
Купи ми! Или как децата да осъзнаят стойността на парите
Децата много бързо схващат – има едни големи магазини, в които е цветно, шумно, изобилно, нещо като детски рай, като сън, в който ти се иска да останеш повече, да си вземеш от всичко и то толкова, колкото искаш. Очите на детето светят, малките ръчички ловко пълнят количката и стремително вървят напред към следващата играчка. Родителите вървят след тях в опит да ограничат „пазаруването“. Как да обясните на едно малко същество на 2 или 3 години, че не може да му вземете всичко, че това, което иска, надвишава бюджета Ви, или просто считате, че играчките, натрупани в количката, са абсолютно ненужни и два часа след като се приберете, ще са забутани под цял куп други играчки и забравени? Какво да правим? Как да се справим с това нелеко предизвикателство, често придружено с тъжни и разочаровани детски очи, сълзи, викове и дори тръшкане.
Всяко семейство има различни възможности, а също и свои ценности, в които вярва и в които възпитава децата си. Какво да купите и какво- не, е Ваше решение и никой не може да Ви влияе върху това. Важно е обаче да включите и детето в този процес, за да знае, че парите не са даденост. Децата ще учат много от Вашето собствено финансово поведение и ценности, затова започнете от най-ранна възраст.
Независимо от възможностите на семейството, е добре да научите детето си откъде идват парите. На децата на 3+ години, покажете какво правите Вие, за да печелите парите за семейството. Покажете им труда и на други хора. Обсъдете с тях и за какво се харчат пари – за ток, вода, храна, дрехи, играчки, пътувания и т.н. Може да ги водите с Вас, когато плащате сметките и да им обясните какво правите. Дайте на децата парите и когато се разплащате в магазина на касата. Това е най-естественият начин да разберат, че в магазина не просто взимаш каквото си харесаш и излизаш, а трябва да го платиш.
Насърчете децата да правят избор. Дори да имате много финансови възможности, факт е, че и Вие самите не си купувате всичко наред. Когато Вие избирате, обяснете на детето за какво гледате, по какви критерии избирате. Когато предстои да отидете в детски магазин, кажете му, че може да му купите една или две играчки и че трябва да избере сам/а кои да са те от всичките предлагани там. Да, децата могат да избират, стига да ги насочим към това. Веднъж в един голям магазин за играчки, наблюдавахме момче на 2,5 г., което внимателно разглеждаше два автобуса, които се предлагаха там. Скоро установи, че единият не му трябва, защото вратите не му се отварят. Баща му го насочваше с въпроси и му помагаше да забелязва детайлите и в единия, и в другия автобус. Научете детето да сравнява, да оценява, да наблюдава; провокирайте го да помисли как би му послужила тази играчка, има ли вече такава, дали има друга, която би му била по-интересна и полезна, как би играло с нея и т.н.
Някои специалисти съветват да обясните разликата между „необходимо“ и „желано“ и да поканите децата сами да оценяват покупките с тези категории. В графа „необходимо“ попада например храната, която купувате всеки ден, а в „желано“ – нещата, които искаме, но не е наложително да се вземат точно сега, особено, ако бюджетът не го позволява. Първо се взимат нещата от първа необходимост и ако останат средства, тогава преценяваме дали да си купим другите.
Малките деца не могат да правят сметки, но може да им обясните какво означава „скъпо“ и „евтино„. Преди да влезете в магазина, обяснете им какъв е бюджетът Ви. Покажете им банкнотите на сумата, която сте предвидили за играчки, нека ги видят – 10, 20, 50 лева. Честно им обяснете дали играчката, към която са се насочили е в рамките на бюджета Ви или е по-скъпа или по-евтина и детето може да си избере още една или да помисли да си спести остатъка.
Разбирането за стойността на парите може да обогатите и с игра на магазин у дома. Нарежете листчета хартия за банкноти. Ще е полезно всеки един от Вас да подреди магазин. Помогнете на детето (може да опитате играта с деца 3+години) да определи цените: примерно: черпак – 2 листчета, мече – 5 листчета. Маркирайте цените с цифри за по-големите и с чертички или точки за по-малките деца. Нека първо детето да е продавач, за да усети печеленето на парите. След това нека пазарува от Вашите магазини в зависимост от това, което е спечелил/а. Всеки участник в играта започва например с 10 листчета. Може да използвате преживяванията от тази игра и в реална обстановка в магазин. „Помниш ли, ти искаше да си купиш мече, но ти бяха останали само 2 листчета, а то струваше – 5. И сега е същото. Играчката струва повече от парите, с които разполагам.“
Обърнете внимание на чувствата на детето. И ние като възрастни често не се чувстваме добре, ако искаме нещо много силно, а не можем да си го позволим. Детето също изпитва такива чувства на разочарование, тъга, вероятно и гняв. Уважете чувството му. Да, не е необходимо да му купувате всичко, което е посочило, но е важно то да разбере защо, да усети, че е разбрано и уважено.
Важно е и да го насочите към възможностите. Ако не може да купите нещо в момента, то това не означава, че е невъзможно по принцип. Ако наистина прецените, че е важно детето да има дадена играчка, помислете заедно как може да спечелите пари за нея. Може да сложите снимка на играчката и под нея прозрачна касичка, в която да се събират пари. Сложете върху касичката картинка на „термометър“ и го оцветявайте според това каква част от парите сте събрали – по-малко от половината, половината, малко над половината и т.н. Помислете заедно как може да изкарате пари: примерно да събирате хартия и да я предавате за рециклиране, да връщате стъклените шишета, да продадете някои стари играчки, да насърчите детето да изнесе концерт или да постави пиеса, за които да продава билети, да направи изложба от картини, които да се продават и т.н. Може да прецените да му дарявате монети от рестото или да определите сума за негови лични покупки на месец и т.н. Важно е да не влизате в играта: „Ще ти плащам, ако слушаш, ако си легнеш навреме, ако си изядеш яденето, ако си прибереш играчките и т.н.“ Целта Ви е не е да си „купувате“ „добро“ поведение, а да научите детето да е предприемчиво. Ако давате пари на детето, нека да е за дейност, с която Ви е помогнало или е проявило инициатива. Това, което детето може да прави, трябва да се съобрази с възрастта и възможностите му.
И все пак, не всичко е пари и не е добре да ги превръщаме в център на всичко, което правим. Важно е да научим децата си, че има много красиви преживявания, които са напълно безплатни – например, една разходка в парка или играчка, направена със собствените ни ръце, са хиляди пъти по-сладки от всяка купена играчка или друг предмет от магазина. Мотивирайте по-големите деца да даряват някои от старите си играчки или дрехи или да помислят как може да допринесат с труда си, без да очакват за това заплащане.
2 Коментари
Поли Станина
Прекрасна статия, изключително полезна и поучителна. Благодаря!
Надя
Статията е чудесна! Едно предложение и от мен, когато не искам да купя някоя играчка на дъщеря ми, но тя много я иска и и позволявам да я разгледа и дори да я разходим в магазина да се повози с нея в количката и после я връщаме. С обяснение, че в момента не можем да я купим или тя живее в магазина.