Как да разберем кога детeто е изморено

Как да разберем кога детeто е изморено

Обикновено малките здрави деца не се оплакват, че са изморени. Само възрастните са способни да осъзнаят умората си, макар и често да пропускат признаците за това. Но при децата също има такива признаци и ролята на възрастния е да ги разпознае навреме.

Признаци на детската умора:

  • Действията на детето стават хаотични и безсмислени (напр. някои деца започват да крещят на родителите си безсмислени фрази);
  • Детето се противи и отказва да изпълнява даже нещата, които по принцип обича и върши с лекота;
  • Смяна на настроението и желанията, детето „прескача“ от една на друга дейност, не може да се концентрира върху нещо конкретно.

Когато детето е изморено, в неговото съзнание и поведение протичат неособено приятни промени: то изпитва изтощение, губи способността си да осмисля околния свят. Може да изпитва чувството, че е неразбрано, че е безпомощно, понякога даже хаос или ужас.

Много често възрастните, при вида на детските плач и безпомощност, губят търпение и се опитват да овладеят ситуацията с викове и заплахи. Отстрани родителите могат да изглеждат страшни и взискателни, но вътрешно те също могат да изпитват болка, объркване и недоумение.

Възможно е вие самите в своето детство да сте се сблъсквали с чувството за умора. Опитайте се да си припомните, ако можете, какво е да ти се подкосяват краката, да нямаш повече сили за нищо, освен за сън, когато не искаш нищо друго, освен леглото си, когато очите ти се пълнят със сълзи и всичко около теб е размазано… Ако сте изпитвали нещо такова, може би помните вълната от безпомощност и безнадеждност, която ви залива в такива моменти. И ако родителите отказват да бъдат вашата опора и подкрепа, то тогава се чувствате още по-зле.

Много от родителите, които също са се сблъсквали с подобна беззащитност в миналото си, днес, вече възрастни, губят самообладание и увереност, когато забележат „умопомрачението“ на своето дете. Те започват да нервничат, да се сърдят, когато разпознаят себе си на неговите години. Карайки се на детето, те се опитват да се избавят от всеки спомен за това, как самите те са изпитвали чувството на отчаяние и безпомощност. В този момент те могат отново, както в детството, да загубят своята увереност и да се разстроят, да изразят болката и страха си, крещейки на детето.

Какво да правим, когато детето е изморено?

Стъпка 1: В тази ситуация е много важно майката да успее да запази самообладание. Възможно е някога и тя самата да се е чувствала така, както нейното дете днес. Тези чувства са били толкова непоносими, че „срещата“ с тях отново я изкарва извън релси. Тя трябва да се противопостави на хипнозата на детството, да си припомни действителността. Ако си каже, че детето просто е изморено и че е напълно по силите ù да се справи, така ще помогне и на себе си. Вече е възрастен човек и може да защити себе си и малкото си, може да бъде опора за двамата.

Стъпка 2: Подкрепете детето. Постарайте се да го успокоите: седнете до него или го вземете на ръце, погалете го и го притиснете към себе си. Опитайте се да превключите вниманието му на нещо друго, за да го отдалечите от чувството за безпомощност и да го избавите от стреса. Говорете му със спокоен и утешаващ глас: „Сега ще ти дам да хапнеш нещо и ти ще се почувстваш по-добре.“ Или „Знам, че се измори, но потърпи още малко. Хайде да отидем да поседнем на онази скамейка и да си починем.“

Стъпка 3: Организирайте паузи за почивка. Ако сте в магазина или на улицата, планирайте времето и възможностите си. Носете със себе си нещо, предназначено за такива ситуации – храна, напитка и някаква играчка за детето, която може да отвлече вниманието му от умората. Поискайте помощ от мъжа си или приятелката си, ако са с вас. Опитайте се да свършите работата си по-бързо, а ако е невъзможно, потърсете място, където детето да може да поседне или полегне.

Кога детската умора може да бъде сигнал за тревога?

Децата не се изморяват по време на обичайните детски игри, но когато детето започне да се оплаква от умора в края на нормален ден, след обичайните за него занимания, бъдете нащрек. Ако това започне да се повтаря често, може да бъде сигнал, че трябва да потърсите консултация с лекар.

Макар и рядко, умората може да бъде признак за по-сериозни заболявания. Затова е важно да следите внимателно поведението на детето – например повишената жажда, загубата на тегло, честите посещения в тоалетната са едни от признаците на захарния диабет.

А може просто братята или сестрите на вашето дете да не му дават да се наспи пълноценно. Децата трябва да спят минимум по 9 часа на денонощие, най-добре без прекъсване.

Умората при децата рядко се запазва за дълго време. Ако продължава повече от 10 дни, обърнете внимание на другите симптоми и непременно се консултирайте с лекар.

Изпрати коментар

Подобни публикации