Как учат децата?

Как учат децата?

Децата обичат да изследват света и затова в игрите си се впускат в смели изследователски мисии. Но каква да бъде нашата роля като родители, така че да стимулираме естествената им любознателност, да разширяваме кръгозора и уменията им и да изградим у тях самочувствие на способни хора?

Един от начините, по които децата учат е чрез изследване. Какво означава това? Да изследваш, означава да проучиш средата със сетивата си: да наблюдаваш, да докосваш, да се заслушаш, да опиташ и т.н. Децата излизат на разходка и се ровят с ръце в пясъка, пълнят и изсипват кофичката, а често, за ужас на родителите си, дори вкусват от него. Когато бърка в калта, то разбира, че тя е мека, може да се мачка, да се оформя в топка, а също и че цапа, и че е студена. Тези открития звучат елемeнтарно за възрастите, но за децата са важни стъпки към разбирането на света.

Детето изследва и като изпитва възможностите на различни явления и предмети. „Какво ще стане, ако ударя влакчето в земята или ако го пусна от масата, или ако се опитам да го яхна? Докъде ще стигне камъкът, ако го хвърля? Ако се скрия зад храста, виждат ли ме? Ако дръпна играчката, която искам, ще я получа ли?“ Децата активно експериментират, опитват и проучват и така учат за света, за възможностите и ограниченията, за правилата, за опасностите, за основните физически закони, за причинно-следствените връзки и за взаимоотношенията.

В процеса на откриване, децата предприемат много действия. Едни от тях ги водят до резултат, който им харесва, други – не. Това е учене чрез принципа на пробата и грешката. А децата учат много от допускането на грешки, защото те постепенно ги насочват да правят предположения и да издигат хипотези.“Ако направя А, може да стане Б, но може да стане и В и Г“ или пък: „Ако искам да стане А, то тогава трябва да опитам с Б или В, но Г вероятно няма да ми свърши работа.“ Например, ако детето иска да направи топка от кал, но сипе твърде много вода в пръстта, ще разбере, че сместта е твърде рядка. Тогава трябва да предвиди колко вода да сипе, за да се получи точната консистенция, т.е. да предоположи, че трябва да сложи по-малко вода или да добави още пръст. Играейки и експериментирайки, децата постоянно решават различни проблеми и така развиват творческия си потенциал. В играта не всичко протича гладко. Някои опити сработват, други – не. Но това е същността на откривателството и ученето.

Как може да подкрепим процеса на откриване и учене?

На първо време е достатъчно да знаем, че е важно да осигурим среда, в която децата да експериментират.

В ранна детска възраст е добре да следваме естествените интереси на детето и да ги надграждаме, като предлагаме игрови стимули. Ако детето обича да играе в пясъчника, можем да му организираме игра тип „археологически разкопки“. Трябва само да скрием различни предмети в пясъка, които то да открива и допълнително да изследва. Така може да учи за динозаврите, за различни растения, геометрични фигури, транспортни средства и какво ли още не.

Можем да стимулираме ученето като осигуряваме ресурси за игра, от които детето може да сътворява най-различни неща. Индустрията често предлага играчки, с които може да се играе по един и същи, предварително определен начин. Много по-ценно е детето само да твори идеята за игра, сюжета и играчката. Например, от купчина камъни може да се направи замък, да се забърка супа, да се играе на точно целене, да се копае с багер, да се товари влак, да се подреди градинка. От едно бивачно фолио може да се направи палатка, плащ на супергерой, скафандър на космонав или дори слънце в макет на слънчевата система. Подобни ресурси развиват творческото мислене на детето и умението му да решава различни проблеми.

Децата обичат предизвикателствата и когато те са на нивото на уменията им, или една крачка напред, те наистина мотивирано се впускат в игра и учене. Ако предизвикателството е под нивото на уменията им, те бързо губят интерес. Ако предизвикателството е с по-високо ниво от уменията им, т.е. е твърде трудно, може да предизвика тревожност или децата да се откажат.

Децата в предучилищна възраст с радост се включват в проучване на явления от заобикалящата ги среда. Ако имат въпроси за слънцето, вълните на морето или живота на мравките, поканете ги да ги наблюдават. Кога изгрява слънцето? Откъде изгрява? Какво се случва, докато изгрява? Как се движат вълните на морето? През целия ден ли са едни и същи? Докъде заливат брега сутрин, през деня и вечер? Къде живеят мравките? Какво носят? Как изглеждат домовете им? За да обогатите речника им, по време на наблюдението ги стимулирайте да Ви разкажат какво са забелязали, какво са открили, защо смятат, че става така, а не иначе, какво им е направило впечатление, какви отговори имат на собствените си въпроси и т.н. Нека накрая, нарисуват и картина, с която да изобразят впечатленията си и това, което са научили, да направят колаж от снимки, които сами са направили или пък да изработят макет от пластилин. Стимулирайте изявата им, защото така стимулирате увереността им, че имат умения, че се развиват и че са способни.

И все пак, важно е да знаем като родители, че не е необходимо да присъстваме винаги на 100% в игрите за откриване и че трябва да дадем пространство на децата и за самостоятелна игра, като разбира се, наблюдаваме за евентуални рискове и оказваме подкрепа, когато я търсят от нас. Когато децата изследват, те са погълнати от дейността си. А когато постигнат желания резултат сами, изпитват истинско удовлетворение.

Как да реагираме обаче, когато детето не се справя?

Не бързайте да давате решение. Нека детето да направи няколко опита, преди да се включите с помощ. И пак избягвайте да давате готови решения, а по-скоро дайте насока, задайте въпрос, с който детето да насочи вниманието си към верния път и да има възможност само да постигне резултат. Не критикувайте децата, когато се провалят в нещо. От Вас като родители зависи какво ще е самочувствието им и дали ще продължат да са любознателни и мотивирани да учат. Посланията, които изпращаме при провал трябва да са: „Случва се, важното е, че опита!“, „Ти имаш много умения, но в случая нещо не сработи, ще ти помогна да открием каква е причината и да помислим как да се получи!“, „Сега поне знаеш, че това не е начинът, помисли за друга стратегия!“.

Такъв подход прави децата гъвкави и ги мотивира да опитат отново. А това означава и че ще бъдат по-смели в непознати ситуации и ще знаят, че знанията и уменията се придобиват, а не са даденост.

Изпрати коментар

Подобни публикации