Книгите-игри на Никола Райков или за големите приключения за най-малките

Той е създател на приказките -игри „Голямото приключение на малкото таласъмче“, „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Добросъците“, които си спечелиха хиляди фенове в България, а отскоро напуснаха и границите на страната ни. Името му е Никола Райков (всъщност истинската му фамилия е „Крачолов“, като в „Пейо Яворов Крачолов“, но, както самият той казва „това е една друга история“). Баща е на 7-годишен син. С него и съпругата си живеят в малко селце, близо до Стара Загора. Книгите му вличат децата в прекрасни приключения, в които да правят избор и да виждат последиците от него. Историите са вълнващи и придружени със замайващи ума илюстрации. Нека и ние да Ви поведем в чудните светове, които този баща-писател създава.

Г-н Райков първата книга написвате за сина си, тогава на 3 години. Как възникна идеята за книга- игра?

Книгите-игри бяха неделима част от моето израстване, но те винаги са били насочени към юношите. Звучеше ми много логично да се пробва да се напише подобна книга и за най-малките, защото този формат ми се струва много фантазьорски. За мен беше естествено една детска книга да има точно такава форма. Тя е много по-близка до децата и до тяхната богата фантазия, до тяхното съпреживяване на приказките, които слушат.

Как се създава книга за малчугани на тази възраст? Каква е подправката на добрата детска история?

Има много подправки, които са необходими за една детска история, но най-важните според мен са фантазията, хуморът, правилното темпо и достъпният език. Децата са нетърпеливи и любопитни по природа и нямат търпение да чуят какво се е случило, но историята трябва да бъде разказана на език, който е максимално близък до техния и тази история не бива да спира да ги удивлява и забавлява.

Колко историите имате вече към момента?

Вече са издадени три книги с приказки-игри, но историите в главата ми се множат по-бързо отколкото успявам да ги напиша и издам.

Какви игри може да играят децата и родителите с Вашите книжки?

Играта е неделима част от повествованието на самите книги. В самото четене е заложена играта, но освен това в края на „Голямото приключение“ и „Още по-голямото приключение“ има съвети за родители, ако те искат да създадат най-разнообразни игри, заедно с децата си.

Към какви приключения Ви поведоха Вашите книги?

Ооо, приключенията са наистина безброй и продължават из цяла България, а дори и извън нея. Отведоха ме и до Исландия, и до Германия, и се надявам тепърва да ме отведат на още много места.

Ако един родител реши да освободи фантазията си и да разкаже собствена история, уникална, само за неговото дете, то  какво ще го посъветвате?

Отговорът на този въпрос е в самия въпрос. Нека родителите да позволят на фантазията си да полети и да разкажат своята собствена история. Да дадат възможност и на детето да участва в измислянето на историята.

Вашите книжки се разпространяват и безплатно. Какво стои зад тази идея?

Исках да дам възможност на хората сами да преценят качествата на книгите и да вземат информиран избор дали да си ги закупят, защото вярвам в качеството на това, което създавам. Освен това някои хора не могат да си позволят да ги закупят, а аз искам книгите ми да стигат до децата.

Основател сте и на Фондация „Таласъмче“. Сред целите Ви са развитие на детското въображение, чувството за свобода и лична отговорност, емпатия и разбиране и това всичко чрез книгата. Как децата реагират на Вашите акции „До всеки дребосък, по един добросък“, при които дарявате книги на детски болници, читалищни библиотеки и домове за деца, лишени от родителска грижа?

Когато даваме книгите в болниците или библиотеките или читалищата нямам възможност за директен контакт с децата, но после неизменно научавам, че книгите ми са сред най-четените и никога не се задържат, което ме изпълва с голяма радост.

Ще ни подарите ли игра? 

Ето нещо като детска разновидност на известната „Дракони и подземия“. Постройте лабиринт от подръчни средства на пода в някоя по-свободна стая. Детето може да контролира 2-3 герои представени чрез фигурки, каквито намерите у дома. В края на лабиринта можете да разположите съкровището, до което героите трябва да достигнат (примерно някой бонбон). В зависимост от възрастта на детето и историята, можете да измислите и препятствията, които героите трябва да преодолеят. Разположете ги по дължината на лабиринта, заедно с други герои или същества, телепорти – каквото искате или от каквото историята се нуждае. Може детето да хвърля зарче, да решава някаква задача или да  изпълняи някакво физическо предизвикателство. Ако детето не може да преодолее препятствието трябва да има възможност героите да се върнат назад, да получат някаква помощ и да опитат с нови сили. Все пак никой не обича да губи и героите трябва успешно да стигнат до съкровището!