Как да научим децата да управляват емоциите си?

Стъпка 4: Умение за успокояване

Когато детето знае в коя зона са чувствата му, по-лесно и нагледно можем да помогнем да извърви пътят от гнева към спокойствието. Не достатъчно да му кажем: „Успокой се!“, защото това често нищо не означава за него.

Техника 1: Дишане

Дълбокото дишане дава сигнал на тялото да се успокои и зарежда с позитивна енергия. На дълбоко дишане може да научите дори деца на 2 години като използвате малко хитрост. Важното е детето да е спокойно и да се учи през играта.

За да вдиша детето, го приканете да помирише въображаемо цвете, а за да издиша – да загаси въображаема свещичка (вероятно детето вече има опит в това от рождения си ден и действието му е познато). Друг вариант е, докато е спокойно да му дадете вятърно колело и да се опита да го задвижи като издиша силно. Това ще предизвика нуждата и да вдиша дълбоко, за да си поеме въздух. Дишането трябва да става бавно и наистина дълбоко. Покажете как трябва да стане, за да може детето да ви имитира.

Когато детето изпитва силни негативни чувства, вече е лесно да го успокоите като го призовете да направи същите дихателни техники. Просто му припомнете: „Хайде да задвижим вятърното колело!“ или пък „Хайде да помиришем цветето и да изгасим свещта!“ Добре е да повтори дишането 3-4 пъти.

Техника 2: Тайната на костенурката

Техниката е подходяща за деца над 3 години. Разкажете история с помощта на плюшена играчка или картинка на костенурка. Примерно:

Аз съм Костенурчо. Обичам да излизам и да играя с децата на пързалката. Често обаче ме предреждат и аз се ядосвам. Когато се ядосам, се случва да бутам другите деца или да хвърлям нещо по тях. Когато правя така обаче, те вече не искат да играят с мен, сърдят се и самите те започват да се ядосват много. Мама обаче, ме научи как да се справям. Сега, когато усетя, че гневът се надига в мен, си казвам: „Спри“ и се прибирам в корубата си. Докато съм вътре дишам дълбоко поне 3 пъти. Така съзнанието ми се разяснява и след малко се успокоявам. Когато се успокоя, виждам повече решения.

В тази техника има четири момента: 1. детето да разпознае чувството си; 2. да си каже: „Спри!“; 3. да потърси пространство и начини да се успокои; 4. търсене наа решения на ситуацията.

За да затвърдите техниката, може вкъщи да изрисувате заедно един кашон като коруба на костенурка, която детето да използва. За същите цели може да служи и дрехата на детето, в която при нужда леко да се скрие или пък някое тихо и спокойно място вкъщи, където да може да се оттегли замалко. Може дори да му подарите малка плюшена играчка, която да носи със себе си и да му напомня колко сила дава техниката на костенурката. Вие също използвайте техниката пред детето.

Техника 3: Учене в реални ситуации

Най-ценно е ученето в реално ситуации. Ако се случи да изпаднете в фрустираща ситуация пред детето, може да моделирате начина, по който и то да се справи, когато изпитва същата емоция. Примерно, може да се случи така, че да слагате крем върху сладките, които току-що сте изпекли. Ръката не Ви слуша и кремът се размазва: „Дразня се, че не ми се получава. Май е добре да спра за малко, да вдишам дълбоко няколко пъти и да опитам пак.“

Използвайте и ситуации от ежедневието на детето: „Ядоса се, че не успя да подредиш пъзела и го разхвърли навсякъде. Аз мисля, че би могъл да помолиш за помощ или да изчакаш малко, да вдишаш няколко пъти и да опиташ отново.“

Важно е да знаете, че не е добре да правите това в пика на емоцията. Изчакайте детето да се успокои и тогава използвайте спокоен и подкрепящ тон, за да обсъдите случилото се и да му дадете алтернатива на демонстрираното от него поведение.