Как да помогнем на бебето да заспи

Като опознава света, всяко бебе ежедневно трупа множество различни впечатления, които натрупвайки се водят до превъзбуда и нужда от разтоварване. Ако бебето не освобождава съзнанието си редовно от всичките натрупани положителни и отрицателни емоции, постепенно нивото на стрес в организма му ще се повишава и то ще започне да изглежда все по-нервно и неспокойно. Това неминуемо ще доведе и до проблеми със съня. В такива моменти, в желанието си да помогнат на бебето да заспи, родителите ползват различни „ритуали”, които целят приспиване на бебето като например кърмене, носене на ръце, подрусване и пеене на приспивни песни. Ако тези приспивни ритуали се повтарят всеки път, когато бебето трябва да заспи, то скоро привиква с този модел на поведение и наистина успява за кратко да се отпусне и да заспи, но само за малко. Скоро след това натрупаните емоции и стрес отново вземат превес и бебето отново се буди, неспокойно и неспособно да заспи. Много често родители се оплакват именно от този сценарий.

Защо се случва това?

Психологът д-р Алета Солтър дава отговор на този и много други проблеми, свързани с детското поведение като въвежда понятието „лечебен плач” или „плач за разтоварване”. В изследванията си д-р Солтър открива, че именно напрежението в следствие на множеството натрупани впечатления и емоции води до неспокойно поведение при малките деца, проблеми със съня и „безпричинен” плач. Именно този плач, който често се появява внезапно и безпричинно е инстинктивен отговор на организма срещу стреса и напрежението и цели да помогне на бебето да изхвърли ненужните натрупани емоции, за да може да се успокои и да заспи. Погрешно схващане е, че когато детето плаче, наш дълг като родители и е незабавно да го успокоим и да не допускаме да е разплакано и разстроено. Ако не позволяваме на бебето да плаче за разтоварване, а му предлагаме вместо това да суче или отвлечем вниманието му с играчка, ще го лишим от възможността да излее натрупаните емоции и да се успокои. Спомнете си поговорката „поплачи си да ти олекне”. Бебето лишено от възможността да се освободи от натрупаните през деня емоции дори и да заспи след упорито приспиване от страна на родителите ще спи кратко и ще се буди многократно, водено от нуждата да излее напрежението, за да се отпусне. С възрастта, децата които не са имали възможността да се освобождават редовно от натрупаният стрес, започват да заспиват все по-трудно и да се будят все по-често през нощта.

Често майките, за да успокоят неспокойното бебе му предлагат да суче. В началото този метод изглежда, че работи, но на 6 месеца, въпреки че стомахчето му е достатъчно голямо, за да се нахрани добре вечер и да издържи цяла нощ без да суче, бебето продължава да се буди по няколко пъти на нощ. На 1 годинка се буди дори и по-често, понякога на всеки час и заспива единствено, ако суче за приспиване. Родителите отдават подобно поведение на никнещи зъби, но често причината е друга. Безспорно е много изтощително да се грижиш през деня за детето си и да се будиш и кърмиш толкова често през нощта. Освен това, бебетата с проблеми със съня и през деня често са неспокойни и хленчат или пък са неестествено отпуснати и отнесени. Ако в такава ситуация родителите дадат възможност на детето да се разтовари от натрупаното напрежение чрез лечебен плач, то най-вероятно постепенно ще се успокои и нощните будения ще останат в миналото. В началото ще е трудно, защото детето ще трябвал да навакса за цяла една година натрупан стрес, от който до момента не е имало възможността да се разтовари, но след като му дадат възможност да плаче за разтоварване, сгушено в прегръдките на мама, ще започне да спи спокойно през нощта и да изглежда по-щастливо и спокойно през деня. Близостта между майка и дете също ще стане по-голяма и двамата ще се усещат по-близки. Като оказва любяща подкрепа на детето си да се разтовари от негативните чувства, родителят му помага да се почувства добре и да расте щастливо.

Прегръщайте бебето докато плаче

Важно е не само бебето да бъде оставено да плаче за разтоварване, но е съществено това да се случва в обятията на родителя. Бебето трябва да чувства подкрепа, тогава, когато е нервно, напрегнато и неспособно да преодолее лавината от чувства и емоции, която го обгръща. Прегъщайки го, без да настоявате да спре да плаче, а напротив насърчавайки го да си поплаче, докато му олекне, бебето се научава, че чувствата не трябва да бъдат таени вътре, а трябва да бъдат споделяни и единствено така, дори и в зряла възраст, човек постига душевен баланс и спокойствие. Като прегръщате детето си докато то излива в сълзи натрупаните емоции, вие му показвате, че не е само и го подкрепяте и му помагате да се отърси от стреса и да продължи напред.

Ако бебето бъде оставено да плаче само, вместо да се разтовари от негативните емоции, трупа нови негативни емоции. То усеща, че никой не се интересува от това, че е нещастно и никой не го е грижа за него. Чувства се изоставено и уплашено. В резултат на това бебето не се разтоварва, а става още по-нервно и неспокойно или пък вяло и апатично и скоро привиква да не плаче, а да таи в себе си натрупаните емоции, защото плачът без родителска подкрепа не му носи облекчение (изоставените деца рядко плачат). Оставено само, бебето открива свой ритуал за приспиване като смучене на палец, гушкане на плюшена играчка или одеалце, но това са само модели, които водят до временно успокоение, а вътрешното напрежение продължава да се трупа и да води до все повече нарушения в съня и поведението на детето. Такова дете като порасне може да развие страх от тъмното, да започне да сънува кошмари или да не иска да си ляга вечер. НЕ оставяйте никога бебето да плаче само! Ако има нужда да си поплаче, уважете тази негова потребност като не бързате да отвличате вниманието му и да го успокоявате, но бъдете до него. Детето ви има нужда да усеща, че чувствата му са споделени, че не е само и получава цялата ви любов и подкрепа.

Не бързайте да храните бебето всеки път, когато е неспокойно. Гладното бебе, започва първо да отваря устичка и да се опитва да си налапа ръчичките, после започва да хленчи и чак след това избухва в плач. Внезапният силен плач не е сигнал за глад, а означава или болка или е израз на нужда от плач за разтоварване.

Бебетата често се нуждаят от разтоварване в късния следобед и вечер, именно защото натрупаните емоции от деня в комбинация с умората в късните часове на деня вече им идват в повече. Бебе, което е уморено и има нужда да поспи ще дава сигнали за умора като прозяване, търкане на очичките или притихване и ще заспи бързо и лесно, гушнато в мама или тате. То не се нуждае от нищо освен да чувства близостта на родителя си (родителят да го прегръща или да бъде близо до него). Нервното бебе, обаче има нужда да се разтовари от натупаното напрежение, за да може да заспи. С неспокойното си поведение това бебе ни показва именно тази своя нужда от разтоварване. Ако се опитаме насилствено да приспим бебето въпреки напрежението, което го тормози, като му пеем и го люлеем или като го храним за приспиване, то скоро ще спре да ни дава сигнали, че се нуждае от разтоварване, защото ще разбере, че тези сигнали остават нечути или неразбрани от нас и е безполезно да продължава. Вместо това ще заспива, макар и трудно благодарение на упоритото ни приспиване, но после ще се буди често, ще спи неспокойно и ще изглежда нервно.

Дори и да не сте практикували „плач за разтоварване” още от раждането на бебето си, никога не е късно да започнете. Ако спрете да отвличате вниманието на бебето с различни ритуали за приспиване и му дадете възможност да си поплаче в любящите ви обятия, то ще усети колко разтоварващо действа това и ще започне да го прилага често. В началото плачът ще бъде много, защото бебето ще трябва да навакса за цялото време до сега, в което само е трупало негативни емоции без да е имало възможност да се разтовари от тях, но постепенно нуждата от плач за разтоварване ще намалее и ще се радвате на щастливо и спокойно дете, което заспива лесно и спи непробудно цялата нощ.

Дори и на по-късен етап, ако три годишното ви дете не иска да се храни, хапе и бие и реве безпричинно, най-вероятно има нужда да се разтовари от натрупано напрежение. В такива ситуации недейте да порицавате детето за лошото му поведение, а му предложете вашата близост, което е достатъчно, за да се отпусне детето и сълзите да потекат.

Как да отгледаме спокойни и щастливи деца?

Децата, които от ранна възраст са поощрявани да дават израз на емоциите си, вместо да ги таят вътре в себе си, по-късно като възрастни са спокойни и уравновесени личности със самоуважение, добри социални умения и позитивен подход към живота. Като оказвате разбиране към децата си в овладяване на техните чувства, вие спомагате за установяването на спокойна балансирана семейна среда и за изграждането на тясна връзка на взаимно разбиране и подкрепа с децата си.

Източник: babysling-bg.com