Как да реагирам, когато дъщерята на приятелката ми взима играчките на моето дете?

Госпожа О: Това, което описвате е нормално явление в играта на деца от тази възраст. На първо време не бързайте да правите прогнози дали дъщеря Ви ще стане пасивна и че безкритично ще приема държанието на другите деца. Твърде рано е за такива прогнози, а и с нищо не помагат на ситуацията.

Какво може да направите?

Имайте предвид, че в тази възраст съвместната игра не е характерна. Децата може да стоят едно до друго, да изпълняват подобни паралелни действия, но не непременно да възникне взаимодействие между тях. Съвсем нормално е да наблюдавате опит да си взимат играчките едно на друго. Това е импулс, силно желание, което децата не са способни да контролират и не е редно да бъдат наказвани за поведението  си. Знаейки това, може предварително да им подготвите отделни кошнички с еднакви предмети или портфейли със снимки и картинки, които самостоятелно да разглеждат . Пуснете им нежна музика и им дайте да рисуват. Дайте им да играят с топки като баскетбол, да барабанят по тенджери, да гонят сапунени балони, потанцувайте заедно, дайте им да поиграят с тесто за игра и т.н. Когато се включвате по-активно в играта на двете деца, ще намалите собственото си напрежение, ще им създадете приятни усещания, от които ще учат много, ще им покажете начини да общуват и играят заедно.

Във въпроса Ви виждам още нещо. Предполагам, че освен другото дете, което играе с Вашето, на мястото е и Вашата приятелка. Това, което усещам като неизказан въпрос е как да реагирате, когато тя не реагира на действията на дъщеря си. За приятелката Ви, взимането на играчката от Вашето дете, може да е безобидна игра, която не заслужава специално внимание. За Вас обаче, това не е така, защото виждате как детето Ви в даден момент се разстройва. Не зная на какво ниво е общуването помежду Ви, но може да опитате да споделите притесненията си, без да обвинявате, без да търсите отговорност. Няма нужда да се фокусирате върху това дали ще обидите или не някого и насочете вниманието си към това как може да обсъдите различните си виждания конструктивно, за да стигнете до споделен подход в ситуацията.  Споделете откровено чувствата си и че не знаете как да реагирате и отворете диалог за търсене на решение. Определено това ще е ценен урок и за двете деца за позитивно решаване на проблем.

Успех!