Момиченцето ми на 1.7г. започна да повишава тон и да се нервира

  • Имам момиченце на година и седем месеца. До скоро тя беше много спокойно дете, не крещеше, не се нервираше, споделяше много лесно играчките си. Сега обаче е съвсем обратното – и за най- дребното нещо, което иска повишава тон и докато не го получи не се отказва. Вече не споделя така лесно и играчките си (да не кажа, че хич не ги споделя). Не знам какво става, даже майките, с които излизаме заедно казват, че малката не е била такава досега. В такъв етап ли навлизаме или някъде тотално съм сгрешила? Благодаря ви!
Госпожа О: Предлагам Ви за начало да не се самообвинявате и да не мислите, че тотално сте сбъркали. Родителството е процес на постоянно учене и промяна. Няма съвършени родители. Няма и универсално правилни подходи за възпитание. Ако сте с отворени сетива, ако се отнасяте с уважение и разбиране към детето си, то винаги ще намерите начин да се справите. Вероятно ще допускате грешки, но ако между Вас има доверие и любов, тези грешки може да са основа за развитие.

Вероятно промяната у Вашето момиченце Ви шокира, но е нормално децата да навлизат във фаза, в която все по-настойчиво да се заявяват и отстояват. Децата растат и се променят всеки ден.  Влизат във все по-динамични взаимоогношения, активно придобиват опит. Те имат свои желания, мисли и намерения. Друг е въпросът, че на тази възраст имат слаб самоконтрол и ограничени изразни средства. Нормално е детето да изпитва и негативни чувства (децата изпитват цялата гама от чувства), да се ядосва и да се нервира. Тези чувства не бива да Ви плашат. Вашата задача е да помогнете на детето да открие потребността, която ги поражда и да го научите как да се себеутвърждава, как да търси и взима решения. Когато детето има потребност, която не е посрещната, това събужда гняв, крещене, съпротива и т.н. Когато се отнасяте с емпатия и детето разбере, че чувате и разбирате потребностите му, то е по-вероятно да му помогнете да се справи с негативните чувства и да го научите да общува с уважение и към себе си, и към другите.

Що се касае викането, имайте предвид, че децата в този период тепърва се учат да овладяват гласа си. Може да ѝ помогнете като ѝ обръщате внимание какво е висок, нормален и тих глас. Говорим високо, когато някой е надалеч и искаме да ни чуе. Говорим с нормалния глас, когато седим един до друг и си приказваме. Говорим с тихия глас, когато искаме да кажем нещо, така че никой друг да не ни чуе. Ако детето започне да крещи в опит да се отстои, кажете: „Не е необходимо да викаш, чувам те и когато говориш с нормалния глас.“, но това означава наистина да я чуете и отчетете. Ако детето крещи от гняв, отчетете чувствата и преживяванията ѝ, помогнете ѝ да се успокои и да потърсите заедно решение на ситуацията.

По отношение на споделянето на играчките, имайте предвид, че детето има право да не споделя играчките си. Не я карайте да го прави. Случва се да учим децата си на двойнствен код: когато взимат чужда играчка, ги караме да питат дали може да я вземат, а когато става въпрос за тяхна играчка им казваме, че трябва да я дадат. Ако детето бързо се научава да иска позволение да играе с чужда играчка, е нормално и него да го питат. И ако то в този момент не иска да даде играчката си, това е негово право. Често родителите се намесват със строги изисквания детето задължително да си даде играчките, а от това често следват повече разстроени деца и развалена игра. Децата в повечето случаи имат по-добри решения и когато се стигне до някаква форма на съвместна игра, след първоначалното делене на играчките, настъпва и естествена размяна на играчките.

Може да прочетете още:

Какво означава да си успешен родител

Как да научим децата да управляват емоциите си

Защо децата не споделят играчките си

Изпрати коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Подобни публикации