Как да помогнем на детето да се справи с разочарованието?

Как да помогнем на детето да се справи с разочарованието?

Не винаги нещата вървят по план или според това, което ние искаме да стане. Като родители обаче, ни е тежко да виждаме детето си разстроено и разочаровано. Трябва ли да го предпазим или дори в тези чувства има смисъл за израстването?

Факт е, че не можем да предпазим детето си от всичко, по-скоро трябва го да научим как да се справя. Ако от рано  му помогнем да се научи да запазва позитивен поглед върху случващото се, ние всъщност го въоръжаваме с увереност, че може да се справя със ситуациите, пред които се изправя, дори и като възрастен.

Как изглежда разочарованото дете?

Може да изглежда тъжно, потиснато, да отказва да се включи в игра или дори да се разгневи. Трябва да се отнасяме с уважание към преживяванията му и да му бъдем подкрепа.

Един възможен начин е да научим детето си да разпознава и разграничава ситуациите, върху които можем да влияем и ситуациите, върху които нямаме контрол. Има неща, които можем да променяме според желанието и волята си, но и други, с които трябва да се събразим. Ако детето иска да играе навън, но вали проливен дъжд, това определено е от онези ситуаци, които не можем да променим и ще трябва да прекара денят в игри у дома. Добре е да отчетем чувствата на детето и пълни с разбиране и емпатия да се опитаме да му помогнем да открие друг начин да се забавлява този конкретен ден. Това ще му помогне да се справи с разочарованието. Стимулирайте детето си да само да търси и предлага възможни варианти. Така го учите да се фокусира върху възможностите, а не върху ограниченията. Може да му помагате като му задавате различни отворени въпроси, които да му помогнат да мисли: „Какви неща обичаш да правиш докато си вкъщи? Какво ти хрумва докато гледаш играчките? Коя играчка ти се иска да подханеш?“.

Научете детето да се учи от грешките – това също ще му помогне да се справи с разочарованието. Случва се, колкото и да сме подготвени, да не успеем да постигнем желан резултат или да не сме във форма и просто да не ни върви, това което сме подхванали. Важното е да продължим, да не се отказваме и да опитаме отново. Ако детето се опитва да построи мост, но той пада, вероятно няма да се почувства много добре. Но с това играта не свършва, дори напротив – можете да се забавлявате като търсите различни начини отново да построите мост. Не бързайте да давате готово решение, дайте пространство на детето да експериментира, окуражете го да прави още опити да реши задача. След всяка грешка и всеки провал, ние учим, развиваме се, отиваме на следващо стъпало на знанията и опита си. Няма как да не споменем определението на Чърчил за успеха – това е способността да преминаваш от един провал към друг с ентусиазъм. След всеки опит виждаме предизвикателството от различни ъгли, хрумват ни нови идеи.  Ако предадем това отношение към грешката на детето си, ние му помагаме да не се фиксира върху провала, а върху опита, който той му носи.

Разочарованието може да дойде и от постъпка на друг човек. Ние не можем да контролираме другите хора, но можем да научим детето си да заявява открито потребностите и чувствата си и да се отстоява по уважителен начин.

Има ситуации, в които и ние като родители не можем да изпълним нещо, което сме обещали по обективни причини. В този случай е добре да се извиним и да помислим заедно кога можем да осъществим намеренията си, за да не остане детето с напразни очаквания. Избягвайте да давате обещания, които няма да изпълните.

Изградете доверие с детето, за да може то да потърси подкрепа, да сподели с Вас това, което го притеснява, да получи прегръдка, утеха. Стимулирайте го да говори за това, което чувства, за това, което ги е разочаровало, помогнете им да се успокоят.

Разказвайте на децата си за ситуациите, в които и Вие сте грешали, в които сте се проваляли, в които сте се чувствали разочаровани, ядосани, стига  разбира се да са готови да слушат.

Вашите реакции също могат да помогнат на детето да изгради по-ведра представа за бъдещи възможности. Използвайте и учете и детето да използва изрази като: „Може би другия път/утре!“ За тази цел, дори може да разиграете история с куклен театър, за да може детето да види различни модели за справяне с разочарованието по един лесен и достъпен за него начин.

Има ситуации, в които можем да предвидим, че е възможно да настъпи разочарование. Примерно, на море сте, на детето му е хубаво да играе с вълните и пясъка всеки ден, но ваканцията рано или късно ще свърши, ще се върнете и тези игри няма да са възможни. Може да поговорите с детето за това и да помислите заедно какво може да се направи, за да запазим повече от хубавите моменти, които преживява сега.

Всеки родител иска да даде на детето си само щастливи и пълни с радост моменти, но това не е реалистично. В живота ни има и тъга, и разочарование, моменти, в които се чувстваме слаби. Истината е, че тези чувства ни помагат да пораснем, да помъдреем и да оценяваме хубавите моменти в живота си. Да възпитаме детето да бъде оптимистично настроено е инвестиция, която ще му помага цял живот.

Изпрати коментар

Подобни публикации