Капризното дете – чий е проблемът?

Галина Веселинова Германова е филолог и сертифициран обучител по програмата Трениране на успешни Родители (ТУР) към институт Gordon Training International (GTI) – международна образователна организация в областта на човешките взаимоотношения, с основател д-р. Томас Гордън, американски психолог и световно признат пионер в разрешаването на конфликти при общуването на родители с деца, партньорски двойки, учители и ученици.

В работата си като директор на училище, Галина Германова ежедневно общува с много деца, учители и родители, консултира, съветва, помага за разрешаване на конфликти.

Обучава родители по програмата Трениране на Успешни Родители към институт Gordon Training International.

Д-р Томас Гордън е психолог, учен в областта на човешките взаимоотношения. Три пъти е номиниран за Нобелова награда за мир. Създава програмата Трениране на успешни родители. Първият курс е проведен 1968 година. В България обученията се правят от 2011 година.

Какво е детски каприз?

Това са поведения, които ние родителите считаме за неприемливи, които ни притесняват и изнервят, пречат на плановете ни, засрамват ни. И какво прави ние? Бой, заплахи, наказания и т.н. Защо наказваме детето? защото искаме да прекратим неприемливото поведение. Наказанията действат, когато детето е малко и зависимо от нас и да са достатъчно силни, за да няма повторяемост на поведението. Важно е и наказанието да съответства на провинението. Наказанията обаче престават да действат, когато детето порастне и може само да задоволява собствените си потребности, а родителската власт отслабва.

Ние не можем да се опитваме да ограничим определено поведение, но не можем да контролираме това, което се случва в съзнанието на децата. Какви са най-честите реакции на децата към наказанието? Съпротива, предизвикателство и бунт, негодование, гняв, враждебност, лъжа, прехвърляне на вината, криене, отвръщане на удара, нова пакост, изкарва си го на по-малкото дете, стръв към победа, непоносимост към загуба и т.н.

Наказанията водят до подчинение, подмазвачество, необходимост от предварителни гаранции за успех, защото иначе може да има наказание, оттегляне и отчуждение на детето от родителите.

Каква е алтернативата, която предлага доктор Гордън срещу наказанията. Според него децата не са лоши, палави, проблемни или капризни, а поведението им помага да задоволят дадена своя потребност. Например, малкото дете плаче, не защото иска да притесни майка си, а защото е гладно, жадно, иска прегръдка. Две годишното рисува по стената, не защото иска да пребоядисвате, а защото му е интересно и открива нещо ново. Тийнеджърът закъснява, за да ви накара да треперите, а защото е бил с приятели и не е разбрал как е минало времето.

Поведението е нещо, което може да видиш и чуеш- детето удря друго дете. Нашата оценка е нещо различно от поведението – „детето е невъзпитано“ е оценка на поведението, а не самото поведение. На децата им е много трудно, когато ние използваме нашите определения и етикети. Това са думи, в които детето не влага смисъл.

Затова трябва да кажем какво не харесваме в дадено поведение. Д-р Томас разделя поведенията на приемливи и неприемливи. Приемливо поведение е това, с което аз нямам проблеми, спокоен съм и се чувствам добре. Неприемливо е поведение е това, което ме кара да се чувствам зле, напрегната, притеснена. Границата на приемане зависи от нас.

Примери, които илюстрират различни типове поведения на детето и реакции от страна на родителите, както и насоки какво да правим, за да се справим с предизвикателните ситуации, може да видите тук.