Как да помогнем на децата да развият усещане за време

Сигурно Ви се е налагало да обяснявате на детето си след колко време ще пристигнете, в опит да го успокоите, докато нервно се върти на седалката в колата. Или пък не сте виждали никакъв ефект от изрази като „малко търпение“, „след малко приключвам“, „ще се върнем пак утре“, „скоро“…

Истината е, че децата макар и да имат силен биологичен часовник, който ги ориентира кога са гладни или им се спи, те нямат развито усещане за време в смисъла, който ние влагаме в това. Затова и всякакви познати ни времеви изрази, с които се опитваме да им обясним кога ще е възможно да се случи това, което искат, се оказват безполезни, независимо дали става въпрос за след 1-2 минути или след няколко часа.

И все пак какво можем да направим, за да помогнем на децата да развият постепенно усещането си за време?

На първо място трябва да се съобразим с особеностите на тяхното развитие. Децата 0 – 5 години развиват усещане за време най-вече през дневния режим . Когато детето има сравнително установен режим с повтарящите се ежедневно поредни дейности, у него се създава усещане за сигурност и подреденост. Това Ви помага и на Вас да обясните кога ще се случи нещо, което то очаква. Вместо да кажете: „Ще отидем в зоологическата градина след 4 часа“, кажете: „Сега първо ще обядваме, после ще поспим и след като закусим, ще отидем да видим слона и маймунките.“

Когато изграждате дневния режим, съобразете се максимално с ритъма на детето. Според някои изследвания, когато родителите постоянно се опитват да „нагласят“ детето към своя времеви ритъм,  децата стават нервни и дори развиват ниско самочувствие.

Как се развива разбирането за времето?

Децата между 1 и 2 години могат да разберат повтарянето на деня и нощта и че някои неща предшестват други.

Може да им помогнете да развият усещането за време като добавите още знания и преживявания.

Показвайте им, че навън е светло, когато е ден и че е тъмно, когато е нощ. Обърнете внимание на слънцето, луната и звездите.

Направете снимки на различни дейности на детето през деня и нощта и след това заедно ги разположете на табло, което е разделено на две части – светла за ден и тъмна за нощ. Например през деня ходите на разходка, четете книжки, а през нощта го къпете, слагате го да спи и пеете песни за лека нощ.

Развивайте идеята за поредността на отделни дейности: първо мием ръцете, после се храним; първо обуваме чорапите, после обувките и т.н. Отбелязването на поредността на действията помага на децата в по-късна възраст – на 6-7 години – да разбират по-сложни и абстрактни понятия като часовете и минутите.

Децата между 2 и 3 години постепенно започват да усвояват идеята за поредността на дните: вчера, днес и утре. Може допълнително да им помогнете да я развият като си припомняте какво сте правили вчера и преговаряте заедно какво ще се случи утре. Вечер също може да стимулирате детето да разкаже какво му е харесало или научило през този ден и дори да го сравни с преживяванията от предишния, разбира се, съобразявайки се с неговия речников запас.

Между 3 тата и 5тата година започва да се развива и постепенно да се обогатява понятието за сутрин, следобед, вечер, както и за дните от седмицата, месеците и сезоните. Това не става веднага, а освен това при всяко дете темпът на усвояване е различен. Децата минават през период, в който може да изброяват имената на дните от седмицата, месеците и сезоните, но това не означава непременно, че разбират какво те обозначават или че ги употребяват правилно в речта си.

Децата на 3 години могат да говорят за минали и бъдещи събития, но не могат да ги организират нито като хронологична поредност кое се е случило първо и кое след него, нито да посочат дали са се случили вчера, миналата седмица или миналия месец. Имайте предвид, че дори децата на 5 години може да допускат грешки при използването на времеви понятия: „Ще видим баба, вчера.“

Ако Ви се налага на дете в тази възраст да обясните кога ще се случи това, което очаква, използвайте времеви ориентир, който познава. Например на въпроса „Кога ще пристигнем?“, отговорете: „Когато свърши любимият ти диск с песни“.

Може да помогнете на детето да се ориентира по-добре сред времевите понятия чрез различни игри и визуализации. Ето и няколко идеи:

Сутрин, обед, вечер

Извършвайте заедно наблюдения през деня, за да помогнете на детето да разбере идеята за сутрин, следобед, вечер. Отбелязвайте например движението на слънцето през различните части на деня или направете снимки (може и с картинки) с дейностите, които извършва детето: сутрин става, мие зъби, закусва, облича се за разходка, следобед спи, вечер го взимате от детската градина и т.н. Подредете снимките/картинките постоянно на хладилника или ги оформете като книжка, която да четете заедно. За детето ще е интересно да направите такава книжка и за Вас самите и да му покажете какво правите през деня.

Добре е често да използвате изрази като „сутрин“, „след това“, „преди това“, „следобед“, „вечер“, „първо, второ“, „най-напред“, „в началото/ края на деня“,  и т.н.

Месеците и дните от седмицата

Когато детето тръгне на детска градина може да му направите календар-дневник на месеца. Нека всеки месец бъде символизиран с картинка, с нещо характерно, което го определя: снежинка за декември, снежен човек за януари, лодка за август и т.н.
С картинки и наименование обозначете и дните от седмицата, като всички понеделници може да са жълти, вторниците- зелени сини, средите– оранжеви и т.н. Всяка сутрин преди да тръгнете, отбелязвайте заедно кой месец и ден е, а вечер попитайте детето какво му е харесало най-много през деня и го нарисувайте и опишете с една-две думи на едно картонче и го залепете върху календара. Използвайте дневниците-календари, за да погледнете назад във времето и да стимулирате детето да разказва какво се е случило миналата седмица, миналия месец и т.н. Използвайте изрази като вчера, днес, утре, вдругиден, на следващия ден, завчера, преди две седмици, преди ден, миналия месец и т.н. Не изисквайте от детето да ги употребява без грешка – не това е целта на играта!

В календара отбелязвайте и специалните събития като рождени дни, уроци и школи извън детската градина, посещения в театър и т.н. Ако детето очаква с нетърпение да отиде някъде, примерно да играете футбол в края на седмицата, то отбележете върху календара всеки ден от днес до събитието с еднотипни картинки, примерно мечета, цветлета, торти, топки и т.н. и когато денят мине, махайте съответната картинка. Всеки път бройте колко остават. Имайте предвид, че за децата е много трудно да възприемат идеята за интервал от време, но могат да се ориентират по случващите се рутинно събития: „Ще пътуваме до морето след танците в петък.“

Не настоявайте децата с лекота да се справят в изреждането на дните от седмицата или месеците, както и да отговарят на въпроси от типа на „Кой ден е преди събота? А кой -след сряда?“ Ще се научат и на това, след време.

Сезоните

За да разбере идеята за сезоните, наблюдавайте промените, които се случват в природата и водете заедно дневник с картинки или снимки. През зимата вали сняг, през пролетта цъфтят дърветата, през есента валят дъждовете и т.н.

В съответния сезон снимайте, събирайте цветя, листа, клонки, за да онагледите промените. Направете хербарий , чрез който да видите промените в растенията и цветята през различните сезони. Благодарение на видеото, споделено от Радио Фемили, може да си припомните как се прави хербарий.

Разчертайте един лист за рисуване на 4 части и във всяка една от частите нарисувайте (или направете апликация) един и същи ствол на дърво. Задачата на детето е да нарисува или облепи как дървото изглежда през всеки от сезоните: през пролетта листата са светлозелени и има много цвят по дървото, през лятото листата са тъмнозелени и има малки плодчета, през есента плодовете вече са зрели, а листата са разноцветни, през зимата листата са опадали и дървото е покрито със сняг. Може да решите предварително да разгледате заедно снимки с детето на дърво през различните сезони и тогава да пристъпите към рисуване. Освен с моливи или боички, може да направите картина като лепите, памук за сняг, цветна хартия за листа, истински листа и клонки отвън и т.н. Окуражете детето да Ви задава въпроси, за да е по-точно в рисунката. Още идеи за визуализация на сезоните може да намерите тук

Колко дълго продължава това?

Децата не знаят какво означава „след 3 дни“, нито „на 5 ноември“, нито „след 2 часа“. За тях е трудно да възприемат идеята за интервал от време. Децата на 4 години обаче е вероятно да могат да броят до 5, а децата 5 години да броят до 10 и дори 20. Използвайте това умение, за да помогнете на детето да създаде усещане за продължителност на дадено действие или събитие, което ще му помогне вече на 6-7 години по-лесно да възприеме идеята за часовете и минутите. За целта Ви трябва един пясъчен часовник, всичко останало е настроение и мерене.

Докато детето рисува, може да сложите пясъчния часовник до него. Отбелязвайте колко пъти сте обърнали часовника на лист хартия, така че да се вижда дължината на отбелязаните линии. Така ще се окаже, че детето рисува в продължение на 5 пясъчни часовника, а сглобява влака за 1. А за колко пясъчни часовника отива до другия край на стаята?

Целта на играта не е да пришпорва детето да прави нещата по-бързо, а да визуализирате продължителността на действията му. Не го правете непрекъснато, а като специална игра, в която детето да прави различни неща и да мерите колко пясъчни часовника ще се обърнат през това време. За мярка, освен пясъчен часовник, може да използвате песен, тупкане на топка, бутилки с вода и дори хронометър за по-големите деца.

Продължителността може да се проследи и с научни експерименти. Нека детето наблюдава и дори снима топенето на леда, като през това време мери, колко време ще отнеме: 2 пясъчни часовника или 3 песни? Нека насади бобче и да отмери със снимки всеки ден от неговия растеж. Нека снимките да сложи в дневник на бобчето. Да, ще има 5-6 дни еднотипни снимки, на които нищо не се случва, но след това ще се покаже кълн. За колко дни никне и израства?

Бъдете търпеливи и не се стремете да изпреварвате събитията като карате децата да учат неща за времето, за които още не са готови. Игрите са за забавление. Чрез тях се учи, но ученето не е на първо място.