Как се създава сигурна емоционална връзка между родители и деца

Това е един от въпросите, поставени от предстоящата Академия за родители, която ще се проведе на 27 и 28 февруари 2016г. в България мол. Отговорът дава Вела Риндле- една от вдъхновяващите лектори на форума.

150605_0087-Bearbeitet-2Вела Риндле  живее и работи от почти 12 години в Германия. Завършила е информатика към Техническия университет София и Университета Карлсруе. Работи като IT проектен мениджър в голяма автомобилна компания. Нейната страст е да преподава в Университета по приложни науки в Мюнхен и да води лекции по много важната и интересна тема за нея: „Как се създава една сигурна емоционална връзка между родители и деца и колко е важна тази връзка за едно дете?“

Защо тази тема е важна за Вас, Вела?

По време на следването си по психология към дистанционния университет Хаген се запознах с теорията на обвързаността и тогава осъзнах колко е важна тя. Когато забременях с моя син, си спомних за тази теория и си казах: „Супер на теория всичко е ясно, а как е на практика?“. Тогава почнах да търся семинари за родители в тази насока и наистина намерих: програмата на д-р Карл Хайнц Бриш „Сигурно обучение за родители“ (S.A.F.E.). Аз и моя съпруг посетихме тази програма и останахме много очаровани. По думите на моя съпруг тази програма е една от най-важните стъпки към неговата бащинска роля и без това обучение в много ситуации с нашия син той би реагирал много по-неадекватно.

Аз съм също така сертифициран ментор по програмата“Сигурно обучение за родители” (S.A.F.E.) на д-р Карл Хайнц Бриш към Университет  „Лудвиг Максимилиан“ и напълно вярвам, че сигурната емоционална връзка между родители и деца е ключът към едно красиво детство и един пълноценен живот.

Какво представлява програмата „Сигурно обучение за родители“? Кои са принципите, на които се базира?

Курсът се състои от теоретични части за обвързаността, разкриват се и личните модели на привързване и възможни травматизиращи преживявания на родителите, но също така и много практични примери и сенсибилизиране за едно съпричастно и емпатично поведение към детето с помощта на много видео материали.

Основната цел на курса е да подпомогне родителите да изградят една сигурна емоционална връзка с детето си, защото това е фундамента за живота ни. Децата, изградили сигурна (надеждна, стабилна) връзка с родителите си, са по-добре социално и емоционално развити, психически по-стабилни и имат предимство във всяко едно отношение. Родителите трябва да имат интерес да научат нови неща и също така да рефлектират, своите стари заучени поведения и модели на държание.

Програмата се състои от 10 блока, които се провеждат обикновено в неделя, тъй като тогава и татковците имат време. Групите са малки, максимално 12 души. Състоят се от двойки, но и от самотни майки или бащи и се води от двама лектори. Четири от тези недели се провеждат по-време на бременността от 20тата седмица нататък, а останалите шест след раждането на бебетата до първия им рожден ден.

Допълнително към модулите преди и след раждането като част от програмата се предлага и индивидуално консултиране (Hotline), родителите могат по всяко време в трудни моменти да консултират лекторите.

Защо има срещи преди и след раждането?

По време на бременността родителите много често се сблъскват отново със своето детство. Тогава те си спомнят за неща, които са били хубави и такива, които не са били толкова хубави. Тогава решават кои неща да повтарят и кои в никакъв случай не искат да правят като своите родители. Тогава се взимат и решения като:

  • аз няма никога да удрям моето дете;
  • то ще спи в своето легло;
  • аз няма да кърмя;
  • аз няма да го нося много;
  • таткото решава, че ще работи повече, неговото място не е вкъщи.

Бъдещите родители имат много страхове, мисли, желания. В този период те също така са много по-готови да работят над себе си и със себе си.

По време на първите четири срещи се цели първо, да се изгради една база на доверие между лектори и родители. Също така се обсъждат теми като:

  • моята представа за бъдеща майка, за бъдещ татко
  • представата ни за живота като семейство
  • представата ни за нашето бебе

Говори се също за теорията на обвързаността, важността за една силна, сигурна емоционална връзка родител-дете. Провеждат се разговори между лектор и родител, за да се установят евентуални травми от миналото и също така собствените модели на обвързване.

Това е много важно, защото тези модели и травми оживяват много бързо по-време или след раждането. Когато едно бебе плаче ние много бързо изпадаме в стрес и в една такава стресова ситуация правим това което сме заучили, което знаем от нашите родители и така много бързо се повтарят точно тези неща, които не искаме да повтаряме.

Например, когато моя тригодишен син сутрин не иска да се облича, а аз знам че в 9ч. трябва да съм на работа ми коства много енергия, да не се разкрещя. Това е естествената реакция, която аз лично съм научила от моята майка, но тази реакция на мен не ми харесва. Много често трябват само три минути игра, за да продължим напред.

Срещите след раждането имат за цел, да подкрепят и да окуражат родителите в техните родителски способности, да им помогнат да се справят емпатично с евентуални трудности при кърменето, заспиването, храненето, плача и поставянето на граници, като централна роля играе отново изграждането на една силна емоционална връзка.

Д-р Бриш успява емпирично да докаже, че родителите, посещавали S.A.F.E. курс, са по-чувствителни и по-емпатични към нуждите на детето си и реагират адекватно към тях. Тези родители са по-сигурни при общуването с детето си и успяват да изградят една сигурна емоционална връзка с него.

Какво означава това родителят да изгради сигурна, стабилна емоционална връзка с детето?

Това означава, че родителите реагират бързо и адекватно на сигналите на своето дете. Техните реакции са константни. Това означава, че винаги реагират така или ако не могат да реагират така, те обясняват защо сега реакцията е друга.

Те знаят, например, защо тяхното бебе плаче или се опитват да отгатнат причината и се опитват да му помогнат.

Кое е най-важното, което родителят трябва да знае за емоционалното развитие на своето дете?

Емоционалното развитие не е нещо, което може да се възпита, а е нещо, което трябва да се живее от родителите.

Ако един родител потупва детето си, то самото много бързо ще почне да потупва други по-малки деца.

Ако един родител се присмива на детето си, защото то е малко и прави много неща непохватно, то и детето много скоро ще повтори това поведение.

Ако един родител е емпатичен, отнася се със съчувствие и съпричастност към нуждите и проблемите на детето си  от най-ранна възраст, то и детето много бързо ще почне да бъде емоционално емпатично.

Синът ни е на три години и е изключително красиво да наблюдаваме неговата невероятна съпричастност към други деца, а и към нас самите. Той знае, че ако едно дете плаче, мама или татко трябва да го гушнат и успокоят.

Какви насоки ще дадете на родителите – как може да изградят топли и любящи взаимоотношения с децата си от самото начало, независимо дали са посещавали курса?

Топлите и любящи взаимоотношения зависят от това дали детето възприема родителите си като сигурно пристанище, откъдето може да черпи сили и енергия.

Как става това? Като се отнасяме със съчувствие и съпричастност към нуждите и проблемите на детето си.

Например, когато едно бебе плаче, то не е за да тормози или ядосва родителите си, а защото има проблем, то е гладно или жадно, спи му се или му е скучно, има нужда от нова пелена, страх го е или е ядосано, боли го нещо, топло му е или му е студено и този проблем трябва бързо и адекватно да бъде решен.

Има огромна разлика, ако на едно прохождащо дете, което е паднало и плаче му се каже: „Няма нищо, не реви.“ / „Момчетата не реват.“ или „Ох сигурно те заболя, дай да духна малко, за да мине. Ти си невероятен пешеходец.“

Чувствата, като страх или яд, трябва да бъдат признати и да се говори за тях.

Ако на едно дете, което иска да опознае света му се каже: „Не пипай вазата!„, то ще се ядоса, ще почне да недоволства и да плаче. И неговият яд е напълно уместен и нормален. В такава ситуация е важно родителите да помогнат на детето да опознае това чувство, да го разберат, да го подкрепят, да го успокоят и да му помогнат да преживее яда си. Това не означава да отстъпят, а да бъдат емоционално свързани с детето си, въпреки тяхното „НЕ“.

Но ако родителите сами имат страх от чувството яд или винаги е трябвало да преглъщат това чувство, то те трудно биха били подкрепа за детето си.

И това важи също и за чувства като страх, гняв, тъга.

Тук идва отново ролята на S.A.F.E. По време на курса се тематизират точно тези теми и родителите могат сами да рефлектират и да осъзнаят своето поведение спрямо тези чувства, реакции, ситуации.

На едно място в сайта на програмата ми направи впечатление пример, в който се казва, че родителите съзнателно са взели решение да изградят топли и любящи взаимоотношения с децата си и оттам са започнали своите търсения как да го постигнат. Какво трябва да знаем за обичта или, казано по друг начин, с какво осъзнаването превъзхожда естествено случващата се обич?

Това е един много хубав въпрос.

Всеки родител иска да даде най-доброто на детето си и твърди, че обича детето си най-много от всичко на света. Но това най-добро може да е само в нашата представа такова.

Например има родители, който са строги с децата си и не допускат много емоции, за да не ги разглезят. Тяхната мотивация е, че така ще ги подготвят най-добре за живота. Но дали това е най-доброто? Дали това е обич или по-скоро страх от собствените чувства, които най-вероятно никога не са били изживени.

Едно дете има нужда от много обич, прегръдки и гушкане и безусловна любов. Ако ние се занимаваме активно с темата „най-добро„, то може да осъзнаем кои неща наистина са добри за децата ни и кои не са, кои неща можем да им дадем и кои не можем, тъй като нямаме достъп до тях. И тук не говоря за материални неща, а за емоционални и духовни. Ако, например, се намирам в труден период, защото нямам работа или се е случило нещо друго неприятно, би ми било много трудно емоционално да бъда на разположение на моето дете. В такава ситуация би било много хубаво да поговоря с детето си за моите чувства и таткото или бабата, или дядото да поемат по-голяма част от моята емоционална отговорност.

Кои са най-сериозните предизвикателства пред родителите в процеса на изграждане на емоционална връзка с детето и как методът им помага да ги отработят?

Едно от най-големите предизвикателства е да бъдат емоционално на разположение на своето дете и то най-вече в напрегнати ситуации.

Разбира се, това не винаги е възможно, но в напрегнати ситуации ние може набързо да обмислим реакция си и ако тя не ни харесва, да поговорим за нея и дори да се извиним, дори нашето дете да е на три месеца.

Курсът помага тези процеси, емоции, реакции да бъдат по-добре осъзнати и да се говори с детето за тях.

Може ли да споделите пример, ситуация, в която е приложен методът, дори от Вашия собствен опит като майка?

Например, ако синът ми е бесен, защото не му давам нещо, да изтърпя с него неговия гняв и да му помогна да преодолее това чувство, така че да продължим напред.

Или че хорското мнение за това колко време да кърмя или дали да носим детето си в кърпа почти 18 месеца, или дали да спи в нашето легло, или дали да му обръщам внимание като падне или по-добре да го игнорирам, или дали да говорим за чувства или не, не ни повлия и не ни впечатлява толкова, колкото ако не бяхме посещавали тази програма.

Може би най-важната мисъл за мен от програмата е: „Аз съм голямата и знаещата, а той/тя е малкия/ата и има нужда от моята подкрепа.“ Ако не мога да я дам в момента, то аз също в момента имам нужда от подкрепа и трябва да си я набавя отнякъде.

Има ли възможност за провеждането на такъв курс и в България?

С най-голямо желание и удоволствие, стига да има интерес. При въпроси, пишете ми на адрес: vela.rindle@gmail.com

Пълната програма на Академия за родители може да видите тукСъбитието, лекциите и работилниците са напълно безплатни, необходима е само регистрация. Заповядайте на 27 и 28 февруари в България мол!

Изпрати коментар

Подобни публикации