Как да научим детето да играе самостоятелно

Сигурно Ви е позната тази гледка: детето вади една след друга играчките, разглежда ги за кратко и ги хвърля настрани. Скоро стаята се превръща в една огромна площадка от разпръснати кубчета, кукли, камиончета, влакчета и какво ли още не.

Чудите се защо при толкова много играчки нищо не хваща вниманието му? Защо му е трудно да играе самостоятелно?

Наличието на много играчки не непременно означава игра

Помещения, претрупани с играчки разсейват децата и на тях им е трудно да се фокусират върху едно нещо и да се заиграят. Ревизирайте играчките, доколкото е възможно, или ги подредете на малки кътове по теми:музикални инструменти, книжки, кукли и т.н. За да стане интересна една играчка, то е добре тя да е отделена от останалите. Може да оформите „център за игра“, където да поканите детето да изследва съответната играчка или да се захване с конкретна дейност – рисуване, игра с пластилин и т.н. Такъв подход стимулира самостоятелните занимания, помага на децата да се съсредоточат и да учат.

Родителят показва смислени и разнообразни начини за игра

За да започне детето да играе самостоятелно, трябва първо Вие да го разведете из света на играчките. Колкото повече опит трупат децата в съвместните игри, толкова по-често те ще стават инициатори на различни дейности, ще дават идеи за нови начини на игра и все по-често ще занимават самостоятелно.

Родителят е първият и най-важен партньор на детето, който въвежда детето в царството на игрите, света около него, взаимоотношенията, предметите и техните свойства. Вие сте този, който може да покаже на детето смислени начини на игра и да отправяте предизвикателства, с които то да учи и да се развива. Докато играете, Вие общувате активно и детето учи много за себе си, себеутвърждава се и придобива увереност. Това е така, защото Вие като родител се радвате на новите умения, които забелязвате у него, окуражавате го да опитва, когато се затруднява, задавате му въпроси и стимулирате мисленето му, насочвате вниманието му към важни открития, хвалите го, развивате речника му като назовавате действията му и предметите, с които борави.

Показвайте разнообразни начини за игра с една и съща играчка. С кубчетата може да се построи къща или кула, да се направи вкусна манджа, да се изгради линия за влака, да се използват като музикални инструменти или да се сортират по цветове. С куклата може да се играе като я сложите я да спи, храните я, преобличате я. Топката може да се хвърля в кош, да се рита, да се търкаля по улей и какво ли още не.

Да играете активно и редовно с децата си, не означава да не стимулирате и самостоятелната игра, но за децата до 3 години не може да очаквате тя да продължи повече от 15-20 минути. За да се занимава детето само, трябва да предложите подходящ стимул, предизвикателство, което е интересно за него и да го увлече да изследва. Имайте предвид, че независимата игра в този период не означава да оставите детето само, без да го наглеждате. Бъдете наблизо и се отзовете при нужда.

Безопасност и достъпност

За да стимулирате самостоятелната игра, детето трябва да чувства ще е в безопасност и че може независимо от Вас да изследва това, което го интересува. Вижте всичко през неговите очи. Какво е възможно да направи?Ако детето обикаля стаята в проучвателна мисия, трябва да сте сигурни, че сте отстранили опасните предмети. Ако рисува само, трябва да сте сигурни, че боичките не са токсични. Ако искате и само да разглежда книжки, то те трябва да са достъпни и на нивото на неговия ръст.