
Митове и легенди за добрите деца и добрите родители
Весела Банова е клиничен психолог и психоаналитик, председател на УС на Национална мрежа за децата. Дани Колева се присъединява към екипа на Националната мрежа за децата през януари 2010 г. от АРК България, където работи като програмен директор. На форум “Академия за родители” 2016, те ни разказаха за правата на децата и някои често срещани заблуди, свързани с възпитанието и поведението на детето.
Да започнем с мечтите! Всеки един от нас си мечтае да е най-добрият родител. Искаме да отговаряме на нуждите на нашите деца, да имаме повече време за тях. Често използваме изразите „добър родител“ и „добро дете“.
Какво означава добър родител?
Родителството е най-забавното, но и най-трудното нещо, което човек може да прави. Често към родителите има призиви да са позитивни през цялото време. Истината обаче е, че сме хора и не можем да отговорим на всички тези очаквания. Добрите родители са тези, които имат куража да си задават въпроси и да не знаят всичко. Ако прави това, той/тя научават много неща от самото дете.
Нека да започнем от началото. Раждането само по-себе си е брутална раздяла между майката и бебето. От състояние на сигурност, опората от околоплодните води, чувайк звука на аортата, разпознавайк гласа на майка си, изведнъж детето се озовава в празно пространство, в което започва да изгражда нови опори. До 3тата си година детето представлява една психична общост с майката, като през първата година възприема себе си като едно с тялото на майката. Когато вече успее да разбере, че има тяло, отделно и неприкосновено, от това на майката, то започва да експериментира. Едно от проявленията е да казва „НЕ!“, което започва към втората година. С други думи, това не е отказ, а проверка на това, че „вече си имам свое тяло, без да е слято с твоето, мамо.“ Една от задачите ни е да подкрепим убеждението му, че никой няма право да докосва по неприятен начин тялото му, дори когато това са възторжени баби, които го щипят и гъделичкат. Трябва да разпознаваме всички знаци, преди още детето да говори, които издават нежелание да бъдат докосвано и да се съобразяваме с това. Гледайте на това и като на възможно най-ранната превенция на сексуално насилие. Постепенно детето запова да говори за себе си с „Аз“ и разбираме, че отделянето е приключило.
Детето расте и тук започваме да разглеждаме и други митове и легенди. Ето и някои от тях:
Гледай ме в очите, когато ти говоря
Докато възрастните обичат да се гледат в очите, когато накарате едно малко дете да Ви гледа в очите, то спира да Ви чува. Децата чуват най-добре, когато не Ви гледат, когато не ги гледате и когато те си играят, тогава не само чуват ами и запомнят в дълготрайната си памет.
Ако говорим на детето в заповедно наклонение, ще го възпитаме в изпълнителност
Ако си направим запис, е много вероятно да се окаже, че цял ден говорим на детето си в повелително наклонение: „Изяж си яденето!“, „Донеси!“, „Защо направи това/не направи онова?“ Повелителното наклонение обаче, е изключително агресивно, особено за малките деца. Ако обърнем нещото, което искаме да кажем на детето в условно наклонение и леко говорим настрани, детето чува! (във видеото може да чуете примери за това!) Избягването на директни въпроси и повелително наклонение вършат изключително добра работа.
Децата между 4 и 6 трябва да спят следобед
Децата в тази възраст започват да се отказват от дневния сън. Всички обаче имат спад на жизнени функции между 12ч. и 15ч. и по-скоро трябва да има кът с възглавници, за да си полежат, без да е задължително да спят.
Повече практически съвети за това как да говорите с детето, как да го отучите от лошите думи и други интересни неща, можете да научите от видеото.