Защо децата не споделят играчките си?

Госпожа О: Това наистина е често срещано явление по детските площадки и се изисква много търпение от страна на майките, които често се срамуват от ситуацията, в която са попаднали. И съответно може да видите най-различни родителски стратегии за справяне: някой питат дали може да поиграят с чуждата играчка и дават нещо на детето, от което е взета като компенсация; други се опитват да разиграят децата, като им показват как може заедно да ползват играчката; трети я връщат с хиляди извинения като геройски понасят рева на собственото си дете; четвърти смятат, че това са ситуации, в които родителят трябва да се намесва само в краен случай.

Истината е някъде там. Стига да уважаваме чувствата на детето и ако успеем да успокоим и двете деца, стратегията е правилна и работеща. Много често спокойното разрешаване на ситуацията зависи не толкова от реакциите на децата, колкото на участващите родители. Ако чуете: „Не се притеснявайте, и моето дете непрекъснато взима играчките на другите, но своите не дава.“ е индикация, че срещу себе си имате партньор, който ще Ви подкрепи, а не родител, който се дразни, че взимат играчките на детето му и нервно ще чака връщането на взетото. С други думи, реакциите на родителите на другите деца също Ви дават указания как е най-добре да отработите ситуацията.

Избягвайте да наказвате детето, ако не дава своя играчка на друго дете. То има право на това, а и със сигурност не искате да го научите, че щом някой поиска нещо от него, то непременно трябва да го даде. Споделянето е въпрос на желание и предпочитание. Да можем да отказваме учитиво също е важно социално умение. С времето най-добрата регулация на споделянето става между самите деца- та това е в основата на всяко приятелство.

Според специалистите децата в тази възраст все още не могат да отчитат чужда гледна точка и затова им е трудно да споделят играчките си. Те имат съзнание само за това, което те чувстват и искат, но не и затова какво другите чувстват и искат.

Въпреки това, използвайте всяка ситуация, за да научите детето да споделя. Редувайте се докато играете ежедневните игри: първо то рисува, после вие; първо то слага блокче от конструктура, после вие; вие храните него, то храни Вас или куклата. Когато четете книжка, се редувайте кой да отгръща страниците. Така чрез действия ще покажете на детето, че споделянето е израз на любов, уважение и позитивно отношение към някого.

Когато майките показват на спорещите деца как може заедно да играят с дадена играчка, те също ги учат да споделят. Поощрете ги и ги поздравете, че успяват да играят заедно. „По-забавно е да играете заедно. Как хубаво подаде топката на Х. Браво! Сега и той би точно! Вече играете  заедно футбол! Браво!“

Децата до 2години са целенасочени, точно знаят какво искат и пробват всичко, за да го получат. За съжаление обаче, в тази възраст те имат слаб контрол над желанията и емоциите си и ако искат нещо, просто пристъпват към действие.  Ако можеше да чуете това, което си мислят, то щеше да е: „Искам тази играчка и я искам веднага!“. Това означава, че дори да обяснявате хиляди пъти и да коригирате поведението му, на детето му е трудно да се справи с импулса на желанието да вземе и да играе с дадена играчка, която е привлякла погледа му.

Грешно е, когато се използват заплахи от типа на: „Ако взимаш играчките на децата, се прибираме!“, „Ще те набия, колко пъти съм ти казвала, да не взимаш играчките!“ Грешно е, защото наказвате детето, за нещо, което е по-силно от него.

Когато детето Ви дръпне играчка от друго дете, вместо директно да се опитате да му я вземете, за да я върнете, пробвайте да извикате другото дете с нещо като: „Много хубава играчка имаш, той я хареса, защото е шарена и голяма. Може ли да я разгледаме?“, т.е. това е опит заедно да разгледате играчката, да се заиграете с децата и да ги успокоите и двамата. На свой ред също може да извадите играчка на Вашето дете и да повторите същото.

Играта в пясъчника е алтернатива, която успокоява децата и някак по-лесно споделят играчките си. Кофички, лопатки, гребла и формички по-лесно преминават от ръка в ръка. Ако има напрежение обаче, поразпределете свободния инструментариум или пък опитайте да се включите като пренасочите вниманието им в друга посока: започнете да им правите замъци или други форми от пясък и ги приканете те или да ги развалят (любимо занимание на всички проходили малчугани) или да Ви помагат като Ви подават или носят някакви неща.

Винаги носете флакон за сапунени балони. Когато е най-напрегното, извадете флакона и действайте. Вероятно всички участници в ситуацията ще започнат се тълпят около Вас, за да гонят балоните, забравили какво са делили преди малко. Торба с тебешири върши подобна работа – вместо да се карат, може да нарисуват цял куп хубави картини на асфалта.

Обяснете ясно, че не е хубаво да дърпаш играчка от ръцете на друго дете и бъдете търпеливи, с едно обяснение не става. Може да моделирате поведение като самите Вие питате: „Може ли да разгледаме играчката и да поиграем с нея?“ и когато детето проговори да изисквате от него да пита само. Обърнете се и към родителя, за да проверите и неговата нагласа за споделяне.

Обръщайте внимание на детето за чувствата, които изпитва другото дете– то е разстроено, плаче, иска си играчката, натъжено е и стимулирайте детето да „помогне“ другото дете да се усмихне като отиде при него с играчката и се опитат да играят заедно или пък да му даде своя играчка.

Най-накрая искаме да Ви кажем: подхождайте спокойно. Няма нужда да се срамувате и притеснявате. Когато Вие сте спокойни и се заиграете с детето, ще Ви хрумнат сто алтернативи на проблемната играчка и дори може да откриете, че само след 4 минути тя вече не е интересна за детето, защото се е завтекло към друг обект за изследване.