Как да насърчите детето си да бъде по-самостоятелно?

Как да насърчите детето си да бъде по-самостоятелно?

Дора Прангаджийска е неорайхиански аналитичен психотерапевт. „В ежедневната си работа с възрастни хора непрекъснато се срещам с трудностите в поведението и общуването им, породени от дефицитите в първите седем години. Това е ключов период от развитието, защото тогава се формира характера ни. Характер означава вдълбан знак и ние го носим през целия си живот. Той е следствие от отношението на мама и татко, възпитанието, културалните особености. Ето защо е толкова важно родителите да имат знания и зрялост в общуването с децата си.“

Лекцията е от Академия за родители от 9 май 2017 година.

Детската самостоятелност е един много продължителен процес от развитието на детето от първата годинка през цялото детство и пубертета, когато детето окончателно се отграничава от родителя.

За да се стигне до това окончателно отделяне, е много важен периодът от 1 до 3 години, или така наречената фаза на Аз-а, в която детето разбира, че то и мама са две отделни тела, могат едновременно да правят различни неща и да са на различно място. Затова е изключително важно родителят в този период да даде пространство на детето за случване на този процес. Защо това е важно? Защото детето е готово да става все по-самостоятелно, но ние родителите къде от страхове, къде поради друга причина, може да стопираме този процес. Големият позитив от случване на самостоятелността- точно в тази възраст от 1 до 3 години- е, че детето ще се превърне в борбен, справящ се, инициативен човек, който вярва в себе си, а не е зависим от външните авторитети, като се започне от майка му, а след това и всички останали външни авторитети, които ще срещне в живота си. Т.е. ние работим за формиране на вътрешния авторитет на детето: „Аз вярвам в себе си и във възможностите си.

Докато готвех лекцията, станах свидетел на една вълнуваща ситуация. В парка едно детенце плачеше, но по-скоро мрънкащо плачене. Родителите му стояха встрани и пиеха кафе. В един момент майката стана, приближи го, застана до него и му каза: „Хайде, пробвай да станеш. Аз съм тук до теб.“ Детенцето помрънка още малко, но се опита да се изправи. Тя го прегърна и отидоха заедно при таткото, който му каза: „Браво, моето дете, чудесен беше!“ Възхтих са на реакцията им. Точно на това умение с любов и увереност да насърчат детето си да се справи и да му кажат: „Можеш да се изправиш, аз съм до теб!„. Това е едно от ключовите неща, които трябва да правим по пътя на самостоятелността. Не трябва да присъстваме обсебващи, натискащи, насилващи. Понякога мама в нейната прекомерна грижа, може да стане насилник, без да го осъзнава. С реплики като „Хайде още една лъжичка!“, „Облечи се, защото е студено!“ тя отнема пространство от детето да се случи самостоятелността, за която природата така или иначе го е подготвила.

Най-важното нещо, което като родители можем да направим е дадем пространство да се случи самостоятелността. Това означава и чисто физически да се отдели такова пространство.

Спането в отделна стая е една посока на това. До една година е важно детето да има близост с родителите си, да се чувства сигурно, важен е допирът, но след една година е добре детето постепенно да бъде отделяно и да спи самостоятелно.

Когато детето падне, не тичайте да го изправите – дайте му възможност само да се изправи.

Важно е и майката да не се меси в детските спорове. Важното е детето да усеща присъствието Ви, да се усеща сигурно и уверено, че може да се справя само. С тези първи спорове, то се научава много по-лесно да се отстоява, да се заявява и да се справя в бъдеще в групата в детската градина и да отстоява своето пространство. Не ги карайте да дават играчката си, когато друго дете я иска. Това също е насилие над детето. Дайте му възможност то само да реши от какво има нужда, то да вземе решение. Намесвайте се, когато става въпрос за здравето на детето, за неговата безоспасност. Уважавайте неговото право на „не“. Така детето се научава да се отстоява и защитава. В противен случай се превръща в послушен редник, зависим от всевъзможни авторитети.

Напътствайте, а не критикувайте.

Бъдете търпели и напътствайте детето. Без да се натрапвайте. Показвайте, колкото е необходимо. Поощрявайте. Внимавайте и с очакванията, които му поставяте. Идеята е не е да му създадете образа на несправящото се дете, а да му предадете посланието: „Ти можеш да се справиш!„. Избягвайте фрази като: „Следващия път ще се справиш по-добре!„, защото създава очакване, което детето може да не може да изпълни.

Предложете различни възможности, така, че детето да избере само.

Ако то иска да облече прекрасната си розова принцеска рокля с къдрици посред зима, не го упреквайте, а му предложите да избере между червения и синия пуловер, а роклята може да се облече вкъщи. Идеята тук е не да потъкаме идеята на детето, а да му покажем, че уважаваме мнението му и то може да вземе решение. Не иронизирайте детето. Колкото и смешно и недодялано да е това, което казва или прави, не се присмивайте, защото за него е фрустриращо.

 Перифразирайте

Вместо да казвате „Не може!“, предложете алтернатива. Ако детето рита топка в стаята, може да му кажете: „Хайде да излезем навън да поритаме!“, а не „Не ритай в стаята!“.

Водете преговори

Умението да се постигат компромиси в общуването е показател за зрялост. Компромиси се търсят и при общуването с децата. Ако то иска по-голяма свобода например, родителят е този, който проявява зрялост и води диалога до компромис. Да, родителят е авторитетът, той взема крайното решение, но е добре и детето да бъде чуто, да не се дисквалифицира мнението и личността му.

Извинявайте се, когато сте били прекалено гневни или сте сгрешили.

Често родителите са гневни, но след това не се извиняват. Това създава чувство за малоценност у детето. Извинението ще засили още повече авторитета ви, а и ще дадете добър пример на детето си. Детето да не бъде принуждавано да се извини. Често не е готово за това. Добре е да му се даде пространство да осъзнае какво е причинило и да прояви съпричастност.

Кажете „Да!“ и на своята самостоятелност.

Живейте и Вашия живот, не пренебрегвайте своите потребности и цели. Има една поговорка: „Детето е гост в къщата ни -нахрани го, подслони го и го пусни да си тръгне!

Да, истинско предизвикателство е пътят към самостоятелност. Но не забравяйте, мили родители, че Вие сте зрелите във връзката родител – дете, Вие сте порасналите мъдри хора, Вие владеете импулсите и реакциите си. Често се сърдим като деца и очакваме зряло поведение от децата си, но природата просто още не ги е подготвила за това. Затова учете се заедно с тях, забавлявайте се заедно с тях, давайте пространство на своето вътрешно дете и не забравяйте, че детето се превръща в това, което ние като послания отправяме към него.

Вижте цялата лекция на Дора Прангаджийска с още примери и отговори на редица въпроси:

 

Продукти

Изпрати коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Подобни публикации