Как да поощряваме ефективно?

Важно е да отчитаме постиженията на децата си, да ги поздравим за добрите резултати и да ги насърчим да полагат усилия. Във всекидневните малки открития и успехи, децата изграждат самочувствие и самоувереност. При малките поощрението има огромно значение. Те са импулсивни и се водят от любопитството си: „Какво ще стане, ако…?“ Имат слаб контрол над емоциите и желанията си и поради тази причина чуват много забранителни думи от родителите си. Противовес на забраните са са похвалите, с които насочваме децата към определено поведение и изграждаме качества и отношения.

Как обаче да хвалим ефективно?

1. Да кажем „Браво“ или „Чудесно!“ е добре, но не е достатъчно. За детето е по-ценно да получава специфична и детайлна похвала. Ако кажем: „Много красива рисунка.“, ние хвалим детето, но общо и безлично. Но, ако кажем: „Чудесна картина на пролетта си направила: слънцето сияе, сетила си се да включиш облачета, птици, дървета, много цветя, използвала си ярки цветове…“, не просто хвалим детето, а изтъкваме конкретни качества на работата му и даваме знак, че наистина сме забелязали усилията, които е положило. Така то разбира в какво точно е постижението му и постепенно изгражда собствена система за самооценка, без непременно да е зависимо от оценката на другите.

2. Бъдете много внимателни, когато хвалите след провал или грешка. Изрази като „Справи се според възможностите си!“, „Направи всичко възможно“ може да създадат впечатление у детето, че толкова може и няма смисъл да опитва да подобри уменията си. За това допринасят и реплики като: „Другият път се постарай повече“ – детето не получава информация в какво е постигнало напредък и в каква посока трябва да продължат усилията му.

Децата не винаги постигат резултат, но това не означава, че не трябва да ги поощрим. Фактът, че детето се е постарало, че е положило усилия също заслужава внимание и похвала. Опитайте се да отдадете заслуженото на напредъка му. Ако например играете на баскетбол, но детето рядко уцелва коша, може да кажете: „Чудесно е, че опитваш, че не се отказваш. Прави ми впечатление, че след всеки опит, целиш все по-близо до коша.“ Наблюдавайте и бъдете специфични. Ако детето се учи да кара колело и все още го подкарва с крака и слабо работи с педалите, може да му отчетете например, че продължава да опитва и че има добър баланс. Това учи децата на постоянство, на упоритост, учи ги без страх да приемат предизвикателствата и че добрите резултати идват след положен труд.

3. Хвалбата трябва да е за реално постижение или усилие. Не лъжете детето, че е направило нещо, което не е. Постарайте се да намерите за какво да го похвалите- в нещо е напреднало, в нещо е станало по-добро, положило е повече усилие. Дори да е минимално, това е което трябва да изтъкнете.

4. Трябва да има съответствие между похвалата и постижението.  Не прекалявайте. Има ситуация, в която да изтъкнете, че детето е проявило смелост, друг път- съобразителност, трети път- воля, четвърти път е положило екстра усилия, пети път е опитало да направи нещо ново само. Отчетете конкретното постижение в конктретната ситуация. Ако изтъкнете всичко накуп, то просто се обезценява.

Освен това не е задължително винаги да възклицавате и хвалите, за да затвърдите дадено поведение. Ако детето каже за първи път „вода“, просто е излишно да казвате: „Браво! Каза вода, каза вода!“. По-добре е да му дадете вода. Аналогично, ако детето Ви е помогнало да пуснете пералнята, достатъчно е да кажете: „Благодаря!“. Реакцията на казаното, нормалното взаимодействие и общуване имат по-голямо значение за детето и повече го мотивират от хиляди похвали.

6. Избягвайте хваленето за щяло и нещяло. Никой не ни хвали затова, че ходим, дишаме или седим на стола. Прекаляването с похвалите има също толкова негативен ефект, колкото и избягването на всякакви похвали. И в двата случая детето няма реална представа какви са неговите постижения и непрекъснато се стреми към чуждо одобрение. Има проучвания според, които непремерената похвала дори води до спад в мотивацията и нежелание на детето да повтори дадено действие.  Освен това, непрекъснатото хвалене се обезценява. Детето дотоколкова свиква, че спира да го отчита.

7. Избягвайте поощрения от типа на „Добро дете“, „Ти си супер“ , „Гордея се с теб!“ и т.н. Те са твърде общи и стоят като етикети. Освен, че не носят никаква информация на детето, има проучвания, според които постигат обратен ефект – децата стават зависими от мнението на родителите си, по-склонни са да търсят одобрението им, започват да се сравняват с другите деца и често губят мотивация за постижение.

8. Важно е да отчетем, че при игра поощрението и поздравленията може да са по-експресивни, по-спонтанни, да включват възклицания, пляскане и да отчитат всеки успех. Тук са валидни и кратките похвали като: „Браво!“, „Давай все така!“, просто, защото допринасят за емоционалния фон на играта и лесно се свързват се конкретното постижение. В крайна сметка във футболен мач, играчите се поздравяват след всеки гол, а баскетболистите след всеки кош.