Как да се справим с неспокойният сън при децата
Буди ли се детето ви нощем с писъци и плач? Какво става? Как да му помогнем?
Имате работа с дете, което изпитва нощни страхове или има нощни кошмари. И кошмарите, и страховете го карат да пищи и да се тормози, и това са два съвсем различни феномена. Нега ги разгледаме поотделно.
Нощните страхове обичайно се появяват рано вечерта, горе-долу два или три часа след като детето си е легнало, извън фазата на БДО (бързо движение на очите). По същество става въпрос за претоварване на централната нервна система, точно както е при сомнамбулите, само дето реагирането със страх се поява без видима причина. Изведнъж малкият човек сяда в леглото и надава писък, с който би се гордял всеки хорър актьор. Сърцето на детето бие учестено, то се тресе безутешно и изглежда като обладано.
Понеже нощните страхове се появяват в дълбокия сън, то може дори да не се събуди. На сутринта и представа няма да има за какво му говорите. Никакво мисловно съдържание няма да бъде асоциирано с нощните ужаси. Наистина е тежко изживяване на родителя да гледа детето си изпаднало в ужас, но този ужас не е свързан с реална ситуация в неговия живот.
Какво да правим?
Не се опитвайте да събудите детето. То ще е объркано и дезориентирано. Нощните ужаси траят само няколко минути – от три до трийсет.Три звучи приемливо, трийсет е по-трудно да се понесе. При това време останете при детето, за да сте сигурни, че детето няма да се нарани, ако започне да буйства насън.
Превантивно може да спомогнете нощните видения да намалеят, като избягвате детето да си ляга преуморено или стресирано. Някои експерти препоръчват да будите за кратко детето – най-вече преди епизода с ужасите – и по този начин да нарушавате цикъла на съня.
Кошмарите идват късно през нощта, във фазата БДО, когато сънуваме активно. Вашето дете ще се събуди с писъци и плач, но ще е в съзнание и ще се подава на утешение. Ще ви каже, че е сънувало лош сън.
В тези случаи внимателно успокойте детето и го приспете наново. Не променяйте политиката си относно лягането заради подобни инциденти.
Откъс от книгата „Не, това не са глезотии“ (Colibri) на Алисън Шейфър.