богатството е в общото, а както казах в началото, само, когато намерим общото (или пресечната точка между моето и твоето), общуването си е свършило работата.

Как родителите ефективно да въвеждат правила?

Няма универсален отговор за всички родители. Има родители, за които е много важно да започнат да заявяват границите си, например, и самите те да ги уважават, за да започнат и децата им да ги уважават. А има и родители, за които е много важно да започнат да мислят за малките си деца като хора, които имат своите чувства и потребности, независимо от предпочитанията на родителите си. Някои родители ще въведат ефективно правила като започнат да слушат повече децата си, други като започнат да слушат повече себе си.

Във всеки случай ефективните правила се променят. Това, което е работило днес, няма гаранция, че ще сработи утре. И децата и родителите се променяме всеки ден, а ни се иска правилата да са едни и същи. Това само по себе си е невъзможно и стремежът за стабилност на правилата обикновено води до не по-малко стрес, от стреса да преосмислим правилата.

Какво още ще научат родителите на Вашата презентация по време на Академия за родители?

Не знам дали ще има нещо за научване. По-скоро ще има въпроси, чиито отговори всеки родител да продължи да търси за себе след края на лекцията. Например въпросите „Какви ценности искам да предам на децата си?” и „Доколко начинът, по който го правя в момента подкрепя и мен и тях?”