Как се овладява агресията в ранна детска възраст

Как се овладява агресията в ранна детска възраст

Весела Банова е клиничен психолог и психоаналитик. Автор е на различни книги за развитието на детето, сред които „Ръководство по релационна психомоторика“ и „Психомоторно развитие и психомоторни практики”. Председател на УС на Национална мрежа за децата.

Настоящата лекция е от Форум Академия за родители, проведен на 24 февруари 2018 година.

Темата за агресията може да се разгледа от различни аспекти. Сега ще погледнем на нея като част от нормалното детско развитие, която има своите важни функции.

Кои са корените на агресивното поведение при децата?

Според психоанализата това е разминаването между езика и тялото. Малкото дете, още от края на първата година, се превръща в истински изследвотел. То полага огромни усилия да облече в смисъл всичко, което се случва с неговото тяло. А затова му трябват думи. Езикът е най-силният инструмент за осмисляне на преживяванията. Езикът е мощно символично средство, но не винаги е достатъчен. Има ситуации, за които не намираме думи: раждането на дете, смъртта, промените в пубертета, изневярата, сексуалността… Често за тези теми се говори през митовете. Така и детето не винаги намира думите, които му трябват. Има ситуации, в които езикът се изплъзва от отговорност и тогава напрежението и възбудата, които се натрупват в тялото, прескачат символичното- езика и говоренето- и се разреждат като агресивно действие или поведение.  Това е една добра отправна точка за разбиране на агресивните прояви. Наш ориентир е тялото на детето. Трябва да наблюдаваме тялото на детето. Напрежението и възбудата са видими. Едно възбудено дете има хипертонус – мускулно напрежение и може да наблюдавате плезене, превъзбудено движение, тичане, събаряне, то е зачервено и запотено. Ако действаме адекватно и успеем да успокоим детето, ще наблюдавате облекчение и в тялото и спиране на дадената проява. Зачервяването и запотяването ще изчезнат, ще намалее непрекъснатото движение и т.н.  Точно тези промени в тялото са наш ориентир дали действията ни са ефективни или не. Дори, когато виждаме, че детето е напрегнато може да използваме израза: „Нещо тревожи тялото на …. името на детето…“ и това може да има успокоителен ефект върху него.

В предчилищна възраст детското мислене се характеризира с т.нар. транзитивизъм – накратко другото дете на моята възраст е като мое отражение в огледалото. Тази особеност сама по себе си затруднява общуването и може да е причина за агресивно поведение.  Например, ако накажат друго дете, се разплаква и Вашето. Децата, растейки, започват да обогатяват речника си, но когато има агресивна проява, можем да се запитаме дали пък на детето не му липсват думи. Дали пък то още не може да остави следи и това не е причина за агресивната проява, дали може да различава реалността от фантазията. ( Примерно: детето може да си въобрази, че под леглото има вълк и това дори да го забавлява. Но, ако Вие решите да изгоните вълка, влизайки в играта, то чупите тази тънка граница между реално и фантазия и детето може да се превъзбуди, да изпита напражение и да се уплаши.

Каква друга връзка има агресивността с езика?

Несъзнаваното на детето не чува частицата „Не!“, но пък чува глагола. А глаголът привежда тялото на детето към действие. Вие може да казвате: „Не пипай радиатора!“, но детето чува: „Пипай радиатора!“ и отива да го пипне. Тогава възрастните често грешно заключават, че детето търси внимание и иска да се наложи. Можем да избегнем подобни ситуации като наблюдаваме тялото на детето и с деликатна употреба на езика.

Какв означава деликатна употреба на езика?

  1. Избягвайте повелителното наклонение и говоренето на „ти“.

Често говорим само в заповедна форма на децата си: „Облечи се!“, „Казах ли ти, да вземеш лъжицата!“ и т.н. Следват ситуации, в които детето не винаги прави това, което му казваме и дори се държи по начин, който затруднява общуването. Ето и алтернативен начин, по който може да кажем същото:

Вместо „Изяж си супата!“ или „Аз казах ли ти да си изядеш супата“, може да кажем: „Не е забранено да си изядеш супата!“. Това въведение „Не е забранено…“ ни позволява да използваме глагола, който ни трябва, за съответното поведение на детето. Друг възможен начин е да кажете: „Има ли едно дете, което би вечеряло с нас?“ и отидете на масата – детето гаранция ще дойде до 3-4 минути.

2. Важно е и да не повтаряте едно и също. 

Кажете важното веднъж. Повтарянето събужда съпротивителните сили на детето.

3. Избягвайте директните въпроси.

По някаква причина малките деца не отговарят на директни въпроси. Сигурно сте задавали въпроса: „Какво правихте днес в детската градина?“ и да детето да Ви отговори с: „Нищо“. Трябва да питате нещо конкретно: „Днес в детската градина имаше ли дете, което не яде?

4. Дайте думи думи на детето за това какво става и какво му се случва.

Добре е да го правим дори с бебетата. Ако бебето плаче, може да м кажете: „Аз искам да разбера защо плачеш?“

5. Ако детето използва нецензурни думи, не е нужно да се дразните и да изнасяте лекция колко неправилно е това, защото само ще го амбицирате да я повтаря още.

Ето една техника – запишете нецензурната дума. Детето вероятно ще Ви попита защо пишете. Отговорете , например, че проверявате правописа на думата. Това не е важно, важното е, че постигате пауза в действието на детето, да превключване на вниманието му от тази дума, която не му дава мира и то го кара да я повтаря. Друга техника е да се направите, че не сте разбрали коя дума използва детето. Примерно, то повтаря „трътка“, а Вие може да се направите, че сте чули „котка“. Това също постига ефекта на паузата и спира повтарянето на нежеланата дума.

6. Осчетоводяване на емоциите.

Договорете с детето от колко минути има нужда, за да изживее емоцията и му дайте нужното време. Примерно, детето не иска да стане от леглото, защото му е мъчно за мама. Попитайте го: „От колко минути имаш нужда, за да ти е мъчно за мама?“. „10 минути“- може да Ви отговори детето. Върнете се след 10 минути и попитайте: „Имаш ли нужда от още 2-3 минути да ти е мъчно за мама.“ Смисълът на техниката е, че оставяте емоцията надалеч и се съсредоточавате върху времето.

7. Не се стремете да срещате погледа си с този на детето.

Детето Ви чува прекрасно и когато не Ви гледа, дори когато е с гръб към Вас. Изразът: „Гледай ме в очите, когато ти говоря!“ ги блокира и те спират да чуват. Децата чуват най-добре, когато не Ви гледат в очите.

8. Викането провокира агресивните прояви на децата.

Изчистената интонация успокоява детето. Ако то не иска да направи нещо, което му казвате, изпейте го или използвайте римушка.

9. Важна задача е да възпитаме идеята у детето, че неговото тяло е неприкосновено и никой няма право да го докосва по неприятен начин.

Неговото тяло е лично и неприкосновено. Ако се справим с тази задача, то  детето първо ще пази себе си и второ ще изпитва респект към телата на другите.

10. Добре е детето да има пространство за почивка и усамотяване.

11. Общуването с природата и животните също намалява агресивните прояви.

По темата може още да прочетете и интервюто с Весела Банова:  „Агресията и подходи за нейното овладяване“.

Вижте цялата лекция на Весела Банова с още примери и насоки:

Продукти

Изпрати коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Подобни публикации