Как да помогнем на детето да решава проблемите си?

Как да помогнем на детето да решава проблемите си?

От гледна точка на възрастните детството е безоблачно. Децата нямат проблеми или поне не такива, които заслужават сериозни притеснения. От гледна точка на възрастните това може и да така, но от гледна точка на децата, не е. Децата се сблъскват с много проблеми – самоутвърждават се в групата от връстниците, създават приятелства, учат се да заявяват желанията си, да контролират емоциите си, учат се как да се държат в тази или онази ситуация, адаптират се при нови условия, изпитват стрес и  разочарование… Ние като родители можем да им помогнем като постепенно и с много търпение ги научим как да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени.

Първа стъпка: Какъв е проблемът?

Детето ни заявява, че не иска да ходи на детска градина. „И аз не искам да ходя на работа, но няма как!“ казваме бързо на крак и заключваме вратата зад гърба си. Но с този отговор ние спираме споделянето и възможността да решим проблема. Дори да нямаме много време в момента, е добре да спрем и да изслушаме какво има да ни казва детето.

Когато ние като възрастни съобщаваме, че не ни се ходи на работа, в главата си имаме ясна картина: преуморени сме и искаме да останем няколко дни вкъщи да си починем; чака ни камара работа, а дори не знаем откъде да започнем; не се разбираме с колегите или шефът отново ни диша във врата. Има конкретна причина, която ни кара да не искаме да отидем на работа. Когато детето казва, че не иска да отиде на детска градина, в неговата глава също има такава картина и ние можем да му помогнем да я извади наяве. Само така можем да намерим решение.

Втора стъпка: Как да стимулираме споделянето?

За да споделя детето, ние трябва да слушаме. А да слушаме, означава да задаваме въпроси, с които да му помогнем да говори. Какво се е случило? Ще ми разкажеш ли повече? Станало ли е нещо? Как те накара да се почувстваш това? Какво те притеснява? Страхуваш ли се от нещо? Какво те ядоса?

Да стимулирате споделянето понякога означава и само да повторите последната дума на детето, но като въпрос. „Вчера беше гадно.“ „Гадно?“ Оставете пространство на детето да обясни. Не го притискайте.

Питайте как детето се е чувствало в проблемната ситуация. Ако му е трудно да го изрази, помогнете му като предположите. „Това ядоса ли те?„, „Това разстрои ли се?

Целта на слушането е да се опитаме да дефинираме проблема. Често децата го задават общо, неопределено, но както видяхте от примера по-горе зад първоначалното споделяне има много причини, емоции, притеснения. Едно такова разравяне надълбоко може да Ви даде информация, че вчера детето е играло с приятелче, но са се скарали за играчка. Приятелят му го е ударил, а после учителката ги е наказала и двамата. Тук има и обида, има и усещане за несправедливост. Разделянето на проблема на части Ви доближава до решението. А най-важното е, че детето се чувства чуто и разбрано.

Трета стъпка: Търсене на решения

Нека помогнем на детето само да потърси решения. За да го насърчим да мисли, можем да го попитаме: „Ти какво би искал да се случи/да стане/ да постигнеш?“, „Какво искаш да се промени?“ Идеята на тези въпроси е, че насочваме детето да види желаното състояние, да мисли една стъпка напред. „Как може да стане това?„, „Какво може да се направи? Хрумва ли ти нещо?“е следващият въпрос, с който го връщаме да помисли вече за конкретни стъпки и действия.

Избягвайте да давате готови решения. Не Вие сте в ситуацията и няма как да предвидите всичко. Да, ако детето Ви попита за съвет, може да споделите хрумките си, но с уговорката, че това е от Ваша гледна точка и че то може да стигне и до по-добро решение.

Дори малките деца може да стигнат до решение, ако им дадем пространство да помислят. Представете си дете на 2,5 години, което се натъжава и разплаква, защото баба му и дядо му, които са му били на гости, си тръгват. Да, трябва да утешим детето, но ако го попитаме какво можем да направим, за да се почувства по-добре, то е вероятно и само да предложи решение: да се погушкате още малко, да рисувате, да четете книжки, да се обадите на баба и дядо, да излезете с колелото. Дори да не успее всеки път такъв подход, важното е, че опитвате и го учите на това.

Разбира се при по-малките деца, които нямат много опит или не могат да се изразяват добре, може Вие да предложите как да се справят. Това може да става в конкретната ситуация, в която детето участва. Примерно, ако има спор за играчка, възможните решения са да попитате другото дете дали може да играят заедно или да поискате да играете с играчката, когато то приключи.

От друга страна, може да разигравате кратки етюди с кукли, където детето да вижда различни решения. По този начин Вие задавате модели на поведение, модели на решения, от които детето постепенно може да избира и прилага.

Четвърта стъпка: Последствията. Кой и как е засегнат от решенията.

На децата им е трудно да мислят за последиците от действията си, но ние можем да им помогнем да се научат. Когато детето е генерирало възможни решения, то му помогнете да обмисли до какви последици може да доведат. „Това ще помогне ли да стане….., така както желаеш?“, „Възможно ли е „Х“ да се обиди?“, „Струва ми се, че е несправедливо спрямо „Х“. Ти как мислиш?“, „Какво друго може да се направи?“

Пета стъпка: Прилагане

Не е задължително винаги на момента да стигнете до 1 решение, което да се приложи. Понякога има и време, и възможност нещата да отлежат, да се обмислят. Но вече сте свършили повече от половината работа – насочили сте мисленето на детето.

Имайте предвид, че детето може да има решение, но да не знае как да го приложи. Помогнете му да „изрепетира“. Например, детето може да знае, че трябва да се извини, но да не усеща как да го изкаже. Или да иска да се запознае с децата на площадката, но да не знае как да подходи. Може да му подскажете и конкретни реплики и фрази, но отново като възможни варианти, от които то да избере или надгради със свои.

Да научим детето да решава проблеми не  е задача за един ден. Изисква се много търпение, умение за слушане и постоянство. Голямата печалба, ако успеем обаче, е че въоръжаваме детето с умение да се справя самостоятелно и отговорно в най-различни ситуации, дори когато не сме до него.

Изпрати коментар

Подобни публикации