Как да помогнем на детето да намери своята идентичност

Как да помогнем на детето да намери своята идентичност

Навярно в най-скромните си мечти за бъдещето на своето дете вие сте го виждали като самостоятелна, инициативна, комуникативна, интелектуално развита личност. И още по-смело – може би го виждате да ръководи фирма, а защо не и да управлява държавата!

Ако искате вашите мечти да се сбъднат поне мъничко, то не губете време. Всички тези качества се формират още в предучилищна възраст.

Самосъзнанието на детето се заражда в предучилищна възраст – то е в състояние да изгради представа за себе си (Аз-образ), която включва някои лични качества и способности. Детето в тази възраст изпитва потребност да опознае своите чувства, своите желания и възможности.

У много от децата в резултат на обстоятелствата се създава едно или друго самочувствие – много високо или много ниско.

Първите смятат, че могат всичко, не се вслушват в съветите на възрастните и поради това често грешат и не достигат до желания резултат.

У другата група деца е развито ниското самочувствие – те смятат, че не са в състояние да извършат сами каквато и да е дейност и да я доведат до успешен резултат. Готови са да се откажат от действията си и поради това не могат да достигнат самостоятелно до определен резултат.

Доброто самочувствие кара детето да се стреми към нова цел с голяма надежда и ентусиазъм. При липса на такова самочувствие вие сте длъжни да стимулирате детската личност по пътя на убеждението. Да му внушите, че поставените задачи са по неговите възможности и, че то трябва да направи добър избор на средства и действия, за да постигне добри резултати.

Помогнете на детето да опознае себе си

Помогнете на своето дете да развие реално чувство за собствената си личност. Научете го как да постига желаните резултати. Ако искате детето ви лесно да привикне към живот и дейност в по-големи групи от хора, формирайте у него чувство за съпричастнот и принадлежност към социални съобщества, по-големи от семейството (група, детската градина). Това може да стане като му осигурите посещение на детска градина или общуване с повече свои връстници.

Без съмнение всяко дете се нуждае да осъзнае принадлежността си към определен пол и всички последици от това. Така ние ще облекчим неговото поведение, когато стане по-голямо.

Характерен за тази възраст е детския егоцентризъм, който се преодолява от самите деца с помощта на възрастните. Много важно е в семейството и в детската група да действа правилото, че всеки човек заслужава уважение, независимо от своите индивидуални различия.

Често пъти децата в тази възраст действат по нетолерантен начин спрямо останалите, проявяват предубеждения и неуважение към желанията и действията им. Трябва да сте сигурни, че това става, без те да разбират същността на своето поведение.

Ако обаче вие не обърнете своевременно внимание на подобни прояви, без съмнение си подготвяте едно подобно неуважително отношение на собственото ви дете към самите вас.

Най-лесно можете да помогнете на своето дете да преодолее егоцентризма като създадете необходимите условия да го включвате в такива колективни дейности, чиито правила не позволяват подобно поведение. Най-добрата за тази възраст колективна дейност е играта. Със своите компоненти и правила тя не допуска нетолерантно отношение и грубости. Деца с такива прояви се отстраняват от групата, а желанието за взаимодействия с останалите и за общуване е толкова голямо, че детето е склонно да промени поведението си, но да остане в играта. В игрите и в общия труд децата се научават да проявяват уважение към индивидуалните и културни различия на своите партньори, да спазват едно относително равноправие. В общите,съвместни дейности децата могат да се научат да бъдат грижовни едно към друго, както и да получават грижа от другите.

Тази грижовност се изразява най-напред в запознанството с другите – да знаят имената на своите партньори, техните интереси и предпочитания; да не дават воля на своите капризи (гняв) и да бъдат толерантни; да са готови за сътрудничество и общи игри; да са доброжелателно настроени.

Детето живее в един свой свят (свят на вълшебства и чудеса, а може би и на неоправдани страхове) и изпитва голяма потребност да го сподели с някого. Освен това детето от предучилищна възраст е в състояние да осъзнае принадлежността си към разни социални групи (Аз и другите): към определен пол (момче, момиче), към своето семейство, към своя народ (националност), към своята държава, към природата.

За детето от 3 до 7 години е характерно, че непрекъснато се самонаблюдава, че си задава непрекъснато въпроси за всичко, което го заобикаля и дори за себе си.

Вазползвайте се от естествената любознателност и любопитство на вашето дете, за да му помогнете да опознае най-напред себе си, а след това и своето най-близко обкръжение. Само човек, който добре познава себе си и е наясно със своите чувства и желания може да живее без конфликти и в относителна хармония с останалите.

Започнете с най-лесното – отговорете на въпросите на вашето дете „Кой (коя) съм аз?“ Помогнете му да опознае собственото си тяло, пол, възраст, цвят на косите, на очите, името. Чие име носи (на кого е кръстено). Не се стеснявайте да разберете дали си харесва името. Поговорете си за това кой от вас е голям и кой е малък, иска ли да порасне голям, защо? Макар и да не осъзнава съвсем ясно, на дето му се иска да поговори за това с кого иска да живее като стане голям, какъв иска да стане като порасне.
Продължете с неговите сетива и външните анатомични органи. Бъдете сигурни, че колкото повече неща знае детето за сетивата си толкова по-внимателно ще бъде към тях и по-рядко ще ги наранява.

Какво могат моите сетива?

Започнете с ушите – слухът на човека; какво мога да чувам аз, а животните? Защо ушите на заека са по-дълги от мойте? Кой чува по-добре – лисицата, заекът, котето,… или човекът? Чуват ли рибите? Мога ли да позная нещо, само ако го чуя? Възприемане на предмет със затворени очи, само чрез слуха.

Защо тялото ни е покрито с кожа? Какво усещам с кожата? Как усещам – докосвам, галя, пипам (топло, студено, гладко, грапаво, различни материали; опипване лицето на мама, тате, бате и разпознаването му). Възприемане на предмет само чрез опипване с ръце.

За какво ни служи устата – вкусвам, говоря, подсвирквам, пея. Какво усещам с устата си? – сладко, солено, кисело, горчиво. Мога ли да разпозная нещо само по вкуса му? Кои са тези неща, които мога да позная със затворени очи, само по вкуса им.

Устата на животните – котка, куче, лисица, вълк; усещат ли същото, което усещам и аз? Колко голяма е моята уста, а на другите животни? Защо устите ни са различно големи? А зъбите? Как се грижа за моята уста и моите зъби? А животните?

Какво „вижда“ моят нос? – помирисвам, дишам, усещам. Приятни и неприятни миризми. Какво мога да помириша, когато съм хремав? Какво могат да помиришат животните? Грижи за моя нос.

Моите очи – възприемам предмети с очи. Какво мога да възприема само с очи? – цвят, форма, големина. Мога ли да възприема теглото, грапавостта, и т.н.

Кога разпознавам нещо по-бързо – когато само го виждам, когато го чувам, галя или опитвам, но не го виждам, или когато едновременно го виждам, пипам, чувам и опитвам?

Когато детето добре опознае своите сетива, то по-лесно ще може да разбере нуждата да полага грижи за тях, да ги пази от нараняване. Така по-лесно ще преминете към необходимостта от лична хигиена – защо трябва да си мие ръцете и лицето, защо трябва да се къпе със сапун? Като познава потребностите на своето тяло детето по-лесно ще приеме и необходимостта от добро хранене.

Веднъж осъзнало своята самоценност то по-лесно ще възприема вашите съвети и препоръки да се грижи за своята безопасност.

Не се опитвайте да постигнете тези познания чрез скучни беседи. Правете го чрез много игри с всички сетива, разговори, опити, наблюдения.

Кога ми е весело, кога ми е тъжно ?

Има деца, които често сменят своето настроение, които понякога не знаят какво искат. Ако детето ви е жизнерадостно и домът ви се оглася от неговия смях, вие просто нямате проблеми. Но ако детето ви тревожи със своята замисленост, а дори и потиснатост, опитайте се да разберете причината за това.

Често пъти детето има неоснователни страхове или тревоги, а понякога то просто не осъзнава своите чувства и желания. Това поражда лошо настроение и капризи. Дайте възможност на детето да осъзнае своите желания, настроения и потребности, своите чувства и емоции като водите доверителни разговори с него. Обяснете му, че и вие сте били малки, че и вас са ви тревожили същите страхове. Така то няма да се чувства само. Изслушайте внимателно неговите виждания по въпроса. Ако не можете да му помогнете, потърсете мнението на специалист.

Когато детето разбере кое причинява радост и кое тъга това му позволява по-лесно да постигне хармония в отношенията си със своите партньори в тяхната съвместна дейност. Така то няма да проявява капризи, а ще бъде склонно да прояви разбиране към другите, към техните желания и настроения. Става по-толерантно.

Ето някои въпроси на които вие трябва да потърсите отговор заедно със своето дете:
1. Кога ми е весело? На какво се радвам най-много? Защо и кога се смея?
2. Кога ми е тъжно? Кога и защо плача? Как познаваме кога на човек му е тъжно? Какво би направил (а), за да не бъде тъжно на хората.
3. Кога ставам лош (а)? Защо?
4. Аз обичам, аз съм добър (а). Мога ли винаги да съм добър?
5. Кои са моите желания? Могат ли да се осъществят?

Източник: dete-bg.com

Изпрати коментар

Подобни публикации