Как да направя така, че да не съм в постоянен конфликт със детето си?

Когато прочетох въпроса Ви, първото ми усещане беше на загриженост към Вас самата. Ситуацията, която описвате не е никак лека, а режимът на ежедневието Ви вероятно е безкрайно изтощителен и уморителен. Искам да повярвате, че имате сили да се справите и че до момента се справяте добре! И преди да предприемете каквито и да е действия по основното предизвикателство, което Ви тревожи, опитайте се да намерите време за себе си. Може да е един час, половин ден, колкото е възможно, но да е време, в което ще може да се отделите за малко от ситуацията и да намерите собствения си център, да се успокоите, да си починете, да направите нещо различно от ежедневния ритъм. Това ще Ви помогне много да видите ситуацията от друг ъгъл, да я обмислите, да съберете сили и да намерите своите решения.

Опитайте се да поговорите и със съпруга си. Обяснете какво Ви тревожи, пред какво сте изправена и го направете спокойно, конструктивно. Поискайте подкрепа и обратна връзка. Обяснете какво чувствате, какво преживявате. Опитайте се да видите и неговата гледна точка, да чуете как той самият се усеща. Диалогът между Вас е много важен, за да обсъдите случващото се, да изясните разминаванията си спрямо възпитанието и общуването, да обсъдите как може да се подкрепите един друг, въпреки обстоятелствата, пред които сте изправени и да потърсите решения.

Ще дам един пример. Ако Вие сте против детето да чака до 11ч., за да си играе с баща си, опитайте се да потърсите решение как може двамата да общуват преди това. Има я потребността на детето – да види, играе и общува с баща си. Има я и потребността на бащата. Има я и Вашата потребност. Важно е да се отчитат и някои хигиенни фактори като времето за лягане и сън на детето, което му е необходимо, за да расте здрав. Сложете всички неща на масата и потърсете възможни пресечни точки и решения. Хрумва ми например, че детето може да разказва случващото се през деня на видео, да се чуват по скайп, бащата да оставя бележки и послания, да се виждате някой път в обедната му почивка, да се чуват по телефона и т.н. Нахвърлям куп от възможни стъпки не за да Ви давам решения, а за да обръна погледа Ви към търсене на възможностите. Разбира се, Вие познавате себе си и обстоятелствата много по-добре и съм сигурна, че можете да достигнете до прекрасни и ефективни решения, които удовлетворяват всички.

Сега за детето. Вярвам, че диалогът между Вас със съпруга Ви ще разплете голяма част от предизвикателството, което описвате. Но има и много неща, с които Вие самата, може да си помогнете. Нормално е към 3тата година детето, в стремежа си да се самоутвърди, да иска да прави нещата самостоятелно, според собствените си желания. Това е стъпка към изграждането на неговата личност. В този смисъл, ако усети натиск, ще се съпротивлява, възможно е да казва „не“ просто, за да заяви мнението и индивидуалността си. Конфликтът е преодолим, ако преди взискателността, поставите потребността на детето. Това не означава да се съгласявате на всичко, а да се опитате да слушате повече и да оцените стремежа му да е самостоятелен. Диалогът тук също е важен, за да намерите баланс, при който да е зачетен и единият, и другият, и важните неща като миенето на зъбите или лягането на време. Нека детето има повече възможност да прави избор, повече възможности да взима самостоятелни решения.

Успех!