Как да реагираме, когато децата ни лъжат

Рано или късно ще чуете лъжа от детето си. Дори най-малките са способни на това. Често реакцията на родителите е остра, те не могат да приемат, че децата им ги лъжат. Лъжата е нещо грозно и лошо.  Да се лъже е непростимо. Това са посланията, които възрастните отправят към децата. Но дали наистина е така? Винаги ли казваме истината или съобразяваме какво и как да кажем в зависимост от интересите си или страховете си, или мислейки за благоприличието и социално приетите норми? С други думи, не бързайте да осъждате детето, да му се карате или да го наказвате. Ако реагирате така, не само, че няма да го мотивирате да казва истината, а ще го отчуждите и в бъдеще е по-вероятно да крие от Вас и да продължи да Ви заблуждава и лъже. Инвестирайте в доверието. За да се справите с лъжата на детето си, установете партньорски отношения и винаги първо потърсете причината защо го прави.

Децата лъжат, защото могат

Да, умението да можеш да кажеш лъжа всъщност е показател, че детето се развива нормално. В даден момент детето е способно да разбере, че това, което вижда, мисли, чува и чувства то, може да е различно от това какво виждат, мислят и чуват другите. Това е ключов момент от развитието на умствените възможности на детето. Освен това, да лъжата развива паметта, защото трябва да помниш на кого какво си казал. Така че, погледнете позитивно на това ново умение на детето. Още повече, че лъжата в този период на ранно развитие не е онази подла и целяща вреда лъжа, която възрастните познават от опита си. Няма смисъл да я виждате така. Децата определено не целят да Ви навредят, нито да Ви се подиграят. Зад техните мотиви да лъжат стои нещо друго и ние като възрастни трябва да се опитаме да го открием.

Децата лъжат, защото ги е страх

За детето не е трудно да предвиди, че родителите ще осъдят остро дадено негово поведение. Вероятно вече се е сблъсквало с агресивни или нетърпящи възражение реакции и с лъжата се опитва да ги избегне. Вероятно се страхува от наказанието, което очаква да получи.  В този случай е най-добре да потърсим причината в себе си. Нашата реакция е тази, която предизвиква лъжата. Детето лъже, защото го е страх, защото иска да избегне караницата.

Ако искаме децата да ни казват истината и да ни се доверяват, първо трябва да се научим да слушаме, да чуем тяхната гледна точка, да потърсим причината защо детето лъже. Само по този начин може да стигнете до него и да му помогнете да осъзнае какво в неговата постъпка е добро и какво не е приемливо, да му обясните, че дадено негово действие е довело до вреда или е засегнало някого. Вместо веднага да наказваме, е добре да обсъдим какво може да се направи в конкретния случай. Ако успеем да изградим доверие, е по-вероятно детето да сподели с нас и да потърси подкрепа.

Децата лъжат поради неудовлетворена потребност

Може да попаднете в ситуация, в която детето Ви казва, че е направило нещо, което се очаква от него – например, да си измие ръцете – но скоро след това да разберете, че Ви е излъгало. Отново не бързайте да осъждате и да се карате, нито да „заковавате“ лъжеца на местопрестъплението. Спрете, поемете си дъх и се опитайте да видите ситуацията през неговите очи. Не, детето не се опитва да подкопава авторитета Ви, нито да Ви разиграва. Вероятно, докато е изричало лъжата е знаело, че Вие ще бъдете доволни да я чуете. А то пък, от своя страна вероятно е получило време и пространство да направи нещо, което иска за себе си: примерно по-бързо да хапне изкусителната торта на масата или нещо друго, което е важно за него в този момент. Лъжата в този случай служи на детето да ни преодолее като възможна преграда пред това, което желае. Умението да слушаме и да сме сетивни към потребностите на детето си, може да намали лъжите. Важно е да се отнасяме с разбиране и емпатия, да споделяме желанията, потребностите и притесненията си. По този начин можем да стигнем до взаимно удовлетворяващи ни решения и най-вече да научим детето да носи отговорност за себе си и поведението си.

Детето казва измислици, защото слива реалността и фантазията

Децата могат да Ви кажат, че покрай тях току що е прелетял слон или че следобед са пили чай с Червената шапчица. Може убедено да твърдят, че Мечо е счупил вазата. Това сливане на реалността и фантазията, може да Ви изглежда като лъжа, но не е. Ако реагирате остро, ще пресечете доста симпатичен период от развитието на детето и ненужно ще го фрустрирате. Подхождайте позитивно и приемете играта на детето. Ако Ви каже, че в стаята има вълшебна фея, попитайте го как изглежда и какво може да прави. Е, в случаите, в които разберете, че Мечо е счупил вазата, то кажете на детето, че очаквате двамата да почистят.

Детето лъже, за да опази личното си пространство

Да, и това е възможна причина. Всеки човек в определен момент иска да остане сам с мислите си и с това, което преживява и тогава може да каже неща, с които да си осигури лично пространство и уединение. Като родители може да усещате, че нещо се случва, но не настоявайте да го разберете, ако детето не е готово да сподели. Ако сте изградили отношения на доверие, споделяне, разбиране и подкрепа, в даден момент то ще се отвори и ще разкаже.

Каква да е реакцията ни, когато имаме доказателства, че ни лъжат?

Когато „хванете“ лъжата е по-добре да го кажете директно, вместо да подпитвате. Очевидно, ако детето не предполага, че знаете, че лъже, ще продължи да поддържа лъжата си.

„Видях, че ръцете ти са мръсни.“ е по-добра реакция от „Сигурен ли си, че си изми ръцете? Наистина ли си сигурен? Като че ли не виждам че са мръсни, а мивката е суха.“ Очевидно вторият подход директно ще накара детето да се затвори и вместо да има разговор, е вероятно емоциите да ескалират и да започнат да се сипят обвинения и наказания.

Когато видите разлятото мляко, очевидно го е направило детето. Няма нужда да питате: „Кой разля млякото!“, защото по тона Ви детето ще се ориентира механично да изрече лъжа. По-добре кажете: „Виждам, че се е разляло млякото. Ще ми помогнеш ли да почистим?“

Опитайте се да запазите спокойствие. Вече знаете, че зад лъжата обикновено има причина – страх, опит да се удовлетворят собствените или на възрастните потребности, начин да си осигури време или пространство, опит да получи одобрение или награда, или внимание, да запази нечия тайна или за да защити някого, и т.н.

Не обвинявайте, просто споделете как сте се почувствали от лъжата –  притеснение, учудване, изненада, разочарование и т.н.

Когато детето Ви каже истината, отговорете, че цените това и че се радвате, че Ви се е доверило. И при лъжа, и при истина се опитайте спокойно да отворите път към разговор – важно е детето да знае, че може да Ви се довери и да бъде изслушано.