Монтесори образованието през очите на френския режисьор Александър Муро

Монтесори образованието през очите на френския режисьор Александър Муро

Учител е детето“ е документален филм на френския режисьор Александър Муро, който ни отваря прозорец към метода на Мария Монтесори. Муро открива Монтесори педагогиката покрай своята дъщеря. 

Предпремиерната прожекция в България ще се състои на 5 юни, сряда, в 18:30 часа, в Културен център G8 на ул. „Уилям Гладстон“ в гр. София.

Институт Монтесори България инициира разпространението на този изключително вдъхновяващ филм като част от дългосрочната програма на организацията за популяризиране на педагогическите принципи и практики, формулирани от д-р Мария Монтесори, развитието на Монтесори общността в България и подкрепа на родители и учители да развият знанията и уменията си да отговорят на нуждите на децата. Днес любезно ни предоставят и интервю с режисьора на „Учител е детето“

Кой е Александър Муро?

След като завършва инженерното си образование Алексанъдр Муро работи за няколко големи френски издателства като „Галимар“, „Фламарион“, „Ларус“ „Арт Eдисион“. В последствие записва курс по история на изкуството в Сорбоната, където изучава фотография  и започва да снима документални филми в ателие „Варан“.

През 2009 г. реализира първия си документален филм “ Отпадъци и чувства”, който изследва привързаността на човека към материалните неща. Филмът е селектиран за прожекция в няколко фестивала.

От 2014 г.  е изцяло посветен на продуциране на документални образователни филми.  През лятото на 2015г.  започва своето AMI Монтесори обучение за деца от 3 до 6 години, за да подобри познанията си по метода, който е тема на втория му документален филм “Учител е детето”.

Г-н Муро, с какво Ви заинтригува методът Монтесори, за да заснемете филм за него?

Дадох си сметка за голямото значение на делото на Мария Монтесори. Нейната история е вдъхновяваща: първата жена лекар и психиатър в Италия, в края на 1906 г., след успеха на педагогическите й експерименти с деца със забавено развитие, тя създава училище в един от кварталите в околностите на Рим. Тук тя приема бедните, от никого нежелани деца на индустриалната революция от началото на века и създава научна педагогика, наименование, дадено от нея самата. Изострената ѝчувствителност при наблюдението, уважението й към детето, вярата и интуицията ѝ към тайните на човешката природа, ще й дадат възможност да постави основите на това, което след това се превръща в „педагогиката“ на Монтесори. Тази педагогика първоначално ме заинтригува, а след това ме увлече.

Всички говорят за класните стаи „Монтесори“, без да ги познават в детайли. Може ли да ни разкажете за своите първи впечатления?

Първото нещо, което ме порази, беше спокойствието, което цари. Децата спокойно ходят напред-назад, говорят тихо, предпазливо боравят с предметите. Някои се разхождат, други се протягат на земята и дори спят, трети започват, а след това прекратяват дадена дейност. Някои са силно концентрирани в работа: индивидуално, а понякога по двама или по трима си помагат един друг и разговарят. Там по-голямата част от децата са истински ангажирани и съсредоточени в някаква дейност. Никакво междучасие или звънец не ги обезпокоява. Видях деца, които искаха да си довършат започнатото, преди да тръгнат за обяд и отказваха, докато не приключат.

Зад тези впечатления има строга организация на средата, избор на педагогически материали.

Едно училище „Монтесори“ е преди всичко среда, подготвена за децата, която ефективно предлага голямо разнообразие от материали, наречени „материали за развитие“. Тези материали, замислени от Мария Монтесори, са плод на внимателното й наблюдение на деца в продължение на целия й живот.  Днес, последните научни изследвания ги възхваляват, защото те позволяват да се работи индивидуално, със собствен ритъм, предлагат когнитивно предизвикателство и в същото време позволяват самоконтрол на грешката, асоциират жеста и мисълта. Те имат за цел преди всичко да отговорят на потребността за вътрешно развитие на детето, което е силно мотивирано от своя напредък: то се радва да усъвършенства своите психомоторни навици, своите сетива, да играе и да разбира езика и цифрите, да смята.

Може ли да ни разкажете малко повече и за ролята на учителя?

Мястото на учителя е много своеобразно: на първо място, той е там за да гарантира качеството на средата, т.е. да подготви една спретната, подредена и богата на материали среда. Той  я развива,  допълва, да обогатява.

Той бди за хармонията и сътрудничеството между децата. Това се състои в представянето на правилата за съвместна работа, тихата реч, начинът, по който се взема и поставя на мястото му дадено помощно средство, как се премества стол, например.

Той помага на детето, което желае да извърши дадена дейност. За целта той  представя нови материали, които съответстват на неговите интереси и нужди и които ще бъдат внесат ново предизвикателство за детето. Той е внимателен, търпелив, изгражда доверие, дава безусловна обич.  Той знае кога да се отдръпне, за да даде възможност за самостоятелни действия и развитие на детето. Това съвсем не е така просто. И тук той показва по безспорен начин своето доверие към детето. Оттегля се в един ъгъл и наблюдава. Наблюдението е основна препоръка на Мария Монтесори. Това е моментът, в който учителят установява потребностите, трудностите… Но и може да констатира своите грешки и предразсъдъци. Той наблюдава и разсъждава над детето. Стои на разположение, без да прави опити да ръководи.

Как снимахте филма?

Снимах в една детска градина в Рубе като следвах няколко деца и техния учител, за да поведа зрителя да преживее съвършенството, красотата и резултатите от този педагогически метод. Според Мария Монтесори всяко дете притежава пълен потенциал за развитие. Ролята на учителя е да извади този потенциал (интелектуален, емоционален, физически…) и след това да го развие, като се опира на детската индивидуалност. В една група в детска градина „Монтесори“, в подготвената, както по-горе описах среда, трийсетина деца на възраст между 3 и 6 години могат да работят и да експериментират дейности по свой избор, самостоятелно или колективно… Следователно, филмът трябваше да следва децата, да покаже работата на учителя и неговото поведение, да разкрие подготвената среда…

Опитах да предложа портрети на децата като мозайка от различни елементи на тяхната личност и способности, които те разбулват с времето. Едно интровертно дете, което стои на страна от всякаква дейност в продължение на дълги седмици и което малко по малко се социализира; друго, запалено по автомобилите, което много бързо ще се научи да чете, благодарение на предложените му книги по тази тема; един буен малчуган, който ще успее да се самодисциплинира и др.  Учителят прави всичко възможно, за да освободи детето от това, което пречи на неговото развитие и да успее да се превърне в самото себе си.

 

 

Изпрати коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Подобни публикации