Как да научим детето да различава цветовете

Как да научим детето да различава цветовете

Изследвайки околния свят, детето се запознава и със свойствата на предметите – форма, размер и цвят. Разпознаването и обозначаването на цветовете не е никак сложно за възрастния човек. Но едва ли някой от нас помни колко време и труд са вложили родителите ни, докато ни научат да различаваме жълтия от синия или зеления от червения цвят.

Да научат детето да различава цветовете е една от най-важните задачи на родителите му, която изглежда лесна само на пръв поглед. Дали обучението ще завърши с успех зависи от най-различни фактори: степента на умствено развитие на детето, търпението на възрастните, правилния избор на методика и прилагане на получените знания на практика. Ако родителите се отнасят с внимание и отговорност към този въпрос, този етап от развитието ще премине бързо и без неприятни задръжки.

Основни принципи на обучението

На практика детето различава цветовете още след раждането си. Първенството принадлежи на жълтия цвят – точно него бебето вижда първи. Едва по-късно се добавят червеният и оранжевият. След още известно време бебето започва да различава синия и зеления, а към шестия месец и виолетовия. Затова и преобладаването на жълтия, червения и оранжевия цвят в бебешките играчки и аксесоари не е случайно, то е пряко свързано с особеностите на цветното зрение на бебетата.

Когато говорим за учене на цветовете, ние трябва да разбираме способността на детето осъзнато да различи този или онзи цвят, да групира предмети по цветове, да назовава точния цвят или неговите оттенъци. Всички тези умения се развиват постепенно, но само ако им се отдели нужното внимание. И не става въпрос конкретното дете да усвои по-бързо цветовете от своите връстници. Тук става въпрос за това, че цветовете, формата и размерът на предметите се явяват еталони, усвояването на които се базира на определени знания за предметите и явленията. И колкото по-рано се формират тези еталони, толкова повече полезна информация ще получи и усвои детето и толкова по-добро ще е цялостното му развитие. Освен това, умението да се различават цветовете е прекрасна тренировка за наблюдателността, вниманието, формирането на художествен вкус.

Когато се говори за целенасочено изучаване на цветовете, специалистите препоръчват да се пристъпи към него след втория рожден ден на детето, когато то вече добре разбира речта на околните и паметта му е достатъчно развита, за да може новата информация да се закрепи в съзнанието му.

Човешкото око е способно да отдели до 10 милиона различни оттенъци. Усъвършенствайки се в изучаването на цветовете, детето може да узнае как те преливат от по-светли към по-тъмни, може да ги раздели на топли и студени, пастелни и контрастни. И всичко това – под формата на весела игра, която да му помогне да преодолее първото стъпало към яркия свят на цветовете и техните оттенъци. Не губете времето си, опитвайки се да го сложите на стола и да задържите вниманието му достатъчно дълго, за да му разкажете какъв цвят имат околните предмети. Ефектът на такова обучение е ясен – капризи и сълзи от страна на бързо изморилото се от потока на новата информация дете.

Много по-резултатно е ненатрапчивото обучение по време на разходката, когато бъдещият ви наследник живо се интересува от цветята, пеперудите, птиците и т.н. Предметите с постоянен цвят могат да се използват като наименование, ако детето забрави научения по-рано цвят. Например, тревата по полянката е зелена и ако детето се затрудни да определи цвета на зелената обвивка на бонбона, може да му напомните, че е същият като на тревата. Така то веднага ще си спомни, че става дума за зеления цвят.

Изучаването на цветовете под игрова форма може да се провежда по всяко време на годината. Само през зимата, когато отсъстват ярките тонове в живата природа, ще трябва да наблегнете на заниманията вкъщи. Останалите сезони предлагат естествени условия за обучение и възможност не само да се научат нови цветове, но и да се наблюдава как те се сменят в околния свят. Зелените листа с настъпването на есента стават жълти или червени и това не може да не предизвика жив интерес у детето. А интересът е най-добрата основа за запомняне на наученото.

Организация на обучението

Първото изискване, гарантиращо успех при работата с малки деца, е да проявите стабилност, търпение и настойчивост. Знанията трябва да се затвърждават и усъвършенстват постоянно, да се въвеждат нови оттенъци и понятия, да се разглеждат нови предмети. Не мислете, че щом веднъж покажете на детето даден цвят и го назовете, то вече го е запомнило. Това е грешка, която скоро ще ви напомни за себе си, когато наследникът ви не успее да назове нито един цвят на въпроса на детския психолог в яслата или на учителката в детската градина. Нека всяка разходка се превърне в неусетно и ненатрапчиво повторение на материала и научаване на нови понятия.

След като детето изучи основния спектър на цветовете, научете го как да ги различава един от друг. Предложете му да сортира предмети – например кубчета, като го накарате да ги групира по цвят в различни кутии. Това простичко упражнение развива вниманието и улеснява запомнянето, още повече ако в процеса на играта възрастният му посочи и други разлики между предметите, с които то си играе.

Когато назоваваме цветовете на предметите, не е нужно да се ограничаваме само с основните – син, зелен, червен, жълт. Неправилно е също те да се учат поотделно – първо червения, после синия… Когато назовавате цветовете, не ги обединявайте. Не наричайте светлосиния цвят син, а розовият или малиновият – червен. Децата прекрасно различават оттенъците, поне не по-зле от нас. И за тях е трудно да осъзнаят защо мама нарича различните цветове с едно и също име. За да не възникнат подобни обърквания, в началните етапи на обучението подбирайте такива играчки или предмети, чиито цветовете да могат да се назоват еднозначно.

Боички за рисуване и оцветяване

При обучението на детето в цветовете ще ви помогнат боичките и флумастерите. Рисувайки заедно с детето, непрестанно изговаряйте този цвят, който вземате с четката: «От коя боичка взехме с теб? Жълтата. Хайде да нарисуваме с жълтата боичка жълто слънце. А пиленце с кой цвят да нарисуваме? Също с жълт! Жълто слънце и жълто пиленце!» Обяснявайте и действията на детето: «Ти се взел от зелената боичка. Браво, нарисувал си зелена тревичка!»

Децата с удоволствие рисуват и с флумастери. Подберете за малчугана специално флумастери с цветни капачки. Когато приключи с рисуването, помолете детето да ви помогне да затворите всеки флумастер със съответната капачка Не забравяйте при това да назовавате цветове! Понякога можете да се объркате и да поставите капачката на друг флумастер, за да доставите радостта на детето да поправи грешката ви. Благодарение на тази простичка забава деца на около година и половина могат успешно се справят с молба да намерят не само основните цветове, но и оранжевия, виолетовия, кафявия, розовия, сивия….

Изобщо, рисувайки с децата имаме огромни възможности да ги упражняваме да различават цветовете. Например рисуваме разноцветни балони и молим детето да нарисува върху тях точки със същия цвят. И разбира се, назоваваме цветовете. Или рисуваме няколко различни къщички. «Погледни, какво липсва в нашите къщички? Разбира се, прозорчета! Хайде нарисувай прозорчета със същия цвят като къщичките». По този начин можете да рисувате лъчи на слънцето, проливен дъжд от различни на цвят облаци и т.н. Нарисувайте на лист по три еднакви цветя с различен цвят (три червени, три сини, три розови и т.н.) и помолете детето да събере еднаквите цветя в букет, съединявайки с линия растенията с един и същи цвят. С една дума подобни задачки могат да се измислят много. И разбира се, не забравяйте да запознаете детето с цветовете на дъгата. Да нарисуваш дъга е толкова вълнуващо!

Обикновено умението да изречеш цвета идва малко по късно в сравнение с различаването му. Често майките, оплаквайки се, че детето им не познава цветове объркват две различни неща: познаването и умението да назовеш. По принцип около втората година повечето деца вече познават основните цветове. Те лесно намират в купчината кубчета синьото, но далеч не всички деца назовават тези цветове. Това не бива да ви тревожи. Просто продължавайте да играете на игри на цветове, рисувайте с боички, обръщайте внимание на различните по цвят предмети по време на разходка и казвайте често наименованията на различните цветове и оттенъци. Много скоро детето ще научи всичко това.

След това вече можете да преминете към обозначенията за междинните тонове. За по-точно определяне на цвета използвайте и прилагателните „светъл” и „тъмен” във връзка с някой тон: светлочервено, тъмносиньо и т.н.

Ако детето упорито отказва на назовава цветовете можете да му предложите да играете на цветни асоциации. Разбира се много деца сами измислят наименования на цветове. Така розовия става цвета на къщичката на Барби, кафявия «като мечо», а светло синьото да речем като «любимата ми чаша».

Ето още една простичка и полезна игра за затвърждаване на научените цветове – назовавайте по време на разходка всички предмети с определен цвят. Можете да играете на «цветни дни». Например днес имате бял ден. Обличаме нещо бяло и търсим в парка около нас нещо бяло. И дори на вечеря у дома трябва да има нещо бяло, напр. сирене. А утрешния ден може да бъде обявен за малинов или кашкавален. Така дори скучните дни могат да станат цветни. Нужно е само много силно да го поискаш!

Непременно въвеждайте новите понятия в ежедневието. Помолете детето да ви донесе предмет със строго определен цвят, ако наоколо има няколко еднотипни предмети с различни цветове. Накрая не забравяйте да го похвалите за постигнатия успех, за да го стимулирате в по-нататъшното му изучаване на околния свят, който се оказва толкова вълнуващ и интересен.

Изпрати коментар

Подобни публикации