Как да научим детето да казва „Благодаря“ и „Извинявай“

Знаем, че има вълшебни думи, които отварят врати и с които можем да изградим позитивни отношения с останалите. Животът на всички ни би бил по-добър, ако по-често сме любезни един към друг, по-често си благодарим и имаме достойнството да кажем „Извинявай“.

Как да научим и детето си на вълшебните думи?

Започнете отрано

Наистина започнете от рано. Още от третия месец може да започнете да учите детето на „Здравей“ и „Довиждане“. В момента, в който детето проговори го окуражавайте да казва „Благодаря“, „Извинявай„.

Като родители често напомняме на децата кога какво да кажат: „Да кажем благодаря на баба за книжката!„, „Какво казваме…?“, „Ще кажеш ли….“, „Коя е вълшебната думичка…“ . Важно е обаче, да не прекаляваме. Детето трябва да има своя шанс да опита, да прецени кога какво да каже, а не само автоматично да повтаря след нас. Трябва да усетим „мярата“ в подканите си. По-ценно е да го поздравите, когато само се сети, че трябва да използва вълшебна думичка. Освен това, не бъдете твърде настоятелни, ако детето в конкретния момент не иска да отговори.

Ежедневие

Това не е процес за един ден. Нека любезното и уважително говорене да стане част от общуването Ви във всяка една ситуация, с всеки един член на семейството и с другите хора. „Би ли отворил прозореца?“, „Заповядай!“, „Ще бъдеш ли така добър да ми донесеш вода?“, „Благодаря за вкусната вечеря!“, „Извинявай, мисля, че не бях прав!“,“Щастлив съм, че днес с вас прекарахме такъв прекрасен ден!“, „Добре дошъл!“, „Приятен ден!“.  Когато детето расте в такава среда, то  много лесно свиква в какви ситуации какво трябва да се каже и най-вече приема за изключително естествено да го прави.  Да наблюдава всекидневно такова поведение е по-ценно, отколкото само да му напомняме кога какво да каже, защото добрите маниери не са само в думите, а в реалните преживявания на децата. Целта ни е наистина да почувстват това, което казват, а не само механично да изговарят любезни думи, при подкана от наша страна.

Театър

Децата учат много от приказките и театъра. Използвайте куклите у дома, за да разиграете кратки етюди, в които детето да наблюдава използването на любезни фрази. Използвайте ситуации от ежедневието на детето. Например, куклите може да възпроизведат игра на детската площадка. Включете възможно най-много любезни фрази: „Здравей!“, „Може ли да играя с вас?“ „Благодаря!“, „Бих искал да поиграя с твоята играчка, може ли?„, „Би ли ми помогнал с…„,„Беше ми много приятно да поиграем заедно!“, „Съжалявам, че те ударих!“. След като изиграете етюда веднъж, при следващи разигравания, спирайте там където трябва да се появи вълшебна думичка или любезна фраза и подканете детето да „подскаже“ на куклата какво трябва да направ и каже. Децата ще се почувстват горди, че могат да научат някого на нещо, а Вие ще се учудите колко много знаят за добрите обноски.

Предварителна подготовка

Идеята за добри маниери на възрастните не непременно съвпада с идеята за добри маниери на децата. Сигурно сте забелязали колко искрени са, получавайки поредния еднакъв подарък, да възкликнат: „О, аз вече имам такъв!“. Като възрастни не бихме реагирали така, защото не бихме искали да поставим другия в неудобно положение. Бихме казали просто: „Благодаря! Прекрасен подарък!„. За да разбере и детето тази тънкост в уважителното общуване, то може да го подготвите предварително: „След малко ще дойдат гостите за твоя рожден ден и ще получиш много подаръци. Хората ще се радват да ги отвориш пред тях и да кажеш „Благодаря“, дори ако не ти хареса подаръка или вече го имаш.“ Добре е да обясните на детето смисъла на „Благодаря“ – ние не казваме на другия дали харесваме или не подаръка, че сме забелязали какво е направил за нас и ценим жеста, усилията или любезността му. Разбира се, това ще е възможно при деца над 4 години и пак се въоръжете с разбиране, че не винаги ще могат да отреагират според очакванията Ви.