Как да се справя с крещенето?

  • Здравейте!
    Имаме син на годинка, който е прелестен – умен, общителен, любопитен. Но.. Много често плаче или по-скоро крещи. Гледаме го само двамата с таткото, който си е също вкъщи по цял ден. Често може би го пренебрегваме в желанието си да свършим нещо „между другото“, което нещо често гълта вниманието ни за минута-две, през които синът ни започва да крещи в укор. Всичко дотук разбирам защо се случва. Проблемът обаче е следният. Таткото е на мнение, че трябва винаги първо да си довърши започнатото и тогава да го поеме, оставяйки го през това време да си покрещи. Опитваме всеки път да обясняваме защо не се отзоваваме веднага, мъжът ми дори понякога крещи насреща му и се смее показно (което аз изобщо не одобрявам). А синът ни е започнал вече да стиска юмручета, докато крещи. И вместо с времето да се научава да изчаква да си довършваме започнатите задачи, той напротив – става все по-нетърпелив и крещи все по-настойчиво. С мъжът ми сме в постоянен спор как да процедираме, защото според мен това да оставяш едногодишното си дете си да крещи. „за да се научи на толерантност“, не е нормално. Не мога обаче да измисля алтернатива, за да го приучим на търпение и оставам необоснована в споровете, а положението не мога вече да търпя. Моля Ви, посъветвайте ме – как да научим детенцето си на търпение, без да го изнервяме излишно?
    Благодаря Ви предварително.
    С най-добри пожелания,
    Ани
 

Госпожа О: Действително не е лесно за родителите да се справят с викането на малчовците. Дали ще говорите по телефона, ще разговаряте помежду си или просто ще се опитвате да свършите нещо, малкият човек заявава себе си със силата на гласа си, докато не му обърнете внимание. Мотивите на детето, както и Вие много точно отбелязвате, не са да ни дразнят или безпокоят, те просто заявяват себе си по този начин, защото все още не познават друг – не могат да говорят или изразят мислите и желанията си. С викането ни казват: „Искам и аз да говоря по телефона!“, „Не искам да говориш/ правиш това, а искам да играеш с мен!“, „Искам и аз да участвам, не ми се седи тук сам“ и т.н.

Бъдете търпеливи и спокойни, децата неизменно минават през такъв период. Прилагайте нестандартни решения и хумор, за да се справите със собственото си раздразнение и това на детето. Факт е, че с насрещно крещене или осмиване, което допълнително го раздразва, няма  как да му помогнете да се научи на търпение и толерантност.

Не очаквайте веднага детето да се научи да се събразява – отчитането на чуждата гледна точка в тази възраст все още е трудно за него, но Вие като родители сте моделите, от които то може да се учи на това. В тази възраст децата се водят от импулса  „Искам това и го искам сега!“. Концепцията за търпението все още не им е позната и тепърва им предстои да я възприемат и прилагат. И още нещо – децата все още нямат идея за време и изрази като „след малко“, „след минута“ не означават много за тях. Затова използайте по-конкретни ориентири като „Мама ще отиде до другата стая и като се върне, ще играем.“

Едва ли има стратегия, която да действа винаги, така че по команда детето веднага да спре да крещи. С викането децата показват, че искат внимание, насочват Ви към дадена своя потребност или желание, изразяват чувствата си.

Какво може да направите?

На първо място е добре да разговаряте със съпруга си и открито да обсъдите какво и двамата сте съгласни да продължите да правите и какво- не, когато детето е раздразнено. Факт е, че родителите инстинктивно откриват своя начин на справяне и стига да се уважава детската личност и нейните потребности и чувства, то това е добър начин.

Другото, което може да направите е системно да показвате на детето уважително общуване, което зачита неговата личност. Виждам, че Вие вече го правите с опитите за обяснение кога може или не може да му обърнете внимание и защо. Това е важно и продължете да го правите.

Опитвайте се да отчитате и назовавате чувствата и потребностите на детето, когато започне да плаче или вика.

„Сърдиш се/ядосан си/тъжен си, че си сам на столчето ли?“ Обяснете каква е и Вашата потребност и какво трябва да направите. Погалете го, за да покажете, че зачитате гласа му и за да го успокоите. Предложете как може да се чувства по-добре, докато Вие си свършите работата – примерно да доближите столчето му до Вас или да поиграе с любима играчка.

Назоваването на чувствата е важно, защото дава послание на детето, че го разбирате, а освен това го учите да разпознава и облича в думи собствените си преживявания.

Когато говорите по телефона и възникне плач или кещене, отново може да приложите подобен подход. „И ти ли искаш да говориш по телефона?“, може да му подадете телефон-играчка или за секунда да включите в разговора. И в същото време ясно да кажете, че имате нужда да приключите разговора, за да се върнете отново към игрите с него и той може да Ви помогне като пази тишина докато Вие говорите.

Често децата са любопитни да видят това, което правите и да участват в него, независимо дали имат или нямат нужните умения. Ако има възможност, включете го в дейността, според това, което може: нека пипне тенджерата, която държите, да пусне копчето на пералнята, да извади прането и т.н. Задавайте му въпроси и/или му обяснявайте какво правите в момента. Дори да не виждате възможност как може да го включите, закачайте се с него отвреме навреме, докато си вършите работата като му правите муцки, „боц“, за да не се чувства пренебрегнат.

Виковете може да ви насочат и към това, че детето е изнервено. Ако разпознаете такава емоция, изведете детето от конкретната среда, която го изнервя и му дайте възможност да релаксира.

Вие най-добре може да се ориентирате какво означава викът в конкретен момент и да назовете потребността и да изберете начин да осигурите комфорт на детето и на себе си.

Опитайте се постепенно да научите детето да използва „тихия си глас“. Демонстрирайте го и му обяснете, че не се налага да крещи, защото го чувате и отчитате и когато използва тихия си глас. Дори да сте раздразнени и Вие използвайте тих глас, за да обясните на детето как се чувствате. „Изнервям се/разстройвам се/притеснявам се, когато чувам крещене. Можем да си общуваме и с тих глас.“

Използвайте хумор, но с уважение. Да си покрещите заедно може да е забавно. Подканете детето към игра: „Охо, някой има силен глас. Хайде да видим сега кой може да вика повече. Първо си ти, после съм аз.“ Включете и жестове, с които да демонстрирате силата на звука, а и за да направите смях на детето – примерно подскачане, запушване на ушите и т.н. или дори да изведете ритъм с потропване. Постепенно може да включите и други типове гласове: първо високите си гласове, после средните, после тихите и така чрез игра да насочите вниманието на детето си към различни начини за изразяване. Детето ще реагира със смях, ако хареса играта. Важно е това да не е демонстрация на сила над него и да не води до допълнително раздразнение. Вие най-добре може да разберете кога е моментът за такава игра.

Успех!

Изпрати коментар

Подобни публикации