Момиченцето ми на 1.7г. започна да повишава тон и да се нервира

  • Имам момиченце на година и седем месеца. До скоро тя беше много спокойно дете, не крещеше, не се нервираше, споделяше много лесно играчките си. Сега обаче е съвсем обратното – и за най- дребното нещо, което иска повишава тон и докато не го получи не се отказва. Вече не споделя така лесно и играчките си (да не кажа, че хич не ги споделя). Не знам какво става, даже майките, с които излизаме заедно казват, че малката не е била такава досега. В такъв етап ли навлизаме или някъде тотално съм сгрешила? Благодаря ви!
Госпожа О: Предлагам Ви за начало да не се самообвинявате и да не мислите, че тотално сте сбъркали. Родителството е процес на постоянно учене и промяна. Няма съвършени родители. Няма и универсално правилни подходи за възпитание. Ако сте с отворени сетива, ако се отнасяте с уважение и разбиране към детето си, то винаги ще намерите начин да се справите. Вероятно ще допускате грешки, но ако между Вас има доверие и любов, тези грешки може да са основа за развитие.

Вероятно промяната у Вашето момиченце Ви шокира, но е нормално децата да навлизат във фаза, в която все по-настойчиво да се заявяват и отстояват. Децата растат и се променят всеки ден.  Влизат във все по-динамични взаимоогношения, активно придобиват опит. Те имат свои желания, мисли и намерения. Друг е въпросът, че на тази възраст имат слаб самоконтрол и ограничени изразни средства. Нормално е детето да изпитва и негативни чувства (децата изпитват цялата гама от чувства), да се ядосва и да се нервира. Тези чувства не бива да Ви плашат. Вашата задача е да помогнете на детето да открие потребността, която ги поражда и да го научите как да се себеутвърждава, как да търси и взима решения. Когато детето има потребност, която не е посрещната, това събужда гняв, крещене, съпротива и т.н. Когато се отнасяте с емпатия и детето разбере, че чувате и разбирате потребностите му, то е по-вероятно да му помогнете да се справи с негативните чувства и да го научите да общува с уважение и към себе си, и към другите.

Що се касае викането, имайте предвид, че децата в този период тепърва се учат да овладяват гласа си. Може да ѝ помогнете като ѝ обръщате внимание какво е висок, нормален и тих глас. Говорим високо, когато някой е надалеч и искаме да ни чуе. Говорим с нормалния глас, когато седим един до друг и си приказваме. Говорим с тихия глас, когато искаме да кажем нещо, така че никой друг да не ни чуе. Ако детето започне да крещи в опит да се отстои, кажете: „Не е необходимо да викаш, чувам те и когато говориш с нормалния глас.“, но това означава наистина да я чуете и отчетете. Ако детето крещи от гняв, отчетете чувствата и преживяванията ѝ, помогнете ѝ да се успокои и да потърсите заедно решение на ситуацията.

По отношение на споделянето на играчките, имайте предвид, че детето има право да не споделя играчките си. Не я карайте да го прави. Случва се да учим децата си на двойнствен код: когато взимат чужда играчка, ги караме да питат дали може да я вземат, а когато става въпрос за тяхна играчка им казваме, че трябва да я дадат. Ако детето бързо се научава да иска позволение да играе с чужда играчка, е нормално и него да го питат. И ако то в този момент не иска да даде играчката си, това е негово право. Често родителите се намесват със строги изисквания детето задължително да си даде играчките, а от това често следват повече разстроени деца и развалена игра. Децата в повечето случаи имат по-добри решения и когато се стигне до някаква форма на съвместна игра, след първоначалното делене на играчките, настъпва и естествена размяна на играчките.

Може да прочетете още:

Какво означава да си успешен родител

Как да научим децата да управляват емоциите си

Защо децата не споделят играчките си

Изпрати коментар

Подобни публикации