Как да се справим с плача и хленченето

Как да се справим с плача и хленченето

Всички плачем. Аз плача, докато гледам романтичен филм по телевизията. Плаках и вчера, когато си прищипах пръста с вратата на колата. Болеше!

Разберете проблема

Няма нищо лошо в емоциите. Нашите емоции са нашите факти и трябва да зачитаме чувствата на децата. Не само положителните, но и отрицателните.

Би било лоша услуга, ако научим децата си да не изпитват негативни емоции. Тогава те ще мислят, че нещо не им е наред, задето изпитват гняв, наранени са, тъжни са, разочаровани или обезкуражени. Трябва да помогнем на децата си да нормализират целия набор от чувства, които изпитват – от най-ниските до високите и от тъмните до най-светлите. Децата се учат, копирайки стилове, умения и решаване на проблеми, и понеже репертоарът им е ограничен, по подразбиране избухват в плач. Вашата реакция на сълзите им определя дали успяват да изпросят и нещо друго – тогава сълзите вероятно са полезна социална стратегия за постигане на цел. Тогава сълзите се превръщат в средство, в кратък път за постигане на целта, вместо изправяне пред предизвикателството.

Решения

Избягвайте пренебрежителните изказвания. Не казвайте: „Не плачи“ или „Момчетата не плачат“, или „Бъди мъж“, или „Това са глупости“. Това са презрителни изявления, които нараняват.

Слушайте активно. Опитайте да разберете чувствата зад сълзите. Например: „Изглеждаш тъжен“ или „Ох, това болеше“, или „Ти май си разочарована“.

Признайте правото им да имат чувства. „Нормално е понякога да си тъжен“ или „Нормално е да си разочарована понякога“, или „Има случаи, когато животът истински те вбесява“.

Обучавайте ги – помолете ги да говорят. Когато децата общуват чрез сълзите си, по-добре им помогнете да изразяват чувствата си с думи: „Виждам, че си разстроен, искаш ли да поговорим за това?“.

Не се огъвайте. Ако детето научи, че плачът променя границите и изтиква лимитите напред, то ще прибягва до него всеки път когато реши да постигне своето: ако поиска бисквита и получи отказ, ще се разплаче, за да разбере дали работи! Родителите напоследък като че ли смятат, че ако детето им се разстрои, това ще му навреди; че съществува психологическа необходимост винаги да е щастливо. Ало? Къде живеете? Нормално е да си разочарован, когато един весел ден е към края си и е време да си лягаш. Но плаченето не бива да служи за пробив. Придържайте се към правилата и забраните и оставете децата и да поплачат заради това. Ако сълзите не успеят да привлекат родителското внимание, те пресъхват. Ние можем да помогнем, като се обърнем към детето, а не към сълзите.

Бъдете отворени и конструктивни. Ако детето ви е нещастно и плаче за нещо, трябва да вникнете в неговата гледна точка и да му помогнете да изрази чувствата си, и заедно, като семейство, да потърсите решение. Това не значи детето на всяка цена да получи своето, но то има право да бъде чуто. Използвайте семейната среща, за да разгледате въпроса и да стигнете до решение, удовлетворяващо всички. Може да е дошло време да предоговорите правилата за лягане, защото не са се променяли, откакто детето ви е било на девет, а вече е на дванайсет. Заедно изработвайте правилата и спогодбите, за да запазите семейната хармония.

За мнозина родители хленченето е като дращене с нокти по черна дъска. Проточва се с пронизителен тон: искааааам. Звучи ви познато, нали? „Соооокче, искаааааам соооооооок, мамоооо!“ Забавно е как тонът може да предвещава гибел.

Разберете проблема

Хленченето търси едновременно вниманието и услугите ви. То е универсалното средство на децата и притежава силата да събори стените на библейския Йерихон. Толкова е дразнещо, че ние, родителите, сме открили, че най-бързият и най-лесен начин да накараме детето да спре е да се предадем. Готови сме на всичко, за да спрем мрънкането.

Решения

Кажете какво поведение харесвате. Вместо да реагирате със „Спри да мрънкаш“, опитайте с „Ще се радвам да си поискаш сок с нормалния си глас“. Опитвали сте го стотици пъти и не работи? Тогава изоставете тази стратегия. Детето знае какво сте направили и че то не е проработило. Запомнете: търсещото внимание поведение цели да ви примами да опявате и напомняте, тъй че, ако сте попаднали в тази бразда, спрете. Изработете си нова стратегия.

Игнорирайте. Знам, че е трудно, но се престорете, че ушите ви спират да долавят острите мрънкащи звучи, че рецепторите ви реагират само на нормален тон. Иначе казано – не отговаряйте (и бас държа, че детето ще спре). Но не бива да се ядосвате. Усети ли, че сте разстроени, детето ще знае, че сте го чули, въпреки че не му отговаряте.

Покажете му как искате да се държи. Подчертайте колко много цените доброто поведение. Например: „Удоволствие е да ти купя сок, когато ме молиш толкова учтиво. На учтива молба – учтив отговор“.

Отделете време за приучване. Помогнете на детето само да стига сока и да си налива или само да си обува чорапите. Научете го да се качва на ниско столче и да си налива вода. Преместете купичките в по-ниско чекмедже, така че да може да се обслужва. Възхищавайте се на растящата му независимост и на способността му да се оправя само: „Браво на теб! Съвсем сам/сама се оправи. Толкова си способен/способна!“. Децата печелят доста от неспособността си да се справят с нещо и от нуждата да им се помага. Нека да обърнем посоката така, че неспособността да поглъща по-малко от нашата енергия, и да създадем поводи за положително внимание.

Реагирайте с прегръдка. Не реагирайте на мрънкането, а предложете: „Искаш ли да те гушна?“. Дори и не подозирате колко успешно този жест може да редуцира мрънкането.

Бъдете проактивни. Мрънкането има склонността да се засилва, когато сме заети. Ако ви се налага да сготвите или имате работа на компютъра, предложете да се погушкате преди това. „След малко ще ида да готвя, искаш ли да се погушкаме малко преди това?“ Или, ако е възможно, въвлечете детето да ви помогне в онова, което трябва да правите.

Откъс от книгата „Не, това не са глезотии“ (Colibri) на Алисън Шейфър.

Изпрати коментар

Подобни публикации