Когато домакинствам, детето ми блъска, скача, вика… Какво да правя?

Госпожа О: Благодаря, че споделихте предизвикателството, пред което сте изправена. Действително не е лесно да се балансира между потребностите на детето и десетките други задължения, с които трябва да се справите. Като се добави към това и преумората, а често и недоспиването, колкото и да не им се иска на родителите, случва се да си изпуснат нервите, особено, когато чувстват, че нямат сили да се справят с дадена ситуация. А децата са умни и много лесно разбират как да се борят за желанията си и най-вече за Вашето внимание. Искат игра, но ако в дадения момент Вие сте ангажирана с нещо друго, те ще се опитат да привлекат вниманието Ви с всякакви възможни стратегии (викове, бели, застрашаващо ги поведение, гняв и т.н.) и успеят ли веднъж, със сигурност ще опитат отново. Просто, защото вече веднъж е дало резултат.

Няма универсално решение за ситуацията, която описвате. Ще се опитам да очертая няколко възможни линии на промяна, които може да се опитате да приложите.

Първата линия на превенция на предизвикателното поведение е ангажирането на детето в смислена дейност. Примерите, които споделяте с месенето на тесто или играта с брашно, са чудесни начини да включите детето, докато Вие вършите домакинските си задължения. Продължете уверено в тази посока. Една от причините, поради която възниква предизвикателно поведение е, че детето не е ангажирано в смислена за него дейност. Спокойно го включвайте и в готвенето, и в миенето, и в чистенето. Всяко едно от тези задължения може да се превърне в игра, а и на децата страшно много им харесва да участват в дейностите на възрастните и да им помагат.

Например, качете детето на столче на кухненския плот до Вас и заедно изберете зеленчуците за ястието, което ще приготвите. Назовавайте продуктите, пейте песничката за „Зеленчуци, който не яде…“, искайте да Ви подава продуктите, за да ги обработите. Дори може да играете на сортиране по цветове- оранжеви моркови, червени домати и т.н. Вие ги обелете, но го помолете той да ги „измие“. След това ги нарежете, но нека той да ги пуска в съда за готвене, стига да е безопасно. Когато дойде време да се слага олио или сол, дайте на детето да го направи. Може да му дадете да меси, както Вие чудесно сте се сетили, да бърка с дървените лъжици, да сипва вода и т.н. Преценете кога може да участва в истинската заготовка и кога не – дръжте го настрана от остри предмети и горещи повърхности. Когато не може да участва в истинското готвене, сложете му встрани отделна паничка с част от продуктите, които той да бърка, соли, досипва вода и т.н. Да, най-вероятно ще изцапа и намокри, но също така ще учи много, ще се забавлява и ще се чувства спокоен покрай Вас.  Поздравете детето, когато се справя с дадените задачи, за да усеща, че е полезно и допринася.

По подобен начин може да го включвате и в почистването – осигурете му метла и стирка по мярка и нека мие наравно с Вас. Нека да Ви помага с прането и простирането. Може да Ви подава дрехите, които Вие назовавате по вид или цвят и така да учи. Ако имате и нисък простор, може да се опита за слага щипките, нещо което е полезно за развитието на фината моторика на ръката му.

Докато миете съдовете, в леген му сложете да измие свои играчки, пластмасови съдинки или да му дадете да си прелива от кофичка в кофичка. Дори може да добавите предизвикателства – да използва фуния, да прелива от по-широко към по-тясно и обратно. За да не се разлива твърде много вода наоколо, може да постелете найлон и хавлиени кърпи. Играта с вода много успокоява децата, а освен това допринася за развитие на фината моторика и на математическите и логически умения. Може да Ви е странно, но дори може да Ви ревнува, че Вие си „играете“ дълго на чешмата, а той е лишен от това забавление.

Важно е да обсъждате с детето какво правите или ще правите и защо го правите. Например: „Помогни ми да сготвим, колкото по-бързо се справим, толкова по-бързо ще излезем и ще играем навън.“ Децата разбират какво им говорим, затова инвестирайте време в обяснения: „Мама трябва да прибере масата, затова те моля ти през това време да ми нарисуваш една картина.“ Вероятно няма да се получи от веднъж, но ако сте постоянна и конструктивна в опитите си, детето постепенно ще започне да откликва.

Разбира се, може да се опитате да ангажирате детето и в други игри – да рисува, да строи, да играе с тесто за игра, да свири на музикални инструменти и т.н.. Важното е да забелязвате какво прави, защото предизвикателното поведение може да възникне, когато детето дълго е правило опити да привлече вниманието Ви, но не е успяло. Бъдете внимателна за такива сигнали. Не е лесно човек да се откъсне от дейността си, особено когато иска да свърши бързо, но колкото и да сте съсредоточена, опитвайте да следите какво прави детето, да му задавате въпроси, да му покажете, че забелязвате какво прави, искайте да Ви покаже какво е сътворило и т.н. Това ще Ви отвори път да се справите и с виковете. Когато детето вика, може спокойно да му отговорите: „Няма нужда да викаш, чувам те и като говориш тихо“, казвайки го с умерено-тих и спокоен глас. Разбира се, това означава наистина да го чувате и отчитате.

Преди да започнете домакинските задължения може да поиграете интензивно известно време: да играете на криеница, гоненица, т.е. по-активни игри, в които детето да изразходва енергия. След това може да предложите по-тиха игра, а Вие да се заемете със задълженията си. Това е стратегия, която други родители използват успешно.

Втората линия на превенция на предизвикателното поведение е като направите анализ на средата, в която детето играе. Има ли достатъчно пространство? Има ли твърде много дразнители, които пречат на съсредоточаването? Позволява ли детето да достъпи играчките и само да избере на каква игра да играе?

Опитайте да видите стаята през неговите очи. Наблюдавайте го какво прави, къде отива, какво взима, колко време се занимава. Има ли някакви тенденции, които откривате? Има ли нещо, което пречи на самостоятелната игра? Има ли играчки, които го ангажират по-дълго? Има ли видимост към Вас?

Сега обходете същото пространство като се опитате да си представите, че сте на година и осем месеца – вижте стаята от тази височина! Какво виждате? Какво Ви харесва? Какво липсва? Какво е в повече? Нанесете необходимите промени и е вероятно тези промени да се отразят и на поведението на детето.

Третата линия на превенция е дневният режим на детето. Децата обичат установените режими, защото те им помагат да предвиждат какво следва. Това ги успокоява и ги кара да се чувстват сигурни. Стремете се да постигнете един и същ познат ритъм от действия всеки ден и включете и домакинските задължения в този ритъм, за да знае детето, че преди или след тях следва излизане или игра у дома. Дори може да нарисувате картинки, които показват кога какво следва и това да е видно за детето. Дневният режим е важен и затова детето да не се преумори. Превъзбудата също може да е причина за нервност. Мислейки за дневния режим, преценете кога е добре да играете (когато детето е по-активно) и кога е добре да се занимаете с домакинските задължения (когато детето вече е по-спокойно или спи).

Не очаквайте предложените стратегии да сработят веднага. Детето вече е отработило схема за поведение, която е вероятно да опита да прилага отново. Въоръжете се с търпение. Много говорете и много обяснявайте. В същото време настройте сетивата си и се опитайте да забележите кога започва предизвикателното поведение. Забелязвате ли тенденция? Наблюдавайте и себе си: какво сте правили и казали преди това? Когато се захванете с работа, колко време минава преди детето да започне да се държи предизвикателно? Какво прави през това време? А Вие? Забелязвате ли неща, които може да промените?

Наред с това се опитайте да приложите стратегия за намаляване на проявленията на предизвикателното поведение.

Учете детето как да търси внимание по позитивен начин. Дори да не говори още, учете го на фрази или жестове, които може да използва, за да предизвика вниманието Ви конструктивно. „Виждам, че ти е скучно. Ела да се гушнем!/ Покажи ми какво правиш!“

Избягвайте да казвате на детето какво да не прави. Вместо това кажете какво да прави. Пр. Вместо: „Не викай!“, кажете: „Моля те говори тихо!“ или вместо: „Не блъскай!“, кажете:„Построй кула от кубчета! Колко висока кула може да построиш?“  Вместо „Сега не може да играем.“, кажете: „Когато яденето стане готово, ще излезем навън!“.

Дайте възможност на детето да прави избор. „Докато мама готви, ти с вода ли искаш да играеш или с кубчетата?“ Така давате възможност на детето да има контрол над нещата, които прави и му помагате да става по-уверено и спокойно.

Използвайте и хумор, стига да е адекватно – най-малкото това ще е неочакван за детето отговор на схемата, която прилага, а ще разведри и Вас. Мисля, че може да Ви е полезна статията ни Как да научим децата да управляват емоциите си, както и статията Как изглежда животът в Монтесори стил?.

Успех!