Как да направя така, че да не съм в постоянен конфликт със детето си?

  • Здравейте, имам син, който е на 3 години. Може да се каже, че го гледам сама, защото баща му е зает по цял ден – на работа е от 10,00 до 22,00 ч. и това е всеки ден, без неделя. За малкото време, което прекарва с баща си, никога и за нищо не му се казва „не“ и за всичко му се угажда. Детето беше много привързано към мен, но, когато поотрасна и започнах да изисквам неща от него като да си измие зъбите или да си легне навреме, а той чака баща си до 11,00 ч. да играе с него, няма как да сме на едно мнение. Съответно, аз не получавам подкрепа от баща му, а детето се оставя да си прави, каквото си е наумило. Така, в очите на детето аз съм човекът, който непрекъснато му се кара за нещо или изисква нещо. Това се засилва и от факта, че постоянно сме само двамата. Сега синът ми винаги прави точно обратното на това, за което го помоля. Може и аз да съм прекалено взискателна, но в момента между сина ми и мен няма ситуация, в която ние да не се караме. Как да направя така , че да не съм в постоянен конфликт със детето си?
Госпожа О: Здравейте!

Когато прочетох въпроса Ви, първото ми усещане беше на загриженост към Вас самата. Ситуацията, която описвате не е никак лека, а режимът на ежедневието Ви вероятно е безкрайно изтощителен и уморителен. Искам да повярвате, че имате сили да се справите и че до момента се справяте добре! И преди да предприемете каквито и да е действия по основното предизвикателство, което Ви тревожи, опитайте се да намерите време за себе си. Може да е един час, половин ден, колкото е възможно, но да е време, в което ще може да се отделите за малко от ситуацията и да намерите собствения си център, да се успокоите, да си починете, да направите нещо различно от ежедневния ритъм. Това ще Ви помогне много да видите ситуацията от друг ъгъл, да я обмислите, да съберете сили и да намерите своите решения.

Опитайте се да поговорите и със съпруга си. Обяснете какво Ви тревожи, пред какво сте изправена и го направете спокойно, конструктивно. Поискайте подкрепа и обратна връзка. Обяснете какво чувствате, какво преживявате. Опитайте се да видите и неговата гледна точка, да чуете как той самият се усеща. Диалогът между Вас е много важен, за да обсъдите случващото се, да изясните разминаванията си спрямо възпитанието и общуването, да обсъдите как може да се подкрепите един друг, въпреки обстоятелствата, пред които сте изправени и да потърсите решения.

Ще дам един пример. Ако Вие сте против детето да чака до 11ч., за да си играе с баща си, опитайте се да потърсите решение как може двамата да общуват преди това. Има я потребността на детето – да види, играе и общува с баща си. Има я и потребността на бащата. Има я и Вашата потребност. Важно е да се отчитат и някои хигиенни фактори като времето за лягане и сън на детето, което му е необходимо, за да расте здрав. Сложете всички неща на масата и потърсете възможни пресечни точки и решения. Хрумва ми например, че детето може да разказва случващото се през деня на видео, да се чуват по скайп, бащата да оставя бележки и послания, да се виждате някой път в обедната му почивка, да се чуват по телефона и т.н. Нахвърлям куп от възможни стъпки не за да Ви давам решения, а за да обръна погледа Ви към търсене на възможностите. Разбира се, Вие познавате себе си и обстоятелствата много по-добре и съм сигурна, че можете да достигнете до прекрасни и ефективни решения, които удовлетворяват всички.

Сега за детето. Вярвам, че диалогът между Вас със съпруга Ви ще разплете голяма част от предизвикателството, което описвате. Но има и много неща, с които Вие самата, може да си помогнете. Нормално е към 3тата година детето, в стремежа си да се самоутвърди, да иска да прави нещата самостоятелно, според собствените си желания. Това е стъпка към изграждането на неговата личност. В този смисъл, ако усети натиск, ще се съпротивлява, възможно е да казва „не“ просто, за да заяви мнението и индивидуалността си. Конфликтът е преодолим, ако преди взискателността, поставите потребността на детето. Това не означава да се съгласявате на всичко, а да се опитате да слушате повече и да оцените стремежа му да е самостоятелен. Диалогът тук също е важен, за да намерите баланс, при който да е зачетен и единият, и другият, и важните неща като миенето на зъбите или лягането на време. Нека детето има повече възможност да прави избор, повече възможности да взима самостоятелни решения.

Успех!

Изпрати коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Подобни публикации