Как изглежда животът в Монтесори стил, интервю с Анна-Мария Йоцова

Какво представлява методът на Монтесори и какво дава на децата, ни разказва основателката на Peekaboo (Бел.р. към 2018г. детската градина и училището вече се наричат „Откривател„) Анна-Мария Йоцова. Тя е психолог по професия. Казва, че една от мечтите ѝ е била да се занимава с деца в риск. Работила е в тази област веднага след завършване на Университета. След това, се впуска в кариера в полето на бизнес мениджмънта и след 15 години опит се връща към работата с деца, защото това ѝ носи удовлетворение. Споделя, че когато работиш с деца, работиш за бъдещето и имаш шанса да направиш света по-добър. „А това има смисъл. Има смисъл за самото дете, за родителите му и за неговото собствено бъдещо семейство.“

Как Вие самата открихте метода на Монтесори?

В Монтесори можеш да се влюбиш веднага, когато си дорасъл личностно за това. Когато осъзнах, че това е посоката, в която искам да работя, преминах международно обучение за Монтесори учител. Имах възможност да се докосна до работата на водещи детски градини, както във Великобритания, така и в САЩ. Когато създавахме нашата детска къща, стъпихме на най-добрите международни практики и сътворихме едно уникално за България пространство, в чийто център е личността на детето.

Вас лично какво Ви впечатли в педагогиката на Мария Монтесори?

Човекът се развива най-интензивно през първите 6 години от живота си. Научните изследвания все още не са категорични за неговия пълен потенциал в тази възраст. Но е доказано, че богата прецизна на стимули среда спомага разгръщането на потенциала. Играта е работата на детето за саморазвитието си, казва Мария Монтесори. И когато играта е смислена и целенасочена, тя е градивна. Монтесори програмата служи на духа на детето и подпомага цялостното личностно развитие с цел подготовка не просто за училище, а за живота. Ученето се случва много естествено, водено от любопитството на детето. От гледна точка на детето това е игра, естествена и спонтанна. То се ангажира с цялата си същност – и с ума, и с тялото. Така се култивира любознание за цял живот. Детето е активен участник в собственото си образование. То има възможност да прави избори, да взема решения, да носи отговорност, да работи самостоятелно или в екип. Монтесори обучението подпомага израстването на балансирани и щастливи личности с лидерски качества, самодисциплина, отговорност, уважение, логическо и творческо мислене, умения за работа в екип и справяне в различни житейски ситуации.

В какво се състоят основните принципи на метода на Монтесори?

Важно е да се следва детето като се имат предвид т.нар. чувствителни периоди. Това са онези прозорци в израстването на детето, когато то е отворено към конкретни стимули – език, движение, малки предмети, ред и т.н. Всяко дете минава през тези периоди, макар и с индивидуален темп. Това знание помага да разбираме децата по-добре.

Не по-малко важна е подготвената Монтесори среда. Тя включва и конкретен подход на възрастния спрямо детето. В тази среда залягат принципите за самостоятелност, свобода, ред, уважение, ненаказване и ненаграждаване.

Какво е уникалното в тази система? Защо често се твърди, че децата, които израстват в Монтесори среда са щастливи деца?

Концентрацията. Ако кажем, че е заради подхода на учителя, това не е достатъчно. Не е и заради материалите. Цялостната подготвена среда благоприятства постигането на концентрация. Монтесори феноменът е свързан с детето – неговата личност, любопитство, концентрация. Постигане на момент на концентрирана игра е първото нещо, което е в приоритетите на Монтесори учителя.

Свободата. Децата са щастливи да избират. Децата, които растат в среда, която не предоставя свобода в ясни граници, не умеят да правят избор. Често родителите се опитват да предпазят детето си от “опасностите” на външния свят. Обратната страна на тази монета е, че така предпазват детето си и от опита и възможността да развива компетенциите си. Или прехвърлят страховете и очакванията си върху детето. Като краен резултат, това прекалено предпазване отнема свободата и независимостта на децата и е червена светлина за развитието. Ако, обаче, имат възможност да се научат да са самостоятелни и отговорни в свободата си, да се движат спрямо собственото си темпо, това им дава искрата, необходима за самоизграждане в истински личности с вътрешни ценности за добро и недобро.

Баланс с околната среда. Децата са различни, имат различен темперамент, характер и навици, преминават през различни периоди в детството си. При липса на нещо важно за нуждите на детето в обкръжаващата среда, децата могат да проявят различни слабости –  плачат, дърпат или бутат, играят хаотично. Според Монтесори, всички тези признаци са знаци, че средата не отговаря на нуждите на детето или че то скучае. Когато детето е свободно и намери нещо, което истински отговаря на нуждите и интересите му, енергията се превръща в градивна, саморазвиваща, самоусъвършенстваща. То може да концентрира цялата си същност в едно занимание с часове. Оттук насетне то постига баланс със средата, което позволява да учи и да се развива.
Щастливи са, защото са свободни да бъдат себе си и да постигат концентрация, което е основа за баланс с околния свят. И като се замислите и при възрастните е така – ако една книга ти е интересна, ще я прочетеш и ще запомниш голяма част от нея. Ако не е интересна, но някой изисква от теб да я четеш, да, ще го направиш, но няма да си вземеш нищо от нея и скоро ще я забравиш.
Важно е да даваме възможност децата да ни изненадват.