Как да спра детето си да опитва всичко с устата?

Госпожа О: Здравейте! Нормално е децата в тази възраст да продължават да изследват света и с уста, независимо, че вече активно работят и с ръцете си. Пъхайки предмети в устата си децата изследват вкуса, текстурата, плътността, твърдостта и т.н. Повечето деца спират да го правят до към третата година, но е факт, че някои, които продължават до към 5-та и дори 6-тата година.

Колкото и да е естествено за децата, родителите трудно преглъщат факта, че детето им опитва пясък, камъни, мръсни предмети от земята и т.н. Има теория, според която това е най-естественият начин за придобиване на имунитет, но от това на родителите не им става по-спокойно. И с право – в средата, в която живеем има много опасни за децата предмети: отровни растения, дребни предмети, които може да предизвикат задушаване, мръсотии, които може да причинят болести, опасни бои и т.н.

Стриктното наблюдение на поведението на детето в този етап е неизбежно и е най-доброто, което може да направите. Вкъщи, разчистете всички опасни предмети, които са в обсега на детето, а навън, когато сте на разходка, следете зорко какво взима от тревата.

Реакцията Ви е абсолютно адекватна – Вие правите опит да спирате детето да пъха мръсни предмети в устата си и същевременно обяснявате защо. (Може да видите и тази статия за още идеи как детето да възприеме какво са микробите.)Любопитството на децата обаче е водещо, а освен това са много добри стратези в опитите си да направят нещо, което желаят (например да държат в ръка трева или камъче и докато ги гледате да не го пъхнат в устата, но при първа възможност, не изпускат своя шанс!).

Проблемът е, че в тази възраст все още е трудно да се изведе правило, което детето да спазва винаги. Трябва да сте системна и да го обяснявате всеки път. Опитайте с позитивни инструкции. Вместо „Не яж това!„, кажете: „Остави камъка и опитай ябълката!“.

Другият проблем е, че децата в тази възраст все още нямат изградени понятия какво от средата им е храна и какво не. Затова може да го добавите към обясненията си. „Камъните не се ядат!“, „Ние не ядем трева. Трева ядат само козичките, кравите, сърничките…„.

Друго, което може да направите е да носите със себе си по време на разходка неща, които може да дадете на детето си, за да удовлетворите нуждата ѝ да дъвче нещо. Носете бисквитки, ябълки, моркови.

Някои специалисти съветват и повече да ангажирате детето в игра с ръце – примерно да копае в пясъка, да рисува, да играе с тесто за игра. Опитайте и целенасочено да обърнете вниманието на детето да изследва предметите, които открива с ръцете и с другите си сетива.  Примерно, ако се е насочила към камъче, насърчете я да го погали, за да провери дали е гладко или остро/грапаво и т.н. Насочете я да почука с камъка върху дърво, след това върху камък, след това върху метал и така да изследва как се променя звукът, който се получава. С някои камъни може да се рисува, дали този е от тях? А дали има и други камъни наоколо – по-големи или по-малки. Дали може да ги струпате на купчина или да ги оформите по някакъв друг начин. Начертайте кръг с тебешир и мотивирайте дъщеря си да търси камъни, с които да го запълни. После може да начертаете квадрат и да го запълните с трева, която тя да скубе на воля от полянката. Целта на всички тези занимания е да създадете нови сенорни преживянания на детето и по този начин да насочите любопитството ѝ извън изследването с уста.