Как да се справим с капризите

Когато детето се събуди с плач от нощен кошмар или се откаже от любимо блюдо, майката реагира с тревога и вълнение. Но що се отнася до капризите, те най-често будят у нея раздразнение. Каприз е формулировка на стремежа на децата (преди всичко от предучилищна или ранна училищна възраст) да се сдобият с нещо забранено, недостижимо или невъзможно в дадения момент.

Капризите могат да възникнат в отговор на твърде снизходителните действия на възрастните, на техните противоречиви изисквания, на извънредно строгите мерки… Също така могат да свидетелстват за потребност от любов, внимание, самостоятелност или за емоционална травма и почти винаги са съпроводени от плач, викове, тропане с крака, хвърляне на първия попаднал под ръка предмет.

Благоприятни условия за възникването им може да създадат преумората, некомфортната обстнановка, неудобната дреха, лошото самочувствие, повишената емоционална възбудимост, чувствителността. А неправилната реакция на родителите е най-честата причина за тяхното повторение.

Съществуват няколко препоръки в тази връзка

• Първото, което трябва да се направи, е да се приклекне до нивото на детето и да му се отвлече вниманието на тема, която няма нищо общо с текущата ситуация. Прегърнете го, уверете го в любовта си, но не го възнаграждавайте с нищо. Ако не ви се удаде да успокоите детето, оставете го на мира. Не му обръщайте внимание.
• Дайте му възможност да си поеме дъх. Ако ситуацията не позволява да го оставите само (например сте на гости), тогава му изразете съчувствието си, прегърнете го и му обяснете, че не трябва да се държи така. Опитайте се да разредите напрежението.
• Най-ефективният начин за лечение на капризите е да му дадете да разбере, че никога няма да ги вземете насериозно. Останете спокойни и равнодушни към поведението му, каквото и да направи. Ако детето капризничи в магазина и това ви поставя в неловко положение, изнесете го на ръце навън и го оставете да си поплаче на воля. Ако действате разумно от самото начало, няма да ви се наложи дълго да се мъчите.
• Когато бурята утихне, поговорете ласкаво с детето. Разкажете му колко ви е огорчило с поведението си. Изразете увереност, че в бъдеще ще се държи по-добре. Уверете го, че въпреки това го обичате и сте убедени, че то повече няма да се държи лошо, даже и да е недоволно от нещо.
  Подобен разговор с детето е необходим, за да не възникне у него чувство за вина, както често се получава след бурен изблик на гняв.

Тези съвети остават в сила, даже ако капризите на детето ви се превърнат в навик и начин да се сдобие с желаното. Просто ще са ви нужни повече време и сили, за да промените поведението му.

Психолозите споменават и за комплексирането на някои родители, които подсъзнателно са готови да се подчинят на децата си и да се жертват за тях, само и само детето детето да постигне успехи в живота и да оправдае надеждите. Но такъв подход води до обратни резултати. Още от най-ранна възраст детето ще капризничи и изисква все повече и повече от готовите да се подчинят и изпълнят всяко негово желание родители. Затова най-важното е да проявите твърдост и постепенно да научите детето, че освен грижите за него, имате и други задължения.

Същевременно е опасна и другата крайност – пълното отсъствие на внимание. Старайте се да избягвате крайните ограничения. Златната среда се състои в поощряване на детската самостоятелност, но без да отказвате помощ, когато тя е необходима.

Всеки детски каприз е молба за нашето внимание. Ако реагираме правилно и адекватно на капризите на нашето дете, ние също ще се развиваме като родители, ще се научим да го разбираме по-добре и да постигнем хармонични взаимоотношения.