Момиченцето ми на 1,9 месеца бута другите деца

  • Здравейте,
    Виждам, че помагате на много хора тук и ми харесват обясненията Ви. Аз имам дете на 1,9 месеца, което от скоро започва да проявява собствен характер да се тръшка и да настоява на своето, което е нормално. Мисля, че успявам да се справя с това. Тя е кротко и добро дете по принцип. Не мрънка, повече наблюдава това, което се случва около нея с интерес. Това, което ме притеснява е, че напоследък забелязах как бута другите деца… не е от яд или агресия, ами съвсем безчувствено, дори не и докато се радва например. Застава до тях и хоп, бутне ги изведнъж. Но отстрани изглежда лошо и се чувствам неудобно пред другите майки като детето им падне на дупе и се разреве. Вече се случва трети път и искам да го спра, докато е време, но не знам точно как. Мен особено не ме слуша, баща й е по- респектиращ, но аз съм повечето време с нея, не той. Предполагам, че тя си мисли, че се закача така с тях, защото имаше такава игра с едно момченце на 7г. – тя го бута, а той се прави, че пада- която пренася и в реалния свят, но тя не го разбира това. Как да я науча да разграничава нещата, защото моята реакция е да й се скарам веднага: „не така, не така!“ и да покажа, че трябва да гали детето, а не да го бута…. Не съм перфектна майка, но това държа да не го прави моето дете, защото от мен зависи главно държанието му. Благодаря предварително за отговора и отделеното време!
Госпожа О: Здравейте!
Ще започна от края на Вашия въпрос. Казвате, че не сте перфектна майка. Аз ще кажа: „Добре, че не сте!“. Няма нужда да се стремите към перфектност, защото това означава винаги и всичко да контролирате и съответно да изпитвате вина, че не успявате. Нормално е да не знаете всички отговори, нормално е с детето да преживеете ситуации, за които не сте предварително подготвена. Ценното е да си задавате въпроси, както и да търсите отговорите заедно с детето си.

Сега на въпроса. Допускам, че хипотезата Ви е вярна. Може да е повторение на играта, с която се е забавлявала с по-голямото дете. Още повече, че пишете, че не наблюдавате причина или емоция, която да провокира поведението ѝ. Постъпвате правилно, като я отделяте от ситуацията, но към „Не така!“ добавете и обяснение защо не бива да се постъпва така (другото дете пада, наранява се и т.н.). На децата им е много трудно да видят другата гледна точка и да разберат какво в действителност причиняват. Обяснете, че тази игра може да я играе с Вас или с момченцето на 7 години, но не и с малките деца, защото те не са стабилни и падат.

Казвате, че държанието на детето Ви зависи от Вас. Всъщност Вие сте коректив, може да я насочвате, да ѝ дадете насоки кое е редно и прието и кое не. Но държанието ѝ зависи от нейните собствени импулси, желания, емоции и потребности. Затова и не се чувствайте неудобно от другите майки. Вероятно те имат подобни предизвикателства. Да, извинете се, започнете да научите и детето да поема отговорност за действията и да се извини, когато действа в ущърб на останалите, но ако в този момент сте спокойна и не мислите за чувството си за неудобство, а се фокусирате върху детето, ще Ви хрумнат много повече идеи как да се справите.

Важно е, освен да се опитате ограничите нежеланото поведение, да предложите и алтернатива. Вероятно тя търси начин да играе. Затова предложете игра, която да е забавна и по възможност да включи и другите деца. Носете си тебешири, сапунени балончета, топка. Те действат обедително на всички деца. Очертайте кръг и нека го целят с камъчета или шишарки. Играйте на гоненица. Идеи за игри може да видите и в секцията ни за едногодишни.

Проявете търпение. Детето може и да не реагира веднага, но със системни усилия, вероятно ще има резултат.

Успех!

Изпрати коментар

Подобни публикации