Как да насърчим децата да ни съдействат?

Как да насърчим децата да ни съдействат?

В ролята ни на майки често е трудно да насърчим децата да ни сътрудничат и съдействат. Понякога те игнорират молбите ни или дори по-лошо – просто се правят, че не ни чуват. Знаем от първа ръка, че не винаги комуникацията с децата е безпроблемна и че молбите ни за рутинни дейности, като например да си измият зъбите или да си оправят леглото, могат да се превърнат в истински борби за надмощие. Понякога самите ние се прибираме претоварени и напрегнати и е трудно да останем спокойни и усмихнати. Това е и причината да споделим с Вас няколко стратегии от нашите домове, които често дават желания резултат и намаляват рязко употребата на изречения, като – „Хайде, вече те помолих три пъти!“, „Колко пъти трябва да го кажа?“ и т.н.

Отидете в стаята на детето

Да се разчита на общуване между стаите, не помага да се разберете с децата много добре. Нещо повече, ако детето ви извика през стаята с молба, каква ще бъде първата ви реакция – да отговорите или да го помолите да „спре да крещи“.

Свържете се с детето

Проявете интерес към дейността, с която то е заето в момента. Покажете му с действие и думи, че искате да разберете повече за играта, която играе в момента – „Тези слонове и китове изглеждат интересни. Какво точно правят?“, „Аха, ще ми разкажеш ли малко повече за тази игра?“, „Искаш ли и аз да построя една къща за автомобили“ и т.н. Такива въпроси отварят вратата за слушане на нашите деца мигновено. А когато децата чувстват, че ние ги слушаме е много по-вероятно те да ни дадат същия вид внимание. Ако искаме съдействие и ние трябва да съдействаме.

Останете спокойни и уверени

Когато децата не ни чуват, да бъдеш спокоен и уверен може да изисква допълнителни усилия, но наистина систрува и често това е ключът към вратата на детското внимание. Децата (а и порасналите) просто не реагират добре на крещене – когато крещим или заплашваме, детето се чувства нападнато и инстинктивно заема отбранителна позиция. Неволно вместо да ни послуша, то ни възприема като враг и започва да се съпротивлява на това, което му казваме. Когато повишаваме гласа си, обикновено предизвикваме повече борби за власт, ответен отговор и по-голямо съпротивление. Ако останем спокойни, нашите деца ще ни се доверят по-лесно и ще ни съдействат без принуда.

Съчетайте възможността за избор с яснота на исканията си

Ние също не обичаме да ни заповядват и искаме да имаме избор. Няма как да очакваме от децата да ни се подчиняват безпрекословно, ако не формулираме желанията си по подходящ начин. Може да опитате да преформулирате желанията и исканията към детето – „Време е да слагаме пижамите и да измием зъбите. Ти можеш да избереш кое да е първо!“, „Днес ще почистим стаята ти. С кое да започнем – подреждане на книжките или прибиране на играчките в коша?“, „С кои домашни ще започнеш? Математика или писане?“ и т.н.

Използвайте правилото, което ние наричаме „Когато…, тогава…

Това е позитивно насочено правило и е добре да не замествате “когато“ с „ако“. Напр. „Когато свършиш с … (нещото, което искате вие), тогава ще можеш да … (нещото, което иска детето)“. Така детето е по-мотивирано да приключи трудната задача, защото вижда, че тя ще бъде последвана от по-приятна и избрана от него. Така формулирано желанието ни, изпраща ясно послание към детето, че то може да се справи и му дава сигурност, защото знае какво да очаква след това.

Зачитане на чувствата

Ако все още срещате резистентност и детето „не слуша„, опитайте да потвърдите чувствата и думите му – „Чувам, че не желаеш да правиш …“ и му предложете да работите заедно „Нека да започнем заедно, аз ще направя …. а ти можеш да …“. Не обвинявайте детето, не оценявайте поведението му и му кажете как се чувствате. Говорете това, което виждате – „Виждам, че играеш на таблета и аз се чувствам ядосана, че те чакам за …“, вместо – „Цяла сутрин играеш на тази глупава игра, докато ние …“. Опитайте се да не обобщавате и бъдете конкретни – вместо „Отново не чуваш какво ти казвам!“, „Виждам, че в момента играеш с кубчетата и ми става тъжно, защото аз те помолих да…“.

Знаем, че вкъщи е невъзможно да следваме тези стъпки през цялото време и неизбежно понякога исканията ще са високо казани, но нашето поведение е това, което може да промени нещата. Виковете и прекалената взискателност не са ефективни. Най-добрият начин да помогнем на нашите деца да общуват по-добре е да им покажем как – с любящи, спокойни, мили думи и с уважение, зачитайки личността им.

Изпрати коментар

Подобни публикации