Как да подпомогнем децата да развият самодисциплина и вътрешна мотивация

Петя Тошева е завършила екология и опазване на околната среда, което е не само професия, а и начин на живот, мислене и поведение. Работи с деца още от студентските си години, когато е била ски инструктор и обучава детски групи на Витоша, а по-късно и в Австрия. С международното си дипломиране като Монтесори учител 3-6, последните 4 години работи с деца в двуезична детска градина “Peekaboo Montessori”. Според нея “децата са единствените, които могат да ни дадат опит.”

Има двама сина на 5.5 и на 7 години, които я правят изключително търпелив, балансиран и организиран човек. Никога не си е представяла, че работата с деца носи такова голямо удоволствие, удовлетворение и щастие.

Точни рецепти за това какво да направим за да се държи детето дисциплинирано няма, но има философия и основни моменти, през които трябва да мине родителят, за да е сигурен, че върви в правилната посока. Дисциплината, която търсим е активна. Не вярваме, че някой е дисциплиниран, ако по-изкуствен начин е накаран да стои послушно – напротив, човек е дисциплиниран, когато може да контролира себе си, следвайки правилата на живота.

За някои хора дисциплината е свързана основно с наказанието и им звучи сурово. Но това не е дисциплина. Дисциплината се постига с последователност от правилно извървени стъпки. Често я свързвам с пътека в планината, която е добре маркирана. Когато минаваме по маркировка, пътуването е безпроблемно. Дициплината е активно състояние, което идва от самото дете, а не се налага отвън.

Тази последователност от стъпки, които трябва да бъдат извървени, всъщност са основни човешки стремежи и потребности от детето, познаването и разбирането, на които улеснява родителя в осигуряването на пълноценно развитие на детето:

• ориентация
• ред
• точност/прецизност
• повтаряне
• изследване/изучаване
• общуване

Когато родителят създаде среда с тези стъпки, той може да е сигурен, че детето расте самоуверено, самостоятелно и независимо.

Няколко етапа в развитието на дисциплината:

• Първи етап: детето не може да изпълнява инструкции и фокусът е върху контрола на движенията – физическа дисциплина. Т.е. важно е даваме възможност на детето да се движи. Не бива да ги затваряме в кошара, не бива да го изолираме, защото детето не може да усъвършенства контрола върху движението-.
• Втори етап: детето може да следва инструкции, макар и против своята воля и желание.
• Трети етап: детето се старае да угоди и изпълни всякакви желания и инструкции, още преди те да са направени от възрастния (ролеви модел). Много е важно да не се злоупотребява с тази готовност на детето.

Разлика между послушно и дисциплинирано дете

Послушното дете очаква поощрения, одобрение и награди и когато не ги получава, то вече не е мотивирано да постъпва правилно. Дисциплинираното дете е достигнало до това ниво по един стабилно извървян път и знае кое е добро, защо е добро и как да постъпи.

Ако наказваме детето, снемаме вината от него – по този начин то смята, че е изкупило вината си и може на чисто да продължи да прави бели. Хубаво е да се поговори с детето, за да има усещането, че е направило нещо нередно а не да се наказва. Разговорите могат да се повторят десет, двайсет и повече пъти – докато те узреят в съзнанието му.  Оттам нататък то ще постъпва правилно и ще има стабилна ценностна система.

Когато детето плаче, тръшка се и не постъпва по начина, по който искаме, значи някаква негова потребност не е задоволена. Детето не плаче заради самия плач. Често възрастните не сме достатъчно наблюдателни, за да видим от какво има нужда детето.

Цялата лекция може видите тук.